Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ОТАР ЙОСЕЛИАНИ - БЕЗГРИЖНАТА ПТИЦА НА КИНОТО


15.08.2013  Текст:  Красимир Кастелов

Птица безгрижна

   

Сред акцентите на провеждащия се в момента 66-ти международен кинофестивал в Локарно бе връчването на почетен "Златен леопард" за цялостен принос в киноизкуството на ОТАР ЙОСЕЛИАНИ.
При получаването на наградата знаменитият режисьор сподели, че Локарно е сред любимите му кинофоруми, защото там "се коват стандартите на качественото кино". Но с типичната си безцеремонност отправи ехидни забележки по адрес на някои от другите водещи европейски кинофестивали. Той напомни, че Венецианският фестивал е не само създаден от фашиста Мусолини, но и напоследък се движи в това направление.  А фестивалът в Кан, според него, отдавна се е продал на големите (мейджър) студиа, независимо от огромното старание на фестивалния му директор Жил Жакоб. И само Локарно, - заяви Йоселиани - продължава да е фестивалът, който е истински предан на интелектуалното, артистично кино. Впрочем именно форумът в Локарно е единственият света, чиято история води началото си от тогава, когато са учредени и фестивалите в Кан и Венеция. Сегашното му 66-то издание, започнало на 7 август, завършва на 17-ти. Освен с почетната награда за цялостно творчество, неговите организатори почетоха Йоселиани, представяйки и три негови филма: „Птица безгрижна” (1970), „Пасторал” (1975) и „Шантрапа” (2010). 
Йоселиани е роден на 2 февруари 1934 г. в Тифлис (днес Тбилиси - столица на Грузия), но вече над 30 години живее във Франция. 

ОТАР ЙОСЕЛИАНИ - БЕЗГРИЖНАТА ПТИЦА НА КИНОТО

За правото да наричат „свой” режисьор 79-годишния Отар Йоселиани претендират едновременно три държави: Грузия, Русия и Франция, което е нелепо, защото самият Йоселиани винаги е твърдял, че за творчеството няма и не може да има граници. Неговата лична съдба го доказва най-добре. Защото този гениален грузинец продължава да прави с невероятен финес своето тотално различно от конвенционалното кино, оставайки верен на себе си и на своите теми, сякаш въобще не са се случвали радикални обществени преобразования и смяна на местожителството му. Независимо че след епохата на съветското кино, през която направи своя шедьовър „Птица безгрижна” (1970) му се наложи да работи в коренно различна среда във Франция, той все пак успя да намери начин да си остане напълно свободен художник и продължи да отстоява своето виждане без ни най-малко да разпилее уникалното си умение да открива красотата във всекидневието…
Всички филми на Йоселиани се открояват с необикновена правдивост, достоверност, дълбочина, както и с умението емоционално да внушава на зрителите своите идеи, разкривайки сложните характери на героите си.
През 2010 година Отар Йоселиани завърши своя 20-ти филм, озаглавен „Шантрапа“, заснет в Украйна, Грузия и Франция. В него участва и големият украински актьор Богдан Ступка, който се превъплъщава във високопоставен чиновник от Госкино, от чиито решения зависи съдбата на главния герой на филма - младия грузински режисьор Нико (акт. Дато Тариелашвили).  Отначало той страда от съветската цензура, а след емигрирането си във Франция се сблъсква с натиска на продуцентите.
Независимо от очевидните сходства с личната съдба на Йоселиани, знаменитият режисьор упорито твърди, че новият му филм не съдържа автобиографични моменти. И добавя, че е имал предвид хората, които не са склонни да правят компромиси. 
„Шантрапа“ бе представен извън конкурса на 63-ия кинофестивал в Кан.
"Да се бориш сам срещу системата е невъзможно. Имаше и навремето сред чиновниците такива, които съчувстваха на творците. И даже Андрей Тарковски имаше високопоставени покровители, които го "прикриваха", благодарение на което успя да направи въпреки всичко своя „Андрей Рубльов”! – спомня си Отар Йоселиани. 
„В края на краищата винаги са се намирали хора, на които е било ясно, че не може да се живее без изкуство и че трябва да се казва истината, въпреки всичко. И тези хора са помагали на талантливите младоци да се наложат".
Йоселиани напоследък все по-често споделя с горчивина, че киното е нужно на все по-малко хора. Някои още се опитват да снимат оригинални филми, но продуцентите не дават пари за такова кино. „Киното е скъпо удоволствие, - казва режисьорът. - Но по-важното е, че никой вече не иска да гледа филми. Те станаха пошли, приличащи си един на друг, като две капки вода. А хората, за които все още снимаме, не ходят на кино, защото им е опротивяло всичко." 
Вижте следния откъс от портрета на Отар Йоселиани, излъчен в моето тв-предаване „Другото кино“ през февруари 2009г. по VTV.

 



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


Повече по темата може да прочетете ТУК и тук.
 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание