Сидни Лъмет

• 
• Add new коментар

Днес се навършват 100 г. от рождението на Сидни ЛЮМЕТ (Sidney Lumet) – един от водещите американски кинорежисьори през втората половина на миналия век., записал името си в историята на киното като създател на знаменити филми, като „12 разгневени мъже” (1957), "Дългият път на деня към нощта" (1962), “Могилата” (1965), „Серпико” (1973), “Кучешки следобед” (1975), „Телевизионна мрежа” (1976), "Присъдата” (1982) и др.

Последният негов филм, който съм гледал, беше „Игрите на дявола” (Before the Devil Knows You're Dead, 2007). И още помня, колко силно бях впечатлен не само от играта на целия актьорски ансамбъл, сред които се откроява Филип Сеймур Хофман, но най-вече от режисьорската смелост на 83-годишния тогава Люмет да изрази по толкова откровен начин крайно отрицателното си отношение към нравствената деградация на съвременна Америка. 
Този великолепен режисьор почина на 9 април 2011 година – малко преди да навърши 87 години. Той беше един от водещите кинотворци през втората половина на миналия век, отбеляза след неговата кончина агенция Ройтерс.
Заснел е общо 54 филма, най-известните сред които са „12 разгневени мъже“ (1957), „Серпико“ (1973), „Кучешки следобед“ (1975), „Телевизионна мрежа“ (1976), „Присъдата“ (1982), за режисурата на които е номиниран за „Оскар“, но така и не получава престижното отличие. Едва през 2005 г. му връчват почетен „Оскар“ за цялостен принос в киноизкуството.

Сидни Люмет е роден на 25 юни 1924г. във Филаделфия (САЩ) в семейството на актьор и танцьорка и затова едва ли е изненадващо, че и самият той се появява на сцената едва 4-годишен. През 1930-те години участва в няколко от хитовите постановки на Бродуей, а през 1947г. оглавява актьорска трупа, съставена от бивши възпитаници на Актърс студио, които били недоволни от методиката на преподаване на Лий Страсбърг.

През 1950-те години започва работа като режисьор в телевизията, а през 1957г. дебютира в игралното кино с филма „12 разгневени мъже”. Действието на тази съдебна драма се развива само в една стая, където 12 съдебни заседатели спорят относно своето решение, което може да прекърши съдбата на обвиняемия – съвсем млад човек. Един от тях (акт. Хенри Фонда) се опитва да докаже невинността му, докато останалите първоначално са убедени, че е виновен и дори някои настояват за смъртна присъда. 
Заслугата на Люмет като режисьор е най-вече в това, че успява да пресъздаде нарастващото напрежение в атмосферата и да направи така, че въпреки своята камерност, филмът да се гледа на един дъх и да поражда сериозни размисли след финала. 
Сред най-големите достойнства на Люмет е умението да работи с актьорите. В своите филми винаги успява да изтръгне от тях максимума. Затова едва ли е случайно, че именно под неговата режисура изпълняват най-добрите роли звезди, като Хенри Фонда, Ал Пачино, Уилям Холдън, Питър Финч, Фей Дънауей, Шон Конъри, Род Стайгър и др. 

Независимо от успешния си дебют в киното, Люмет продължава да работи в телевизията, като от време на време се изявява и като кинорежисьор. През 1960г. излиза филмът му „От породата на бегълците” с Марлон Брандо и Ана Маняни в главните роли, а 4 години по-късно жъне успех с драмата „Лихварят” (The Pawnbroker), в която блести Род Стайгър, който е отличен със „Сребърна мечка” за най-добър актьор на Берлинале.

Следващият прочут филм на Люмет е „Могилата” (1965) - великолепна, силно въздействаща притча за вечното противоборство между Личността и Системата. Действието се развива по време на Втората световна война в един английски наказателен батальон насред африканската пустиня. Между един от затворниците (акт. Шон Конъри) и садистичния началник на лагера назрява сериозен конфликт. Режисьорът съумява да предаде пределно реалистично усещането за нагнетяване на напрежението, използвайки превъзходно уменията на актьорите. 

През 1970-те години Сидни Люмет създава най-известните си филми. Като се почне от „Серпико” и „Кучешки следобед”, в които се развихря мощният талант на още младия Ал Пачино и се стигне до сатиричната драма „Телевизионна мрежа”, демаскираща пагубната роля на телевизията и големите многонационални корпорации в съвременното общество. 
„Телевизионна мрежа” завършва цикъла от силно въздействащи остросоциални филми на Люмет. Следващите му творби („Еквус“, „Принцът на града“ и др.) са посрещнати по-хладно и от критиката, и от зрителите.

През 1982 година големият режисьор се завръща към любимия си жанр – съдебната драма – с „Присъдата”, в който изиграва една от най-силните си роли Пол Нюман. Този филм е и последният голям успех на Люмет в киното. Следващите му филми, с изключение може би на последния „Игрите на дявола” (2007), едва ли ще бъдат запомнени с нещо повече от добрата актьорска игра, например на Джейн Фонда в „На следващата сутрин” (1986) и Ривър Финикс в „Running on Empty“ (1988).  Като провал е оценен и опитът на Люмет за римейк на прочутия филм на Джон Касавитис „Глория” (1999).