ОБЗОРИ

• 
• Add new коментар

На 7 август се навършиха 106 години от рождението на един от малцината велики представители на американското „авторско” кино. Той се откроява с изключителния си професионализъм като режисьор и с рядката дарба да чувства природата на киното, благодарение на което съумява да превръща в увлекателни зрелища екзистенциалните сюжети на своите филми. Но при това винаги остава безкомпромисен автор, който не се съобразява с щампите на холивудското кино.  
Героите от неговите филми са най-често бунтовници без идеал, които не се страхуват да отправят предизвикателство към общоприетите норми. Рей, който добре разбира този тип хора, винаги застава на тяхна страна в своето творчество. Впрочем, именно заради авторския му почерк го боготворят най-вече режисьорите от френската „Нова вълна“, които гледат на него като на гуру, наставник и учител по режисура. Твърде много са прочутите кинематографисти, които с гордост се смятат за негови ученици. Сред най-известните от тях са всепризнатите съвременни майстори на независимото кино Вим Вендерс и Джим Джармуш.

Никълъс Рей (Nicholas Ray), чието истинско име е Реймонд Николас Кинцле, роден на 7 август 1911г. в градчето Galesville, щата Уисконсин (САЩ) в семейството на строител. Следва в университетите в Чикаго и Уисконсин, изучавайки архитектура под ръководството на самия Франк Лойд Райт.
Увлича се по театъра и започва да се изявява като актьор и режисьор в постановки на пътуващи трупи. През 1932 г. се присъединява към прочутия нюйоркски „Group Theater” и участва в спектаклите на Елия Казан, който става един от най-близките му приятели. Впоследствие работи под ръководството на Дж. Хаусман в театър „Феникс”.
По време на Втората световна война се изявява като автор и режисьор на агитационни радиопрограми, създадени по поръчка на отдела за военна информация към министерството на отбраната на САЩ.
През 1945 г. е асистент на дебютния игрален филм на Елиа Казан „A Tree Grows In Brooklyn”, поставя спектакли на Бродуей, а по-късно и в телевизията. През 1948 г. режисира игралния филм „Нощни крадци”, излязъл през 1949 г. под заглавието „Те живеят през нощта” (They Live By Night). Това е завладяващ разказ за преследвана от закона млада двойка. Още в него се проявява характерния стил на Рей, който му служи, за да разкрие самотата на своя герой и неговия несъзнателен бунт, изразяващ се ту в безпричинна жестокост, ту в пренебрежение към общоприетите норми на поведение и почти винаги в пристрастие к алкохола и наркотиците.
Сред най-ярките филми на Рей безспорно са „На самотно място” (In a Lonely Place, 1950) с Хъмфри Богарт, „Джони Китарата” (Johnny Guitar, 1954) и знаменитият „Бунтовник без кауза” (Rebel Without A Cause, 1955) с Джеймс Дийн в главната роля. Неговото блестящо превъплъщение в образа на Джим Старк е класирано на 43-то място в класацията на сп. „Premiere” на 100-те най-велики актьорски изпълнения в историята на киното.
Филмът „Бунтовник без кауза“ определено заема централно място в творчеството на Никълъс Рей. В него темата за младежкия бунт е представена особено остро. Младите герои не могат да се примирят с конформизма на своите родители и прибягват към отчаяни постъпки. Ролята на „бунтовник без кауза“ мигновено превръща младия Джеймс Дийн в култова фигура. Младежката публика от цял свят го възприема като символ на свободата и пример за подражание на поколението на хипитата. Преждевременната му гибел в автомобилна катастрофа само два месеца след американската премиера на филма, придава трагична окраска на този най-популярен култов образ в киното.
Година по-късно излиза филмът „По-голям от живота“ (Bigger Than Life), който е задълбочен критически анализ на потисническите механизми в обществото и ненадминат по реализъм портрет на задушаващия конформизъм на средната класа в Америка.
В повечето от най-добрите си творби Никълъс Рей се изявява като несъмнен майстор в създаването на атмосфера и напрегната интрига. По-малко известни, но също така силно въздействащи са филмите му, „Истинската история на Джеси Джеймс” (The True Story Of Jesse James, 1957); „Бели сенки” (The Savage Innocents, 1960); „55 дни в Пекин” (55 Days At Peking, 1963) и др. 
Никълъс Рей остава верен на своето пристрастие към темата за бунта дори и в късното си творчество. Например в „Цар на царете“ (1961) историята на Христос е представена именно като бунт. Главният герой е самотник, който се осмелява да отправи предизвикателство срещу мнозинството.
Никълъс Рей е известен със своите бисексуални наклонности и пристрастеността си към тютюнопушенето, алкохола и наркотиците. От началото на 60-те години той постепенно се отдръпва от Холивуд, опитвайки се да снима независимо кино. Продължава да работи, но нито един от късните му филми не успява да привлече вниманието. 
Благодарение на Денис Хопър започва през 1971 г. да преподава кино в колежа по искуствата и науките към Щатския университет на Ню Йорк – Бингъмтън. Там заедно със своите студенти снима експерименталния автобиографичен филм „Не можем отново да си отидем в къщи“ (We Can't Go Home Again). През пролетта на 1972 г. Рей показва фрагменти от този филм на една конференция. Публиката остава шокирана от факта, че във филма има сцени, в които Рей заедно със студентите пуши марихуана. Ранната версия на филма е представена на кинофестивала в Кан през 1973 г., но режисьорът, който бил неудовлетворен от резултата, продължил и през следващите години да работи върху монтажа му до самата си смърт. В края на 70-те години участва във филма на Вим Вендерс „Американският приятел” (Der Amerikanische Freund, 1977), а също и в „Коса” (Hair, 1979) на Милош Форман.
Благодарение на старите си приятели, Рей преподава известно време в Института на Лий Страсбърг и в Нюйоркския университет, където негов студент е Джим Джармуш, който впоследствие става негов асистент.
Никълъс Рей умира след двегодишно боледуване от рак на белите дробове. Малко преди да си отиде от този свят сътрудничи на Вим Вендерс за създаването на документалния филм „Мълния над водата“, който е посветен на собственото му умиране. В този уникален филм, излязъл няколко месеца след смъртта на Рей на 16 юни 1979 година, са запечатани последните мигове от живота на знаменития режисьор.