Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ОТИДЕ СИ ЕРЛАНД ЙОЗЕФСОН


28.02.2012  Текст:  Kastel

кончина

   

Eдин от любимите актьори на Ингмар Бергман и на Андрей Тарковски, шведът Ерланд Йозефсон почина на 88-годишна възраст в деня на 84-ата церемония по връчване на наградите „Оскар“. И макар че никога не е получавал престижната статуетка, той има косвен принос за нейното спечелване от Свен Нюквист за операторската работа над филма „Викове и шепот“, както и за няколкократното номиниране на Бергман за най-добър режисьор.

Ерланд Йозефсон (Erland Josephson) дебютира в киното сравнително късно – едва след като си спечелва заслужена слава на театрален артист. Първата му по-забележима изява на екрана е във филма на Ингмар Бергман „Часът на вълка“ (Vargtimmen, 1968).
Славата го спохожда в началото на 70-те години, след участията му във филмите на Ингмар Бергман „ВИКОВЕ И ШЕПОТ“ (Viskningar och Rop, 1972) и „СЦЕНИ ОТ ЕДИН СЕМЕЕН ЖИВОТ“ (Scener ur ett äktenskap, 1973). Сътрудничеството му с гениалния шведски режисьор продължава и през следващите години във филмите „Лице в лице“ (Ansikte mot ansikte, 1976), „Есенна соната“ (Höstsonaten, 1978), „Фани и Александър“ (Fanny och Alexander, 1982), „След репетицията“ (Efter repetitionen, 1984) и „Сарабанда“ (Saraband, 2003).
Междувременно Йозефсон се снима и във филми на други известни майстори на киното. Така например под режисурата на Лилиана Кавани се превъплъщава в образа на Фридрих Ницше от биографичния й филм „Отвъд доброто и злото“ (Al di là del bene e del male, 1977). През същата година играе във филма „Страхувам се“ (Io ho paura) на друг прочут италиански режисьор - Дамяно Дамяни.
През 80-те години пътят му се пресича с този на друг велик режисьор - Андрей Тарковски, който му поверява централни роли в последните си два филма: „НОСТАЛГИЯ“ (Nostalghia, 1983) и „ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ“ (Offret, 1986).
Той е мечтаният актьор и за още мнозина световно признати майстори на киното, като Душан Макавеев („Монтенегро“, 1981), Ищван Сабо („Ханусен“, 1988 и „Среща с Венера“, 1991), Филип Кауфман („Непоносимата лекота на битието“, 1988), Александър Петрович („Преселение“, 1989), Питър Гринауей („Книгите на Просперо“, 1991), Тео Ангелопулос („Погледът на Одисей“, 1995) и др. 
Вечна му памет!



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


      

Повече по темата може да прочетете ТУК и тук.
 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание