НОВИНИ

• 
• Add new коментар

Последната тенденция в българското кино е филмите да реализират големи за нашия мащаб бокс-офис продажби, но за съжаление това е повече резултат на рекламна кампания и търговският успех на филма е обратно пропорционален на художествените му качества. Тук включвам ВСИЧКИ титулувани български филма от последните години, без изключение. Да разглеждам всеки поотделно ще е излишно, а и смятам, че те наистина не заслужават такова внимание.
Сходна черта за всички е, че винаги имаме главен герой, който ни разказва филма, който ни води в достиженията на сценария, който спира на важните моменти и ги дообяснява. На ниво сценарий, още не можем да се отървем от диалозите-рецитали и театралните монолози. Мъчително е да гледаш как актьори се опитват да играят обикновени хора и в същото време влизат с реплики от рода на „забравих си душата в хладилника”.
Но още по-мъчително е да бъдеш постоянно връщан в края на 80-те и началото на 90-те. Стига с тази драма около променения социален строй, стига описание на вълчите времена от началото на демокрацията, стига преекспониране на дъвкани теми, които – първо: са отминали и второ: по-скоро са кичозни, отколкото да са интересни от историческа, културна или социална гледна точка. И като казах шаблони – родните кинодейци умират да пресъздават миналото „автентично” и да акцентират на детайла, все едно това движи филмите. Ако не видим шише с лимонада и портрета на Тодор Живков, може да си помислим, че тия не са живели по онова време и не знаят как е било. По същият казионен начин се отнасят и със стереотипите – слагат ударение на всяко от тях, вместо да го пуснат в по-мека форма, за да не боде така грозно очите. Митничарите плащат с валута, българинът в Щатите не може да върши нищо друго, освен да кара камион, ченгетата едно време станаха мутри, общите работници не си говорят за нищо друго освен за биг брадър (а главният герой-възвишена душа няма какво да си каже с тях), манекенките са проститутки и прочие. Битовизъм, та дрънка. Да не говорим за онзи гений на киното, който бил прекарал с години в сайтовете за запознанства и накрая застреля публиката с най-скучните и долнопробни модели, които беше видял вътре.
Много дразни и пълната липса на ритъм в родните филми. Примерно „TILT” беше три филма с еднакви герои, събран в час и половина, а именно: сладникави моменти на романтика и секс – тук филмът прилича повече на музикален видеоклип, защото музиката доминира тотално; ситуационни скечове тип „Комиците” (и шеги със същото качество) и моменти на тотална фрустрираща драма.
Повече дразни обаче „продуктовото позициониране”, така модерно в родните филми напоследък.
Не мога да разбера безочието на създателите на Love.net, които искат пари за билет, при положение, че творението им прилича повече на голяма реклама с малко кино в паузите, отколкото на пълнометражен филм. Имаше безцелни моменти, набутани вътре само с идеята да направят реклама на даден продукт (Тате, прати ми пари ; готово, изчакай само камерата да приближи и да се види как ще ти преведа парички с новото ми устройство – ау, че модерно).
Но най-много дразни липсата на морал и етика. Тоталното отсъствие на ценности. Нали за това е изкуството - да се противопостави на ежедневието – да бъде негов коректив, а не да го повтаря с оригинален оттенък.
Love.net и „Мисия Лондон” няма смисъл да ги коментирам - създателите им се гордеят с това качество, филмите им да не притежават някаква етическа стойност. Но най-големият „отличник” е TILT, в който главният герой уби своя приятел от детинство и единствените мисли, които го занимаваха след това бяха как ще излежи присъдата си и ще излезе като свободен човек при своята половинка (заради която извърши убийството). Бих казал, че този анти-Хамлет ефект е бил търсен, но честно казано, се съмнявам. Филмът завърши доста слънчево и позитивно.
И за финал – докато ние насърчаваме киното си, все едно се състезава в специалната олимпиада и видиш ли, резултатите са лоши, но не казвайте на децата, да не се отчаят съвсем… Царят е гол и туйто. Ако не спрем да го хвалим, ще става по-лошо. Прочетох мнения от рода на – може да са слаби филмите, но са основа, на която следващите ще стъпят. Това не е основа – кино като Love.net е пълна дупка – стъпиш ли в нея, ще пропаднеш.