НОВИНИ

• 
• Add new коментар

На 6 май се навършиха 97-години от рождението на човека, оставил най-ярката диря в историята на киното със своя шедьовър „Гражданинът Кейн” – най-великият филм на всички времена!

ОРСЪН УЕЛС (George Orson Welles) е роден на 6 май 1915г. в градчето Кеноша, щата Уисконсин (САЩ) в семейство на даровити хора с изявени артистични заложби – баща му бил изобретател, а майка му – концертираща пианистка.
От съвсем малък Орсън проявява многобройните си таланти – свири на пиано, рисува, прави фокуси, рецитира Шекспир, разиграва марионетен театър. Едва 8-годишен остава без майка, а четири години по-късно умира и баща му и той заживява под попечителството на чикагския лекар Морис Бърнстайн.
На 16 години завършва училище и вместо да продължи образованието си в някой от колежите, които му предлагали стипендии, заминава за Ирландия с намерението да стане художник. Но след пристигането си там, се явява на прослушване в театър „Гейт”, представяйки се за бродуейски актьор и най-изненадващо успява да убеди ръководството в своите качества. Много скоро му поверяват главна роля в спектакъла „Евреинът Зюс”, която го прави известен. Опитва силите си и в режисурата.
И така от него не излязъл художник, но затова пък младият и амбициозен американец много бързо се превръща в обещаващ актьор, режисьор, а дори и по време на пътешествието му из Испания и Мароко – в тореадор.

След като опитът му да се наложи на Бродуей се проваля, Орсън Уелс влиза в трупата на К. Корнел, с която обикаля американските провинциални сцени. Опитва се да припечелва, изнасяйки лекции и собствени представления с фокуси. Веднъж в едно градче дошли много малко хора да го гледат. И Орсън Уелс се обърнал към тях по следния екстравагантен начин: „Аз поставям пиеси на Бродуей. Работя в киното като актьор и режисьор. Съчинявам радиодраматизации. Свиря на пиано и цигулка. Рисувам картини. Правя фокуси. Публикувал съм няколко книги, в това число и два романа. Не е ли странно, че вие сте толкова малко, а аз съм толкова много?”.
Най-удивителното е, че този ренесансов човек наистина успява да реализира всичко това, за което нескромно говори, че дори и повече.

През 1937г. заедно с продуцента Дж. Хаусман създава компанията „Меркюри тиатър”, която нашумява с постановката на шекспировата драма „Юлий Цезар”, в която облечените съвременно актьори играели на сцена без декори, с причудливо осветление. През 1938г. „Меркюри тиатър” започва да представя ежеседмично радиодраматизации по прочути творби. Точно в Деня на вси светии (30 октомври 1938г.) ефирът излъчва постановката на Орсън Уелс по романа на Херберт Уелс „Война на световете”, което предизвиква нечувана паника. Причината е в това, че младият режисьор използва документалния репортаж, желаейки да направи историята за марсианската инвазия по-убедителна. В резултат стотици хиляди от милионната аудитория на тази драматизация, наистина повярвали, че марсианци са кацнали на земята. И когато един от актьорите на Уелс, имитирайки гласа на президента Рузвелт, се обръща с призив към нацията да запази спокойствие, паниката обхваща слушателите. Хората се втурват да търсят спасение накъдето им видят очите – в планини, гори, подземия. Църквите се препълват от желаещи да се изповядат за последно, защото си мислели, че е настъпил Съдният ден. Само Уелс и неговите актьори си нямали никаква представа за психозата, до която са докарали нацията. Научили за това от вестниците на следващия ден, които излизат със заглавия от типа: "Орсън Уелс - човекът, който подплаши Америка".

Славата на младия режисьор достига до Холивуд и много скоро 24-годишният Уелс подписва първия си договор за филм с компанията RKO, издействайки си неограничена свобода на действие. И резултатът е повече от впечатляващ! Орсън Уелс този път удивява не само Америка, но и целия свят с дебюта си в киното – филмът «ГРАЖДАНИНЪТ КЕЙН», който заснема по собствен сценарий, написан съвместно с Х. Манкевич, режисира самостоятелно и дори играе главната роля – тази на мултимилионера Чарлз Фостър Кейн! Членовете на Американсканската филмова академия били дотолкова шашнати от гениалността и новаторските идеи, въплътени в този филм, че не успяват да го оценят по достойнство: «Гражданинът Кейн» получава само един "Оскар" в категорията за най-добър сценарий.
Но затова пък в Европа много теоретици на киното отдават дължимото на революционното значение, което имал този филм за развитието на седмото изкуство. Френският кинокритик Андре Базен пръв съзрял режисьорското новаторство, проявено от Уелс в построяването на кадъра, което той нарекъл „дълбочинен мизансцен”. Според него формалните нововъведения в „Гражданинът Кейн” не само изиграват огромна роля за задълбочаването на реалистичната природа на филмовото изкуство, но и допринасят за революционното преобразяване на киноезика, който ще бъде използван през следващите десетилетия.

„Гражданинът Кейн” разказва биографията на могъщ вестникарски магнат, натрупал приживе несметни богатства и власт. Но разказът за живота му започва след неговия край – след момента, в който той умира самотен в собствения си дом, приличащ на приказен дворец и започва инвентаризация на несметните му богатства. Медиите са заинтригувани от думата, произнесена  от него преди да умре: „rosebud” (розова пъпка). Филмът проследява журналистическото разследване, целящо да разгадае какво е искал да каже Кейн, допускайки, че отговорът на този въпрос ще допринесе за разкриване тайната на живота на могъщия магнат. Но се оказва, че дори и за хората, които си мислят, че добре го познават, това се оказва непосилна задача. Заслепени от бляскавия имидж на Кейн, те явно са били неспособни да опознаят истинската му същност на дълбоко чувствителен мъж, изпитващ през целия си живот носталгия по неизживяното детство. И затова тайната на последната произнесена от него дума си остава неразгадана. Все пак, от последните кадри на филма разбираме, че въпросната дума „rosebud” всъщност е надпис върху шейничката, на която се пързаля малкият Чарлз в деня, в който се взема решението за отделянето му от семейството.
По времето, когато излиза „Гражданинът Кейн”, Орсън Уелс все още няма навършени 26 години, но вече е женен, разведен и баща на едно дете, родено от почти 6-годишния му брак с Вирджиния Никълсън. Скоро след това, съзирайки на екрана холивудската звезда Рита Хейуърт, в която била влюбена цялата мъжка половина на Америка, решава, че именно тя ще бъде втората му съпруга. Първоначално Рита, която била омъжена, не желаела да се запознава с него. Орсън й звъни по цели нощи, след което пристъпва към директна атака, обсаждайки дома й. Много често даже заспива на прага му. Нищо не било в състояние да го откаже – нито репортерите, нито нейният съпруг, нито полицията. Накрая Рита не устоява и приема предложението на Орсън, а мъжът й получава солидна компенсация. Жълтата преса по цял свят изпада в луд възторг от факта, че най-желаната жена в Америка се омъжва за най-талантливия мъж по онова време.

Но, уви, и вторият брак на Орсън не трае дълго. Дори и появата на дъщеричката им Ребека не предотвратява неговото разпадане само след 5 години. Единственият съвместен филм на Орсън Уелс и Рита Хейуърт „Дамата от Шанхай” (1947) се появява по чиста случайност, при това в момент, в който отношенията между двамата вече били силно влошени. На Уелс му трябвали спешно пари, които искал да вложи в театрална постановка и затова се съгласява да направи за холивудската компания „Колумбия” филм по неин избор с участието на звездата на студията Рита Хейуърт, която била все още негова съпруга.
След раздялата, пътищата на двамата повече никога не се пресичат. Орсън Уелс работи в САЩ и Европа, омайвайки с чара си знаменитости, като Марлен Дитрих, Франсоаз Саган и много други, а Рита Хейуърт се омъжва още три пъти – за Али-хан, син на владетеля на Пакистан, за Дик Хаймс, второразреден актьор и за Джим Хил, продуцент. Накрая тя се алкохолизира, губи разсъдъка си и дори не може да разпознае собствените си деца. Умира през 1987г. забравена от всички.
Междувременно жънещият успехи като актьор и режисьор Орсън Уелс, който знаел за състоянието на бившата си съпруга, отбягва да говори с журналисти на тази тема. Само веднъж споделя: "Рита въобще нямаше късмет с мъжете. И аз не се оказах по-добър от другите. Дадох й големи обещания, които впоследствие не изпълних. Може би съм виновен пред нея”.
Въпреки страхотния художествен резонанс, предизвикан от филма му „Гражданинът Кейн”, Орсън Уелс изгубва битката с холивудските продуценти за правата върху втората си творба „Великолепните Амбърсънови” (The Magnificent Ambersons, 1942). В резултат на това, заснетият от него материал бил премонтиран и по този начин осакатеният филм не се превръща в шедьовър, въпреки огромния си потенциал.

Впоследствие Уелс прави още немалко филми в САЩ и Европа, но много повече са проектите, които не успява да осъществи, поради финансови причини. Нищо от създаденото от него не успява да достигне равнището на дебютната му творба. Може би едно от изключенията е великолепният филм-ноар „Допир до злото” (1958), който днес можем да видим възстановен по начина, по който би желал да го види самият Уелс. Навремето обаче продуцентите не се съобразили с неговите изисквания при монтажа и филмът излиза осакатен. Нямала особен успех и новаторската му екранизация по Кафка „Процесът”, излязла през 1962 г. Тя е отличена само от синдиката на френските кинокритици.

Може би най-голямо признание след „Гражданинът Кейн” Орсън Уелс получава благодарение на своите екранизации по Шекспир – „Макбет” (1948), „Отело” („The Tragedy of Othello: The Moor of Venice” ,1952); „Фалстаф” („Campanadas a medianoche”,1965) и „Венецианският търговец” (1969), в които изпълнява блестящо главните роли. За филма си „Отело” получава Голямата награда на кинофестивала в Кан.

Големият френски философ Жил Дельоз пише за Орсън Уелс следното: „Неговият сардоничен хумор, мрачен песимизм и поетичен жар водят началото си от един източник. Уелс е пряк наследник, кинематографична реинкарнация на Уилям Шекспир”. А главният редактор на списание „Sight & Sound” Ник Джеймс дори нарича Уелс „Шекспир на съвременното кино”.
Много режисьорски проекти на този ренесансов гений на киното остават неосъществени или незавършени. Превратностите на творческата му съдба го заставят често да отдава под наем необикновената си актьорска дарба за осъществяването на чужди проекти. Орсън Уелс се снима успешно като актьор в редица забележителни филми на други големи режисьори. Най-запомнящите се сред тях са "Третият мъж" (The Third Man, 1949), "Моби Дик" (Moby Dick, 1956), "Човек на всички времена" (A Man For All Seasons, 1966), "Параграф-22" (Catch-22, 1970) и др. За ролята си във филма на Ричард Флейшър „Compulsion” получава наградата за най-добър актьор на кинофестивала в Кан през 1959г.

През 1971 година Холивуд най-после се решава да оцени по достойнство необикновените му заслуги за развитието на киното, връчвайки му почетен „Оскар” за цялостно творчество. През 1975-та Уелс е удостоен и с наградата на Американския филмов институт „за изключителни заслуги в киното”. Умира в Лос Анджелис на 10 октомври 1985г.
Мартин Сорсезе казва за него: „Той повече от всеки друг в историята на киното е отговорен за това, че хората се насочват към режисьорската професия".
Може с голяма доза на увереност да предполагаме, че невероятната му биография пък е подействала като мощен катализатор за вдъхновението на мнозина таланти в киното през годините на тяхното доказване.
Над 70 години след създаването си шедьовърът на Уелс „Гражданинът Кейн” продължава да бъде смятан за един от най-важните в историята на киното. Това е филмът, за който през 1962 г. над 250 изявени режисьори и кинокритици от цял свят гласуват в анкетата, организирана от Британския филмов институт, определяйки го за „най-добрият филм на всички времена”. Резултатите са публикувани в списание "Sight & Sound". Оттогава до днес авторитетното издание публикува на всеки десет години нови класации, но във всяка от тях челното място неизменно се заема от „ГРАЖДАНИНЪТ КЕЙН“ на Орсън Уелс.
Любителите на киното от целия свят тръпнат в очакване да разберат дали и в най-новия списък на десетте най-велики филма в историята на киното, който списанието ще обяви на 1 юли, на първото място ще фигурира отново легендарният филм.