Гражданинът Кейн

• 
• Add new коментар

Джонатан Розенбаум, който е сред най-значимите американски кинокритици, споделя в своя сайт (jonathanrosenbaum.com) любопитни размишления, провокирани от публикацията в британското списание Sight & Sound на класацията на 50-те най-добри филма на всички времена, според критиците.
Така например, той отчита като приятна изненада (лично за него) появата на „Сатанинско танго“ (Sátántangó) на Бела Тар в тази класация. Приветства също и включването в нея на иранския филм на Абас Киаростами „Close-up“ (Nema-ye Nazdik). И според мен, много проницателно отбелязва, че истинското събитие в тази класация не е отпадането от водещата позиция на „Гражданинът Кейн“, а попадането в челната десятка на един експериментален документален филм, заснет още в далечната 1929 г. Става въпрос за „Човекът с кинокамерата“ на Дзига Вертов - първата документална кинотворба поставена в топ-10 на Sight&Sound, откакто в нея през 1952 г. намери място „Луизианска история“ на Робърт Флаерти. И накрая Джонатан Розенбаум оценява като положителен момент триумфа на експерименталното арт-кино, изразяващ се в поместването сред 50-те най-добри филмови заглавия на всички времена и на три слабо познати на широката публика, но високо ценени от кинофилите творби, като „Жана Дилман“ на Шантар Акерман, „Историята на киното“ от Жан-Люк Годар и „Самолетната писта“ на починалия наскоро Крис Маркър.
Провокиран донякъде от размислите на Розенбаум и на мен ми се прииска да споделя някои свои съображения по повод 50-те най-добри филми на всички времена, но сравнявайки ги със съответната класация (топ 250), която най-популярният киносайт на света IMDB съставя, но въз основа на оценките, дадени от зрителите, а не от критиците. За целта ще си послужа с някои любопитни статистически данни, извлечени от публикацията „Под капака на IMDb Top 250“ в киноблога You Deserve This.
Първото, което веднага прави впечатление, е че половината от заглавията, включени в топ 250 на IMDb са филми, произведени през последните три десетилетия, докато в класацията на критиците, публикувана от Sight&Sound, направо липсват заглавия на филми, произведени през последните две десетилетия (с изключение само на „Мълхоланд драйв” на Дейвид Линч, излязъл рез 2001 г.).
В топ 250 на зрителите преобладават филмите, произведени в САЩ (77 на сто), а едва 23 на сто са заглавия от други страни на света. Точно обратното е съотношението в топ 50 на кинокритиците. И още нещо любопитно - Кристофър Нолан е явно най-предпочитаният режисьор от зрителите, благодарение на чиито оценки е съставен рейтингът на IMDB, защото 6 от 8-те филма, които е заснел, попадат в топ 250 на всички времена – при това три от тях („Черният рицар“, „Черният рицар – възраждане“ и „Генезис“) са в челната десятка.
В класацията на критиците обаче няма нито един филм на Кристофър Нолан. В нея няма да откриете също така и „Изкуплението Шоушенк“ на Франк Дарабонт (от доста време неин несменяем лидер), както и нито един филм на Стивън Спилбърг, например.
Това фрапиращо разминаване между оценките на професионалистите и обикновените зрители едва ли се дължи само на различията във вкусовете им. Струва ми се, че когато става въпрос за съставяне на класации въз основа на зрителските предпочитания, много често се стига до недоразумения. Най-разпространеното сред тях е това, че гласуващите не правят разлика между това да посочиш кои са твоите любими филми и кои смяташ, че са най-добри в историята на киното. В резултат на което нерядко в различни класации на най-добрите филми на всички времена попадат заглавия, ползващи се с определен култов статут сред публиката, но в същото време не се открояват с нищо забележително в естетически план.
Впрочем, не са малко и кинокритиците, които ставайки жертва на подобно недоразумение, включват в подобни списъци редица заглавия, за които едва ли са в състояние да обяснят кое ги прави чак толкова велики. Не са редки случаите, в които те проявяват своята неспособност да разграничат просто хубавите филми, които лично на тях са им направили силно впечатление, но нямащи всъщност някакво значение за развитието на киноизкуството, от филмите, които именно от тази гледна точка са принципиално важни.
Ето защо ми е трудно да се съглася с някои от предпочитанията на филмовите професионалисти, демонстрирани в най-новата класация на 50-те най-добри филми на всички времена, публикувана на 1 август от списание Sight & Sound.
Смятам за несправедливо отнемането на лидерската позиция на „Гражданинът Кейн“. Защото това не е просто хубав и впечатляващ филм като „Шемет“ на Хичкок, а творба, която е оказала и продължава да оказва огромно влияние върху естетическото развитие на киноизкуството. А това, определено е най-важният критерий, според мен, при формиране на класация на най-добрите филми на всички времена.
Освен това ме озадачава сравнително малкият брой азиатски филми, включени в топ 50 на Sight & Sound. Обяснявам си този пропуск с предположението, че вероятно азиатските представители са били малцинство сред анкетираните 846 филмови критици, кинематографисти и разпространители от цял свят.
Приветствам, разбира се, включването на „В настроение за любов“ в списъка, но не съм съгласен с пропадането на „Разкази на бледата луна след дъжд“ (на Мидзогучи) от 27-мо на 50-то място. По мое мнение, тази класация едва ли би станала по-малко престижна, ако в нея имаше още няколко азиатски заглавия, при това създадени през последните две десетилетия. Нека не забравяме, че именно през тях се заговори за световното значение на киното на Иран (не само Киаростами, но също Мохсен Махмалбаф и др.), Южна Корея (Ким Ки-дук), Китай (Цзя Жанке и др.)...

Не мога да се примиря и с факта, че в новата класация Чарли Чаплин е представен само с един-единствен филм („Светлините на града“), който е нареден при това на последното 50-то място, а също и и с пълното отсъствие на филмите на велики режисьори, като Дейвид Грифит („Раждането на една нация“, „Нетърпимост“), Ерих фон Шрохайм („Алчност“), Лукино Висконти („Залезът на боговете“, „Смърт във Венеция“), Луис Бунюел („Андалуското куче“, „Виридиана“, „Дискретният чар на буржоазията“), Джон Касавитис („Лица“, „Жена под влияние“) и др.
Но в крайна сметка класациите са полезни и с това, че ни провокират да си припомним заглавия и автори, които просто не бива да допускаме да бъдат забравяни.