НОВИНИ

• 
• Add new коментар

Вчера навърши 85 години АЛЕХАНДРО ХОДОРОВСКИ (Alejandro Jodorowsky), който се е превърнал отдавна в култова фигура на световното кино. Камен Калев, който е голям негов почитател, го издирва в Париж и го снима в първата сцена от филма си „Островът“. В нея тази митична личност гледа на карти таро в едно кафене. „За мен бе много важно Ходоровски да играе себе си точно в същото кафене и на същото място, където хората са свикнали да го виждат“, споделя Калев в интервю за „Другото кино“. По този начин знаменитият Ходоровски се превръща в кръстник на филма на младия български режисьор.

Алехандро Ходоровски е роден на 7 февруари 1929 г. в Токопила, Чили, в семейството на руски евреи – емигранти. В детството си той е аутсайдер и в семейната си среда и в обществото. На 9 години отива да живее с родителите си в Сантяго. Занимава се с поезия, интересува се от анархизъм и прекарва две години в университет като учи психология и философия. Напуска университета и започва да работи като клоун, като по-късно става театрален режисьор. През 1947г. основава собствена театрална група, наречена TEATRO MIMICO, а на следващата година написва първата си пиеса „Минотавър”. Въпреки успеха си, той усеща, че няма какво да го задържа в Чили и заминава за Париж.
Работи във Франция до 1960г., а после се установява в Мексико. Женен е за Валери Ходоровски, от която има няколко сина и дъщеря. От предишния му брак с Бернадет Ландру е най-големият му син Бронтис.

Театърът

В Париж започва да учи пантомина с Етиен Декроюкс и се включва в неговата студентска трупа. С тях той прави околосветско пътешествие и създава няколко пиеси между които „Клетката” и „Майсторът на маски”. После се завръща към театралната режисура.

Киното

През 1957г. Ходоровски се захваща с кино като екранизира новелата на Томас Ман „Отделените глави” (La cravate) в 20 минутен филм, като сам играе главната роля. Жан Кокто се впечатлява силно от филма и пише увертюра по него.
Три години по-късно Ходоровски заминава за Мексико и се установява в Мексико сити. Въпреки това често се връща във Франция, където подържа тесни връзки с Андре Бретон.
Развивайки интереса си към сюреалистичното, заедно с Фернандо Арабал и Роланд Топор, през 1962г. създават движението „Panic Movement”. Сюреализмът и абсурдизмът им шокират публиката. Част от създадените там филми са “Анибал 5” и „Фандо и Лиз” (Fando y Lis, 1968), който след премиерата си през 1968г. на филмовия фестивал в Акапулко, е забранен в Мексико.
Следващите му пълнометражни ленти изобилстват с насилие и окултизъм.
„Къртицата” (El topo, 1970) е филм, наподобяващ уестърн, в който мексиканският бандит Къртицата пътува из прериите, заедно с невръстния си син, търсейки духовно просветление. Още в първата сцена се засяга една от основните теми в творчеството на Ходоровски – инициацията.
Със заравянето на портрета на майка си и първата си играчка, седемгодишното момченце трябва да изостави детството и да навлезе заедно с баща си в суровия мъжки свят на кръв и насилие. Тези сцени, обикновено в началото на филмите, предхождат пътешествието из бруталната действителност, която самите филми предлагат, (подобна сцена откриваме и в „Светата кръв”, когато баща татуира малкия Феникс в деня, в който той за пръв път ще познае ужаса на живота). Това, което интересува Ходоровски, не е достигането до инициацията като крайна цел, а всичко, което се случва по нататък с персонажите. Реалното им възмъжаване. За филма си той казва, че го е направил по същата причина, поради която хората употребяват халюциногенни вещества. Само че той предпочита да създаде това, което хората употребяващи такива вещества биха видели, вместо да произведе такова хапче.

Тук се оформя и другият основен мотив във филмите на Ходоровски, а именно персонажът, носещ характеристиките на Христос, в който винаги се въплъщава самия той. Умирайки, прострелян в раните на стигмата, той се преражда във втората част на филма, за да въздаде справедливост и да спаси своето царство.
Заради консервативното отношение към киното в Мексико, Ходоровски не показва „Къртицата” там, а се заема да го разпространи из други страни, на първо място в САЩ.
След вниманието, което привлича в щатите с филма си, Ходоровски получава финансиране от продуцента на „Бийтълс“ Алън Клейн да заснеме следващия си филм „Свещената планина” (The Holy Mountain, 1973) по мотиви от незавършената сюреалистична новела на Рене Далмал „Планина Аналог” и произведението „Изкачване на планината Кармил” на Свети Йоан Кръстни. За създаването на „Светата планина” самият Ходоровски и целият му екип прекарват няколко месеца, затворени в къщата на режисьора, практикуващи духовни и мистични упражнения и употребяващи LSD и халюциногенни гъби.
Отново в главната роля Ходоровски играе мистичен алхимик, които повежда седем известни и богати хора, символизиращи седем от планетите – Венера, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон, и съответстващи им на най-низките човешки страсти. Другият основен персонаж е „Крадецът”, отново фигура символизираща едновременно Исус Христос и Глупака от картите Таро. В този филм също основна тема е инициацията, само че тук самият процес до достигането й е това, което филмът разглежда.
В крайна сметка Алхимикът подиграва своите последователи, които след извратените изпитания и духовни практики, през които преминават, са инструктирани да напуснат веднага планината, като при тези думи камерата се отдалечава и виждаме как самият Ходоровски дава въпросните наставления на целия снимачен екип.
След не толкова популярния „Бивникът” (Tusk, 1980), Ходоровски създава следващия си шокиращ филм-култ „Светата кръв” (Santa Sangre, 1989). Макар че е определен от критиците като хорър, смятам, че „Светата кръв” е доста по-изчистен и естетически поносим от предишните два. Отново темите за човекът - Христос и инициацията са водещи. Тук главната роля се играе вече не от самия Ходоровски, а от сина му Аксел. Филмът започва с наподобяващата Христос фигура на психичноболния Феникс (отново мотивът за прераждането), седящ на дърво в болничната си стая. Чрез реминисценция се връщаме към детството на малкия Феникс и по-точно споменатия по-горе момент, свързан с посвещаването му от баща му и татуирането на птицата Феникс на гърдите му. Историята, която се разгръща, съдържа повече магически мотиви от предишните филми на Ходоровски, като хипноза, психомагия и т.н., но отблъскващите и гротескни моменти са по-малко, а насилието е по-скоро подсказано, отколкото показано. Присъстват обаче задължителни окултни елементи – кръв, човек без ръце, ритуали и т.н. На финала, окултните зли сили са победени от любовта.
През 2011г. се очакваше продължението на „Къртицата” – „Авел Кайн или синовете на El Topo”.
Последните два филма от общо 12-те във филмографията на Ходоровски са: „Ritual - A Psychomagic Story“ (2012) и автобиографичният филм за ранните му години в Чили „Танц с реалността“ (La danza de la realidad, 2013).

Психомагия

След пристигането си в Мексико, Ходоровски се запознава с будисткия монах Ежо Таката, които го въвежда в дзен. Ходоровски превръща собствената си къща в зендо, където събира други представители на будизма за медитация и самопознание.
Занимава се също и с психомагия, психогенеалогия и инициационен масаж. Психомагията се занимава с лекуването на психологически травми. Според тази терапия, изпълняването на определени ритуали може да въздейства директно на подсъзнанието и да го освободи от травми, които понякога са предавани с поколения. Психогенеалогията представлява изучаването на родословното дърво с оглед да се определи най-добре характеристиката на човека.
Ходоровски издава няколко книги, свързани с тези теми, между които „Психомагия: свещения капан” и автобиографията си „Танц с реалността”.
Източник: Wikipedia.org