НОВИНИ

• 
• Add new коментар

Преди две седмици в Русия излезе втората част от кинодилогията на Никита Михалков, която е продължение на знаменития му филм от 1994 г. „Изпепелени от слънцето“ („Оскар“ за най-добър чуждестранен филм). Тя е озаглавена „Изпепелени от слънцето 2: Цитаделата“.

Първата част, която излезе по същото време миналата година под заглавието „Изпепелени от слънцето 2: Предстояние”, се провали грозно. Представена незнайно как в конкурсната програма на 63-ия кинофестивал в Кан, тя бе наречена „позор“ за режисьора от френските критици, а играта на Михалков във филма - „пародия на самия него“.

В Русия първата част от дилогията предизвика незапомнена по своите мащаби и острота негативна критика - както от страна на тези, които откриха в нея безброй недостатъци, така и от онези, които не могат да простят на Михалков заиграването с властта и разхитената с нейна благословия баснословна сума за ненужното продължение на прекрасния филм „Изпепелени от слънцето“.

Никита Михалков трябваше нееднократно да обяснява, че похарчените $50 млн. (той твърди че са „само“ $34 млн.) всъщност отишли не само за първата, но и за втората част на филма.
Ветераните и военните историци пък го нападнаха заради историческите грешки и несъответствия в показаното на екрана, а негативните отзиви на обикновените зрители му донесоха антинаградата „Клиничен случай”. В крайна сметка една руска журналистка възкликна: „Какъв парадокс - да правиш кино за народа, да си такъв човек и режисьор, а хората така да те ненавиждат?”

Болшинството изследователи бяха единодушни, че „ИЗПЕПЕЛЕНИ ОТ СЛЪНЦЕТО 2: ПРЕДСТОЯНИЕ“ е предизвикал такова спонтанно неприемане, с каквото нито един филм за войната не се е сблъсквал през последните 20 години. Многобройните отрицателни коментари съдържаха най-често иронични подмятания по повод рекламния слоган („велико кино за великата победа“), отпечатан върху миналогодишните плакати.
Филмът се провали и във финансово отношение, възвръщайки едва $7,5 млн. от астрономическия си бюджет. В него Никита Михалков разказва драматичната история на бившия командир на дивизия Котов (ролята изпълнява той самият), осъден през 30-те години като враг на народа. Според официалните документи той е разстрелян, но всъщност оцелява по чудо и е пратен на фронта в наказателен батальон. Воюва като всички обикновени войници: в кал, мраз и глад, преминавайки през най-трудното на войната.
Но нито критиците, нито публиката одобриха начина, по който прочутият режисьор представи войната в първия си филм.
Сред най-възмутените зрители бяха онези, които още я помнят. Много от тях приеха като лична обида някои от сцените в първата част. Известният публицист Дмитрий Биков тогава писа, че провалът на филма се дължи на това, че Михалков се е заловил с военната тема, не защото има да каже нещо ново за войната, а защото гледал „Спасяването на редник Райън“ на Спилбърг и му станало обидно, че руснаците, които са главните победители във Втората световна война, нямат толкова грандиозен и убедителен филм за нея.

Независимо от факта, че излезлият преди две седмици „ИЗПЕПЕЛЕНИ ОТ СЛЪНЦЕТО 2: ЦИТАДЕЛАТА“ получи и някои доброжелателни отзиви в руските медии, той претърпя още по-голям зрителски провал от миналогодишния, събирайки 5 пъти по-малко приходи през първия си уикенд. Нещо повече – даже се нареди сред аутсайдерите в Русия с едва $1,3 млн. след втората седмица от своето разпространение. В същото време лидерите в руския боксофис са донесли съответно $27,5 и $15 млн.

В руските медии излязоха немалко публикации, чиито автори се опитват да обяснят причините за неприемането на двата филма – както от зрителите, така и от критиката. Според тях, то се дължи на това, че продължението на „Изпепелени от слънцето“ е снимано прекалено дълго (цели 8 години!). А през това време много неизвестни, шокиращи факти за войната са били показани в други филми и предавания и вече никого не впечатляват, даже на моменти предизвиквали чувството на „дежа вю“.

Всичко това принуди режисьора да заснеме поредното си обръщение към публиката в своя видеоблог, наречен „Бесогон“, оспорвайки истината за своя провал.
Най-напред той разяснява, че похарчените пари за филма не са толкова много, колкото твърдят неговите недоброжелатели. А след това се опитва да омаловажи значението на касовите филми, които в сравнение с неговата епопея за войната са най-обикновени еднодневки. И „ПРЕДСТОЯНИЕ“, И „ЦИТАДЕЛАТА“ са проекти, ориентирани към бъдещето, смята Михалков. Защото с неговия филм се връщал на екрана отново „Големият стил“ в руското кино.
„Не виждам никаква катастрофа“, обобщава режисьорът. Необичайният поглед към войната, който сега дразни мнозина, създава условия за разкриване на неподозирани пластове от руското кино, което ще бъде оценено по достойнство едва след време, убеден е Никита Михалков.