Мократа безименна котка, звънчето от машината за дъвки, табакерата, мелодията от Moon River на Манчини. Дори само тези красноречиви щрихи предават магията на кинематографичния шедьовър „Закуска в Тифани“, създаден през 1961 година от американския кинорежисьор Блейк Едуардс. И естествено, изброените по-горе символи едва ли биха имали толкова дълбок смисъл без одухотворяващото присъствие на Одри Хепбърн – холивудската звезда с лице и осанка на тийнейджърка, преминала като метеор през американското кино от 60-те години, допринасяйки за блясъка и перфекционизма му, за които днес си спомняме с носталгия.
„ЗАКУСКА В ТИФАНИ“
е връхна точка в нейната кариера, но вероятно малцина знаят, че главната роля всъщност е трябвало да изиграе друга актриса. Писателят Труман Капоти, по чиято книга е заснет филмът, се е надявал да види на екрана своята близка приятелка Мерилин Монро. Но „Парамаунт“ и режисьорът Блейк Едуардс държали на крехката Одри и явно са имали право. Защото едва ли някой може да си представи този филм без нейната грациозност на фея, на която пасва като ръкавица ролята на Холи Голайтли (името означава "стъпваща леко").
Не бихме могли да си представим друга звезда да се разхожда така непринудено по Пето авеню, облечена в официална рокля, с кроасан и пластмасова чашка кафе в ръцете, да гледа с истински детска възхита витрината на Тифани.
Тази сцена е придобила отдавна култов статус не само за почитателите на Хепбърн, но и за всички ценители на стойностното кино. Любопитното е, че за да бъде заснета - прочутият бижутериен магазин е трябвало да отвори врати в неделя. Но снимачният екип бил силно затруднен не само от огромните тълпи зяпачи, но и от отвращението на Одри към тестените изделия и специално към кроасаните.
И едва след като токов удар едва не убил един от техниците, звездата се взема в ръце и изпълнява сцената по начина, който е изисквал от нея Блейк Едуардс и благодарение на което, тя става ключова в цялата й кариера.
Героинята на Одри обича да гледа витрината на „Тифани“, защото изпитва силен копнеж по красотата. А „Тифани“ - един от най-изисканите бижутерийни магазини в Ню Йорк - се превръща в легенда именно след огромния международен успех на филма.
По-голямата част от „Закуска в Тифани“ е заснета на самото място на действието - насред Манхатън. Днес облицованата с кафяв камък сграда на 71-а улица в Горен Ийстсайд, където живеят екранните герои Холи и Пол, е притегателно място за многобройните фенове на Одри Хепбърн.
„Закуска в тифани“ е базиран върху едноименния роман на Капоти, но сценаристът Джордж Акселрод притъпява значително остротата на социалната критика, насочена срещу висшето нюйоркско общество. В книгата Холи е кол гърл – момиче на повикване, а на екрана е силно идеализирана. Тя е 18-годишно безгрижно момиче, което се издържа от приятелствата си с богати мъже. Посещава редовно в затвора мафиотския бос Сали Томейто (Алън Рийд), който й прошепва кодирани послания, които предава на куриери на наркотици. Така припечелва по стотина долара седмично, но не е щастлива.
Чувства се самотна, макар че не си го признава и с гордост носи подарените й рокли от Живанши. Начинът да престане само да зяпа витрините на Тифани е много прост – трябва да се ожени за милионер . Но среща безпаричния писател Пол (Джордж Пепард), който се нанася в апартамента над нейния и естествено, на мига е покорен от чара й.
Ефирната като името си героиня на Хепбърн, преминава през живота с лекотата на безименната котка, намерена на улицата, но въпреки усилията си да живее ден за ден, не може да избяга от миналото си. И след внезапната поява на Док Голайтли (Бъди Ебсен), ветеринар от Тексас, нейният съсед узнава истината за момичето, избягало в Ню Йорк от своя съпруг, надявайки се да стане актриса.
ХОЛИВУДСКИЯТ ХЕПИЕНД
Филмът продължава стремително своя ход, забавлявайки ни с напразните опити на влюбения Пол да спечели сърцето на Холи, която пък се опасява да не изгуби свободата си. Все така бягаща от самата себе си, тя хваща такси за летището с намерението да отлети за Бразилия. В чантата й има списък с 50-те най-богати тамошни ергени. Пол прави отчаян опит да я спре и... успява, защото такава е волята на холивудските сценаристи.
В книгата Холи излита към своето несигурно бъдеще, а филмът предлага очаквания от всички хепиенд с целувка под поройния дъжд. Въпреки това „Закуска в Тифани“ не звучи фалшиво. Блейк Едуардс успява да направи така, че противоречивите страни в характера на героинята му да изглеждат достоверни на екрана. Той режисира умело младата Хепбърн, карайки я да прескача с лекота от безразсъдна възбуда към мрачна самота, демонстрирайки при това несъмнената си комична дарба.
В крайна сметка се е получил горчиво-сладък романтичен филм, който остава в историята на киното и с безсмъртната музика на Хенри Манчини, чиято класическа мелодия Moon River e широко известна и днес.
Източник: моят материал за Одри Хепбърн във в. "ТВ Сага" от 14.01.2011.