дискусия

• 
• Add new коментар

В петък (17 май) в театралната зала на Софийския университет „Свети Климент Охридски” бе прожектиран пълнометражния документален филм „И БЪЛГАРИЯ Е ЕДНА ГОЛЯМА ГРЕШКА“, след което двама от неговите създатели – сценаристът доц. Георги Лозанов и режисьорът Стоян Радев отговаряха на въпроси на зрителите, сред които преобладаваха студенти, писатели, журналисти и други интелектуалци. Както е известно, този филм бе част от извънконкурсната документална програма на 18-ия международен София Филм Фест, проведен през март т.г.
„И България е една голяма грешка“ е опит за нестандартна интерпретация на годините на преход от тоталитаризъм към демокрация в България, базирана върху понятието „симулация”, въведено от световноизвестния френски философ и социолог Жан Бодрияр. А заглавието на филма е иронично продължение на популярната реплика на Зигмунд Фройд „Америка е една гигантска грешка”, отразила разочарованието на прочутия австрийски учен от фалшивия американски свят, основан върху господството на парите.
На миналогодишния 17-и София Филм Фест пък бе представен „Преходът или какво стана с нас“ на известния наш документалист Атанас Киряков, който също се опитва да направи рекапитулация на Прехода през гледните точки на ключови фигури от този период за неслучилата се демокрация у нас.
Повече за дискусията след „И България е една голяма грешка“ може да научите от сайта Държавна сигурност.com, където журналистът Христо Христов разяснява защо не би трябвало да подхождаме с предубеждение към филма, дори и след като разберем, че дава думата на хора като Андрей Райчев, Слави Бинев, Красимир Гергов и др. Подборът и поставянето точно на такива емблематични персони в ситуация да коментират конкретни въпроси от прехода, изпъква и всъщност разголва, а не подменя или замазва основния замисъл на филма – да покаже какво се е случило и случва в България през последните 25 години, смята авторът на известното документалното разследване „Убийте „Скитник“ (повече за книгата може да прочетете тук). Още повече, че е постигнат баланс, чрез включването и на д-р Любомир Канов, проф. Михаил Неделчев, Николай Колев – Босия, проф. Калин Янакиев, Георги Господинов. Във филма по определени въпроси говорят Явор Дачков, проф. Богдан Богданов, Борис Велчев и Христо Стоичков, като почти всички от тях коментират и лични въпроси свързани с тях. Проф. Богданов – за своето агентурно минало, Явор Дачков за работата си във свързвания с Алексей Петров в. „Галерия”.
Георги Лозанов не прави компромиси с избраните събеседници, както обикновено се случва в повечето „свободни” медии. Във визитните картички, с които ги представя във филма, не спестява нелицеприятни факти или подозрения, свързани с тях.
Във филма е направена препратка и към заключението на Жан Бодрияр (80 години след Фройд!), че „Америка е една голяма холограма”. Да се преструваш, че имаш нещо, което нямаш. „Това е симулацията – подмяната на оригинала с копието, на прототипа с образа, на реалността със знаците”, - казва Георги Лозанов.
Може ли от тази отправна точка да погледнем какво се случи с нас след края на комунизма? Авторът на филма разсъждава: „Дали фактически т. нар. преход не е идеалната сцена на симулацията? Демократичната традиция, доколкото се е създала след освобождението е безмилостно прекъсната от следващите десетилетия – тези на комунизма. И опитът да бъде възстановена като собственост, партии, медии и маниери е осмян сам от себе си. Всеки може да си сложи домино и да се представи за такъв, какъвто би искал да бъде: банкер, бизнесмен, политик, демократ, гражданин, масон. Стига, разбира се, да е добър в посткомунистическата игра на самоназоваването, създала новите елити.”
Именно с проблема за самоидентификацията на индивида, оказала се невъзможна както в условията на тотален надзор от тайните служби на комунистическия режим, така и в условията на тотално симулиране на демократични промени след неговото падане, се занимава и игралният филм „Цветът на хамелеона“, излязъл през пролетта на миналата година.
„И България е една голяма грешка“ фактически продължава, но с документални средства, да изследва темата за създаването на новия политически елит след 10 ноември 1989 г., която бе разработена с такъв неподражаем кинематографичен финес и невиждан досега черен хумор от създателите на „Цветът на хамелеона“. Впрочем, един от тях - Владислав Тодоров, автор на романа „Цинкограф“ и на сценария за неговата екранизация – бе също сред зрителите на петъчната прожекция в Софийския университет.
Трябва да се признае, че и единият, и другият филм провокират към тревожен и донякъде песимистичен размисъл върху миналото и настоящето - четвърт век след падането на комунистическия режим в резултат на една книжна поправка – премахването на член 1 от Конституцията на НРБ, узаконяващ ръководната роля на БКП.
В дискусията след представянето на филма на Георги Лозанов и Стоян Радев си пролича колко различно е възприеман той от различните поколения. Някои от по-възрастните се възмущаваха от „бруталните” на места откровения на част от интервюираните, отхвърляйки доводите им. Други, по-млади, пък заявиха, че не са отговорни за станалото и не чувстват вина. Трети изказаха мнение, че е много песимистичен, а четвърти застанаха на напълно обратното мнение, че е оптимистичен (вижте повече в сайта desebg.com).
Всъщност едва ли е толкова важно дали е песимистичен или оптимистичен, а дали ще подтикне хората, които го гледат да потърсят и своята собствена отговорност за неслучилата се демокрация у нас, задавайки си въпроса: А не сме ли и ние една голяма грешка?