НЕЗАБРАВИМИЯТ КШИЩОФ КЕШЛОВСКИ! 28.06.2017 Текст: Красимир Кастелов НОВИНИ
Навършиха се 76 години от рождението на КШИЩОФ КЕШЛОВСКИ, който бе сред малцината източно-европейски режисьори, продължили линията на нравствения максимализъм в киноизкуството, очертана толкова ярко от Андрей Тарковски. И независимо, че също като него си отиде едва 54-годишен, той продължава да е един от най-влиятелните филмови майстори на съвремието, чието творчество се изучава в най-престижните университети по света. И това при положение, че никога не се е стремял да снима "глобално" кино. Интереса си към по-камерните теми обяснява с това, че никога не мисли с понятия като "общество" или "народ".
Особено го вълнува уникалното стечение на обстоятелствата във всеки живот, смятано обикновено за случайност, но което обаче определя съдбите на всеки от нас. "Понятието случайност е неговият ключ за описанието на тайната на човешкия живот", - смята и Кшищоф Зануси - друг голям полски кинорежисьор, прославил се още през 70-те години на миналия век като един от най-значимите представители на т.нар. "кино на моралното безпокойство" [1]. Подробности за ранните години от живота на Кешловски научаваме от неговата автобиография, написана собственоръчно в началото на 80-те години: "Роден съм на 27 юни 1941 във Варшава. Войната, а после болестта на баща ми, станаха причина да живея в много градове. Основното си образование завърших в Мерошов, Валбжихска околия. Средното си образование - Държавен лицей за театрална техника - завърших през 1962 г. във Варшава. След това работих. През 1964 г. постъпих във Висшето държавно театрално и филмово училище в Лодз, специалност режисура. Завърших през 1969 г. За кратко, в продължение на шест месеца, работих в Кооперативно филмово студио във Варшава, след това в Студио за документални филми (СДФ), където работя до днес и снимам множество филми. От 1974 съм член на Творчески колектив "Тор". През 1979 г. напуснах работата на половин щат в СДФ, за да заема длъжността заместник-художествен ръководител на "Тор" и половин щат в Творчески колективи при Предприятие за разпространение на филми. От 1979 г. работя и като преподавател в Шльонския университет в Катовице." Кешловски неведнъж пише кратки автобиографии. Пише ги, когато подава документи за постъпване в училище, за командировка в чужбина и за паспорт, който между другото (особено през 70-те) нееднократно му е бил отказван. Пише ги, когато сменя местожителството и местоработата си... Цитираната по-горе автобиография е показателна за отношението му към живота - с право е смятан за делови, прецизен, непатетичен. [3] Световно известен става едва през 1988 година. Тогава излизат "Кратък филм за едно убийство" (Krótki film o zabijaniu) и "Кратък филм за любовта" (Krótki film o milosci), които впоследствие са включени в 10-серийния му телевизионен сериал "Декалог", излъчен в Полша през 1989-1990 г. "Кратък филм за едно убийство" печели наградите на журито и на международната критика (FIPRESCI Prize) от фестивала в Кан, както и първия приз за най-добър европейски филм на новоучредената Европейска киноакадемия, наричан в онези години „Феликс“. Тези два филма, целият "Декалог" и всички останали кинотворби до края на живота на Кешловски, се раждат благодарение на тясното му сътрудничество с адвоката Кшищоф Пиесевич, който се превръща в постоянен съавтор на неговите сценарии. А писателят, с когото не се разделя нито за миг в онези трудни времена за Полша, е Албер Камю. Влиянието на "Чужденецът" и "Падането" виждаме най-отчетливо в "Кратък филм за убийство". "Кой знае, ако Албер Камю правеше филми, те може би щяха да приличат на филмите на Кшищоф Кешловски" - констатира след време известният полски поет Адам Загайевски.[4] "Когато по време на военното положение всички бяхме объркани и дезориентирани, единствено той знаеше накъде да върви... Пое по друг път - да гледа на съвременния живот през призмата на психологията и духовността. Оказа се, че е бил прав" - установява след години Анджей Вайда. Не бива да забравяме, че първоначално Кшищоф Кешловски се изявява като страстен документалист, но се отказва от документалното кино, защото се убеждава, че чрез него не би могъл да достигне до същината на проблемите, които иска да изследва. Опасява се е от прекомерната намеса в живота на другите. Страхува се документалното наблюдение да не навреди на героите му. Признава, че има сфери на човешката интимност, където не бива да се влиза с камера: не може да се направи документален филм за любовта, например. Но игралното кино е в състояние да го направи. И той го доказва със своя превъзходен "Кратък филм за любовта", който е невероятно изтънчен, нежно-печален и елегично-състрадателен разказ за плахата и беззащитната любов в света на девалвиращите чувства, в който господстват пошлостта и грубостта. И чрез него всъщност демаскира голямата вреда от воайорството за истинските чувства, предупреждавайки ни индиректно за опасностите от днешните риалита и всички разновидности на телевизионно проникване в интимния живот на хората.
"Декалог" се превръща в международен хит, излъчван от много телевизии по света (без нашата) в началото на 90-те години на миналия век. Благодарение на огромната му полулярност, Кешловски получава примамливи предложения за работа от чуждестранни продуценти (предимно френски), което му дава възможност да създаде "Двойнственият живот на Вероника" (La double vie de Véronique, 1991) и безсмъртната си трилогия "Три цвята: Синьо" (Trois couleurs: Bleu, 1993), "Три цвята: Бяло" (Trois couleurs: Blanc, 1994) и "Три цвята: Червено" (Trois couleurs: Rouge, 1994). След което обявява, че повече няма да прави филми. И за разлика от други свои колеги, които се завръщат към любимата професия след подобни изявления, удържа на думата си. Хуманизмът на късния Кешловски се проявява именно в това, за което го упрекват. В това, че неговите герои живеят вече в общество на потреблението и все повече губят своята самобитност. След като показва в "Декалог", че поляците страдат не само от бедност, в "Три цвята" режисьорът настоява на това, че бедите на французи или швейцарци не произтичат от богатството им, а от това, че и те също са хора. И в този смисъл Европа според представата на Кешловски (даже без определението "християнска") се оказва единна. В тази връзка ми се иска да цитирам откъс от книгата на Андрей Плахов, посветена на 33 звезди на световната кинорежисура. В нея е казано следното за Кешловски: "Той не повтаря съдбата на онези емигранти от Източна Европа, превърнали се в родината си в експортна стока, а на Запад — в гастарбайтери. Той приема правилата на постмодернистичната игра на баналност и красивост с всичките й цветове, звуци, аксесоари, сюжетни и жанрови клишета. Но въпреки всичко неговият постмодернизъм е с човешко лице, върху което са отразени и щастието, и страданието. А ето как самият кинорежисьор се изповядва в автобиографичната си книга "Кешловски за Кешловски", издадена през 1993 г.: През 1995-а - само година преди да си отиде от този свят - Кшищоф Кешловски е номиниран за две награди "Оскар" за режисурата и сненария на последния си филм "Три цвята: Червено". А преди пет години (през 2011-а) му бе отредено заслужено място сред водещите имена на световното кино в класация на 130-те най-добри филми в цялата история, съставен от международната синефилска общност „A Band Apart“. В престижния списък са включени 7 филма на Стенли Кубрик, 5 – на Ингмар Бергман и Андрей Тарковски и по 4 - на Кшищоф Кешловски, Дейвид Линч и Терънс Малик. ___________________________________
Коментари (0)
Други
Подобни публикации |
ФИЛМИ НА ФОКУС |
© 2009-2010
|