НОВИНИ

• 
• Add new коментар

В Русия бяха връчени наградите на критиката, наречени "Белият слон”. Според Андрей Плахов изборът на критиците оформил кинематографическия пейзаж на отиващата си 2010 година като „радикално платно, което може и да не е толкова авангардистско, като творбите на Франсис Бейкън, но е най-малкото също толкова отчаяно, песимистично и дори зловещо саркастично”.
Още от списъка на предварителните номинации, според него, проличало пълното презрение на руските кинокритици към така нареченото комерсиално кино. А обявяването на тазгодишните наградени напълно потвърждава тяхната принципна позиция.
„Русия влезе в историята на киното с невиждан куриоз: у нас се произвеждат „блокбастъри” за десетки милиони долари държавни пари, които не са в състояние да възвърнат дори нищожна част от изразходените бюджети”, пише Плахов.
С това, а не само с художествени особености може да се обясни скромното признание за „Изпепелени от слънцето 2”, споменат само във връзка с награждаването на Евгений Миронов за най-добра второстепенна роля. Подобна бе участта и на руското предложение за „Оскар” – филма „Край” (награда за поддържаща женска роля в лицето на Юлия Пересильд), а също и на друг официално толериран филм като „Брестската крепост” (три номинации и нито една награда).
Отличени бяха все филми, които по общото признание, принадлежат към независимото кино или артхауза.
Наградата за най-добър актьор си поделиха превъзходните Сергей Пускепалис и Григорий Добригин от филма на Алексей Попогребски „Как прекарах миналото лято”. От общо шест номинации, този филм спечели две награди – освен за актьорски дует и за най-добър оператор в лицето на Павел Костомаров. Поразително е, че фестивален хит, като „Овсянки” на Алексей Федорченко с неговите седем номинации – остана в крайна сметка без нищо.
Наградата за женска роля спечели Олга Демидова за ролята си в „Обратно движение" (реж. Андрей Стемпковски).

Михаил Скрябин изпълнява главната роля в новия филм на Ал. Балабанов "Огняр".

Любопитно е, че критиците не проявиха особени симпатии и към естетските артфилми, участвали в различни международни фестивали, а предпочетоха новия филм на Алексей Балабанов „Огнярят” (Кочегар), който така и не беше представен на нито един от големите фестивали по света. Но именно този филм е големият победител тази година, отмъквайки четири приза – при това в основните категории: за „най-добър филм”, „най-добър режисьор”, „най-добър художник” и дори наградата за музика в лицето на Дидюля.
Жестокият и циничен филм на Балабанов, който нито си прави особени илюзии относно бъдещето, нито пък приема трагично „особеностите на националния лов” срещу хората в Русия, засенчи цялото кино на тази необятна страна.
Критиците, издигайки за пореден път на пиедестал Балабанов, който не принадлежи към никакви поколения или групировки, демонстрираха открито своето тотално разочарование не толкова от националния мейнстрим, колкото от арткиното, което е прекалено херметично и съвършено непривлекателно за преобладаващата част от руснаците.
На пръв поглед, според Плахов, нещата не изглеждат зле: през 2010-а руското кино участва в конкурсните програми и на трите главни международни фестивала, спечелвайки немалко престижни международни отличия. Но зад тази фасада се вижда настъплението на дълбока системна криза.
През 90-те години в Русия реално няма никакво разпространение, макар че успехът на видео на „Брат” и „Брат 2” да доказва, че понятията „руско” и „комерсиално” не са антагонистични. В началото на новия век вече се разпространяват успешно руски продукции, които даже изпреварват по приходи холивудските си конкуренти, което, според Плахов, предизвикало истинско главозамайване. „И днес ние жънем неговите плодове: националният мейнстрим затихва, а междувременно ошашавената от блокбастърите публика просто вече не разбира нормалното кино.”
В края на своята остра и песимистична статия Андрей Плахов прави печалния извод, че с общи усилия, а така също и благодарение на интригите на особено инициативни в подобни дела личности се е стигнало до пълното разрушаване на руската киноиндустрия. А пък руските зрители „се отнасят с пълно презрение към амбициите на нашето кино - както към комерсиалните, така и към авторските".

Източник: статията на Андрей Плахов във в. "Коммерсантъ".