Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

НЕВЕРОЯТНОТО ПЪТЕШЕСТВИЕ НА МАРТИН СКОРСЕЗЕ ПРЕЗ АМЕРИКАНСКОТО КИНО


10.11.2010  Текст:  Kastel

РЕЦЕНЗИИ

   

Първият фестивал на американското независимо кино (So!Indеpendent), провеждащ се в София от 5 до 12 ноември, засега надминава и най-оптимистичните ми очаквания.
Всичките филми, които успях да видя, ми направиха силно впечатление както с остротата на поставените в тях проблеми, така и със смелото експериментиране с формата. В това отношение се открояват най-вече (засега!) „Вой” (Howl) на режисьорите Роб Епстийн, Джефри Фридман и „Полова сряда” (Humpday) на Лин Шелтън.
Но в някоя от следващите си публикации ще отделя повече място на игралните филми от програмата, а сега ми се иска да насоча вниманието към изключително стойностните документални заглавия в нея.

На първо място поставям епохалното документално изследване на Мартин Скорсезе, посветено на американските филми, които са повлияли най-силно върху собственото му разбиране за мястото и ролята на киното в съвременния свят. Имам предвид неговия 225-минутен тв-филм „Пътешествие с Мартин Скорсезе през американското кино” (A Personal Journey with Martin Scorsese trough the American Movies), който не може да претендира за обективност, защото по собственото му признание разкрива субективния му поглед на внимателен ученик и възторжен поклонник на това кино.

Повествованието във филма, което не се стреми към хронологична последователност, обхваща периода от възникването на американското кино до прелома, настъпил в средата на 60-те години, от нововъведенията на Дейвид У. Грифит в началото на миналия век до класическите филми на холивудски майстори, като Били Уайлдър, Винсънт Минели, Елия Казан и др.
Скорсезе анализира много внимателно развитието на такива типично американски киножанрове като уестърна, мюзикъла и ганстерския филм, акцентирайки върху промените, които претърпяват клишетата и стандартите, по които са снимани в началото.
Значителна част от филма е посветена на спецификата на режисьорската професия в киното. В нея се разказва как кинорежисьорите-творци са се опитвали да преодоляват стереотипите на комерсиалното холивудско кино, прибягвайки до завоалирани технически и художествени нововъведения, а нерядко и съвсем открито бунтувайки се срещу статуквото.
Този филм е истинска енциклопедия, към която човек трябва по-честичко да се връща, защото може не само да научи много неща, но и да види със собствените си очи раждането на американското кино, както и да разбере какво представлява холивудската студийна система на филмопроизводство, какви са разликите между гиганти като Paramount, Fox и други компании; кои са снимали най-добрите уестърни, кои –най-хубавите мюзикъли и гангстерски филми, какво е допринесъл широкият екран, към какви хитрости са прибягвали киноилюзионистите от миналото и как сами по себе си звукът, цветът, монтажът могат да пораждат страх, опасност, еуфория, страст…

ОТГОВОРИТЕ НА СКОРСЕЗЕ

„Младите режисьори често ме питат защо гледам стари филми?
През последните 20 години самият аз съм направил няколко филма и въпреки това продължавам да се уча. И колкото повече филми снимам, толкова по-ясно разбирам, колко много още не зная. Винаги се стремя да намеря нещо ново или някого, от когото бих могъл да науча нещо ново."

Филмът "Пътешествие с Мартин Скорсезе през американското кино" е за мен една от най-искрени изповяди в любов към киното, който съм виждал някога на екрана. Финалът ми направи особено силно впечатление.
Припомняйки си въздействието, което му оказала автобиографичната творба на Елия Казан „Америка, Америка”, Скорсезе изразява своето удивление от пътя, който е трябвало да измине този знаменит грък от затънтената Анадола до Холивуд, където снима своите шедьоври.
Скорсезе споделя, че и на него също му се е наложило да извърви нелек път, докато стигне до киното – само че не от Анадола - а от своя италиански квартал в Ню Йорк, който в много отношения изглеждал като държава в държавата. И той искрено се учудва, че е успял все пак да извърши това невъобразимо пътешествие. Като млад първоначално възнамерява да стане свещеник. Но бързо осъзнава, че истинското му призвание е киното. И открива, че освен различия, между църквата и киносалоните, в които прекарва безброй часове от живота си, има много общи неща. На тези места се събират хора с намерението да получат някакъв съвместен опит.

"Аз смятам, - споделя Скорсезе, - че и във филмите има духовност, макар че тази духовност не може да замени вярата. „Но аз се уверих – казва той, - че не са никак малко филмите, заснети през годините, които докосват духовната струна на човека. Това са „Нетърпимост” на Грифит, „Гроздовете на гнева” на Джон Форд, „Шемет” на Хичкок, „2001: Космическа одисея” на Кубрик и още много други. Тези филми удовлетворяват по някакъв начин нашата обща духовна потребност от причастност към общочовешката памет.”
Оценка на филма 8/10



Коментари (0)


     

 

    
    КИНОТО НА ПРЕХОДА – ВЧЕРА И ДНЕС
    (видео подкаст)