И 88-ата церемония по връчване на годишните награди на Академията на филмовите изкуства и науки на САЩ остана в историята. Победителите са известни, а страстите - най-после уталожени.
Въпросът на въпросите получи удовлетворителен отговор за феновете на Леонардо Ди Каприо, които вече могат да спят спокойно. Но може би са останали разочаровани онези, които очакваха, че и филмът, в който той участва, ще получи главния оскар - за най-добра кинопродукция на годината. И макар че триумфира в още две от основните категории - за най-добър режисьор (Алехандро Иняриту) и най-добър оператор (Еманюел Любецки) - "Завръщането" се представи неубедително на фона на прекалено големите очаквания. Получи само 3 награди от общо 12 номинации, от които само тази на Любецки е напълно заслужена, по мое мнение. (Пълният списък с всички победители в надпреварата за тазгодишните награди "Оскар" може да видите тук)
Пълно недоразумение е, според мен, удостояването на Леонардо Ди Каприо със заветната статуетка за изпълнението му в „Завръщането“, което е по-близо до това на участник в риалити шоу от типа на „Сървайвър“, отколкото до истинското актьорство. Но и конкуренцията тази година не беше кой-знае каква! За мен е необяснима обаче неистовата подкрепа за него с аргумента, че трябвало да получи на всяка цена оскар, защото това била вече петата му номинация. За сведение бих посочил, че по-добри актьори от него - като Питър О’Тул и Ричард Бъртън например, са останали без награда от Американската филмова академия, след като са били номинирани съответно 8 и 7 пъти!
Силно съм раздвоен от триумфа на Алехандро Иняриту, спечелил наградата за най-добър режисьор за втора поредна година, което не се е случвало от повече от половин век в историята на оскарите. Харесвам много този режисьор и се радвах много на успеха му миналата година с "Бърдмен". Но не мисля, че го заслужаваше и сега със "Завръщането". Много се изговори и изписа за вторичността на този филм, както по отношение на разказаната в него история, която вече е екранизирана превъзходно от Ричард Сарафиан през 1971 година в "Човек в Пустошта" (Man in the Wilderness), така и по отношение на режисьорския стил, който е силно повлиян от този на Андрей Тарковски и Терънс Малик. Докато демонстрираното майсторство от Джордж Милър в "Лудия Макс: Път на яростта" не подлежи на никакво съмнение именно що се отнася до оригиналност и самобитност. Просто този невероятен професионалист е довел до съвършенство своите уникални търсения в сферата на чисто визуалното представяне на постапокалиптичния свят, започнали още с "Лудия Макс" в края на 70-те и особено с "Лудия Макс 2" в началото на 80-те години на миналия век. Затова съм напълно убеден, че именно Джордж Милър заслужаваше най-много да получи оскар за режисура тази година.
Нямам никакви претенции към отличената за най-добра актриса в главна роля Бри Ларсон, както и към Марк Райланс и Алисия Викандер, които бяха удостоени с награди за най-добри поддържащи роли съответно в "Мостът на шпионите" и "Момичето от Дания". Може да се спори дали бе правилно недопускането на Тарантино до съревнованието за най-добър оригинален сценарий, както и дали награждаването на "Спотлайт" в тази категория е напълно основателно. По мое убеждение отличието за оригинален сценарий би трябвало да получи Алекс Гарланд за "Ex Machina", а не Том Маккарти и Джош Сингър за "Спотлайт".
Наградата "Оскар" за най-добър филм на годината, с която бе удостоена разследващата журналистическа драма на Том Маккарти "СПОТЛАЙТ" е напълно заслужена, но само на фона на номинираните заглавия. Защото сред тях не намериха място поне няколко много силни англоезични филми, сред които бих откроил "Младост" на Паоло Сорентино, "Омарът" на Йоргос Лантимос и "Феникс" на Кристиан Пецолд. Всеки един от тях би имал реални шансове да победи - ако не в основната категория - то в тази за най-добър режисьор. Но дори близката история помни не по-малко конфузни случаи, в които на изключителни майстори като Дейвид Линч, Дейвид Финчър, Педро Алмодовар, Пол Томас Андерсън, Тери Гилиъм, Дейвид Кроненбърг и Куентин Тарантино не са връчвани заслужени награди за превъзходните им режисьорски умения. Да не говорим за по-далечното минало, когато са били пренебрегвани дори гении като Чарли Чаплин, Орсън Уелс, Стенли Кубрик, Робърт Олтман и др.
Аз не само не споделям прекалените възторзи от "Спотлайт", обявен за най-добър филм на годината, но дори смятам за крайно несправедливо провъзгласяването му за шедьовър на киното, посветено на темата за медиите и журналистите. Още повече, че миналата година излезе и един друг не по-малко значим и майсторски филм със сходна тематика, озаглавен "ВЪПРОС НА ИСТИНА" (Truth), който се занимава със задкулисието на американската медийна политика. А на онези, които са го забравили, напомням за още едно изключително силно заглавие, посветено на деградацията на телевизионната журналистика в наши дни, озаглавено "Лешояда" (Nightcrawler), което също остана извън полезрението на Академията. Убеден съм, че "Спотлайт" ще бъде забравен много скоро, независимо от спечелването на най-високото отличие, просто защото в неговия жанр (разследваща журналистика) има по-голямо постижение в миналото и то се нарича "ЦЯЛОТО ПРЕЗИДЕНТСКО ВОЙНСТВО" (ll the President's Men), който дори не е получил главния "Оскар", както не го получават и другите два номинирани през 1976 година шедьовъра - ТЕЛЕВИЗИОННА МРЕЖА" (Network) и "ШОФЬОР НА ТАКСИ" (Taxi Driver), а триумфира ... "Роки" (Rocky).
Но в далечната 1976 година е имало много сериозна конкуренция между филми, които впоследствие оставят ярка диря в историята на киното. Ето например 10 от тях:
Но въпреки изказаните от мен уговорки, оценявам като значимо награждаването на "Спотлайт", защото допринася за съхранението на завоюваните от независимото кино позиции. Едва през последното десетилетие членовете на Академията започнаха да обръщат подобаващо внимание на филмите, произведени от малки компании, удостоявайки с главното си отличие заглавия като "Артистът", "12 години в робство" и "Бърдмен". И с това на практика признаха отдавна известния факт, че стойностните филми на САЩ не се правят от 20th Century Fox, Universal Pictures, The Walt Disney, Warner Bros., Sony Pictures и Metro-Goldwyn-Mayer, а от компании, разполагащи с нищожни бюджети, но с много по-голяма свобода за реализиране на творчески идеи.
Все пак, 88-ата церемония ще се запомни със завръщането на скъпите холивудски продукции в битката за оскарите. И макар че не би могло да се каже, че тяхното връчване тази година обръща досегашната тенденция, трябва да се признае, че връща в играта т.нар. блокбастъри, ориентирани към масовите зрителски вкусове. За последно наградата за най-добър филм е била спечелена от блокбастър преди цели 12 години, когато триумфира „Властелинът на пръстените: Завръщането на краля“. Относително силното представяне на т.нар. мейджър компании от Холивуд, на което станахме свидетели сега, може да се разглежда и като резултат от рекордната изминала година за американската киноиндустрия, чиито приходи от продажбите на билети на територията на САЩ и Канада надхвърлиха $ 11 млрд. – нещо, което не се е случвало никога преди.
.png)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
