Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ОТАР ЙОСЕЛИАНИ НА 80 ГОДИНИ


02.02.2014  Текст:  Красимир Кастелов

НОВИНИ

   

Почитателите на другото кино имаме днес специален повод за отбелязване. Това е 80-годишнината на Отар Йоселиани, който е роден на 2 февруари 1934 г. в Тифлис (днес Тбилиси - столица на Грузия), но през последните три десетилетия живее предимно във Франция.
Сред акцентите на 66-ия международен кинофестивал в Локарно миналото лято бе награждаването с почетен "Златен леопард" за цялостен принос в киноизкуството на големия грузински и френски кинорежисьор ОТАР ЙОСЕЛИАНИ
При получаването на наградата си той сподели, че Локарно е сред любимите му кинофоруми, защото там "се коват стандартите на качественото кино". Но с типичната си безцеремонност не пропусна и да отправи ехидни забележки по адрес на някои от водещите европейски кинофестивали. Той напомни, че Венецианският фестивал е не само създаден от фашиста Мусолини, но и напоследък се движи в това направление.  А фестивалът в Кан, според него, отдавна се е продал на големите (мейджър) студии, независимо от огромното старание на фестивалния му директор Жил Жакоб. И само Локарно, според Йоселиани, продължава да е фестивалът, който е истински предан на интелектуалното, артистично кино. Впрочем именно форумът в живописния швейцарски град е единственият в света, чиято история води началото си от тогава, когато са били учредени и фестивалите в Кан и Венеция. Освен с почетната награда за цялостно творчество, неговите организатори почетоха талантливия грузинец и с ретроспектива от три негови филма: „Птица безгрижна” (1970), „Пасторал” (1975) и „Шантрапа” (2010). 

ОТАР ЙОСЕЛИАНИ - БЕЗГРИЖНАТА ПТИЦА НА КИНОТО

За правото да го наричат „свой” режисьор претендират едновременно три държави: Грузия, Русия и Франция, което е нелепо, защото самият Йоселиани винаги е твърдял, че за творчеството няма и не може да има граници. Неговата лична съдба го доказва най-добре. Защото продължава да създава с невероятен финес своето тотално различно от конвенционалното кино, оставайки верен на себе си и на своите теми. И независимо, че след епохата на съветското кино, през която направи своя шедьовър „Птица безгрижна” (1970) избра да работи в коренно различна среда във Франция, той все пак успя да намери начин да си остане напълно свободен художник и да отстоява своето оригинално виждане за киното без ни най-малко да разпилее уникалното си умение да открива красотата във всекидневието…
Всички филми на Йоселиани се открояват с необикновена правдивост, достоверност, дълбочина, както и с умението емоционално да внушава на зрителите нестандартни идеи, чрез сложните характери на своите герои.
През 2010-а излезе неговият 20-и филм, озаглавен „Шантрапа“, който е сниман в Украйна, Грузия и Франция. В него големият украински актьор Богдан Ступка се превъплъщава във високопоставен чиновник от Госкино, от чиито решения зависи съдбата на главния герой на филма - младия грузински режисьор Нико (акт. Дато Тариелашвили).  Отначало той страда от съветската цензура, а след емигрирането си във Франция се сблъсква с безцеремонния натиск на продуцентите.
Независимо от очевидните сходства със собствената му  съдба, знаменитият режисьор упорито отказва да признае наличието на автобиографични моменти в „Шантрапа“. И добавя, че е имал предвид всички онези творци, които не са склонни да правят компромиси. 
„Шантрапа“ бе представен премиерно извън конкурса на 63-ия кинофестивал в Кан.
"Да се бориш сам срещу системата е невъзможно. Имаше и навремето сред чиновниците такива, които съчувстваха на творците. И даже Андрей Тарковски имаше високопоставени покровители, които го "прикриваха", благодарение на което успя да направи, въпреки всичко, своя „Андрей Рубльов” ! – спомня си Отар Йоселиани. 
„В края на краищата винаги са се намирали хора, на които е било ясно, че не може да се живее без изкуство и че трябва да се казва истината, въпреки всичко. И тези хора са помагали на талантливите младоци да се наложат".
Напоследък Йоселиани често споделя с горчивина, че киното е нужно на все по-малко хора. Някои още се опитват да снимат различни филми, но продуцентите не дават пари за такова кино. „Киното е скъпо удоволствие, - казва режисьорът. - Но по-важното е, че никой вече не иска да гледа филми. Те станаха пошли, приличащи си един на друг, като две капки вода. А хората, за които все още снимаме, не ходят на кино, защото им е опротивяло всичко." 
Вижте следния откъс от портрета на Отар Йоселиани, излъчен в моето тв-предаване „Другото кино“ през февруари 2009г. по VTV.

 

 



Коментари (0)


     



 

Други



 

Подобни публикации

 

    
    КИНОТО НА ПРЕХОДА – ВЧЕРА И ДНЕС
    (видео подкаст)