НОВИНИ

• 
• Add new коментар

Снощи по HBO бе излъчена превъзходната биографична драма на Бари Левинсън "НЕ ПОЗНАВАТЕ ДЖАК" (You Don't Know Jack, 2010) с Ал Пачино в главната роля. За нея легендарният актьор получи четвъртия си „Златен глобус“ - този път в категорията „най-добро изпълнение в минисериал или игрален филм, заснет за телевизията“. 

70-годишният (през 2010-а) актьор се превъплъщава в образа на Джак Кеворкян (Jack Kevorkian) - небезизвестният американски лекар, наречен от медиите „Доктор Смърт” - прозвище, което продължава да го следва и до днес. Причината е, че Кеворкян е асистирал на редица самоубийства или иначе казано практикувал е евтаназия, помагайки на 130 неизлечимо болни да умрат достойно, както самият той се изразява.
За целта той изобретява специално устройство за евтаназия, което нарича "мercytron" (машина на милосърдието). То е много просто за експлоатация – достатъчно е и най-малкото движение на безнадеждно болния, за да се задейства вкарването на смъртоносна доза обезболяващи и токсични препарати в кръвта, което предизвиква бърза и безболезнена смърт.

Създателите на филма „Не познавате Джак“ са следвали стриктно биографичните факти от живота на скандалния доктор и даже са използвали реалните имена на „пациентите”, на които той в продължение на почти десет години (между 1990 и 1998) помага да извършват доброволни самоубийства.

Идеите и най-вече практиката на д-р Кеворкян са решително отхвърлени от преобладаващата част от лекарското съсловие, както и от американските власти. Още през 1991 година му отнемат лиценза на практикуващ лекар. Впоследствие четирикратно го изправят пред съда по обвинения в убийство, но е оправдаван, поради недостиг на доказателства. Адвокатът му Джефри Файгър (акт. Дани Хюстън) фактически успява да си спечели популярност на негов гръб. Дотолкова, че да се кандидатира за губернаторския пост на щата Мичиган, успявайки преди това да издейства мълчаливото съгласие на щатските власти да не пречат на доктор „Смърт” да си върши работата, при условие че не се опитва да я разгласява. 

Но ако си мислите, че това е устройвало д-р Кеворкян, значи че „не познавате Джак”. Стремежът му да предизвика общонационална дискусия за евтаназията, надявайки се това да доведе до легализирането ѝ в САЩ, го подтиква да направи смъртоносна инжекция на един пациент, желаещ да сложи край на нетърпимите си страдания. Заснема на видео целия акт и го предоставя на телевизиите.

Лицемерната система, която до този момент нееднократно е правена за посмешище от д-р Кеворкян, получава най-после доказателството, което ѝ трябва, за да убеди съдебните заседатели, че мястото на доктора е зад решетките.
През март 1999 година Джак Кеворкян е обвинен като пряк извършител на убийство, заради извършената от него евтаназия на 52-годишен мъж, страдащ от неизлечимата болест на Лу Гериг, която е съпроводена с изключително тежки физически страдания. Като неопровержим аргумент обвинението използва видеозаписа, направен от самия Кеворкян.
Впрочем във филма на Бари Левинсън са включени няколко такива записи, които показват някои от неизлечимо болните, на които докторът е помогнал да умрат. Един от тях, бивш спортист, казва, че за него по-лошо от кошмарното съществуване, на което е обречен, е само неуспешното самоубийство. Той имал нещастието да си усложни още повече и без това крайно мъчителното си съществуване, опитвайки се да умре чрез самозапалване.
Съдът осъжда Джак Кеворкян на 10 години затвор. Излиза на свобода 8 години и половина по-късно след решение на специална щатска комисия, но при условието, че никога няма да се занимава с евтаназия и няма да се грижи за лица, по възрастни от 62 години, нито пък ще общува с хора, страдащи от вродени физически недъзи.
Само година по-късно 80-годишният лекар се кандидатира за Конгреса на САЩ, явявайки се на изборите като независим кандидат в Детройт, но се проваля, получавайки едва 2,7% от подадените гласове.

И ето че през 2010-а – само три години след излизането си от затвора - Джак Кеворкян получава нещо като закъсняла компенсация за своята непреклонност чрез биографичната телевизионна драма „Не познавате Джак", в която е пресъздаден на екрана от самия Пачино. А той играе така, че дори и да не ни се иска, пак започваме да симпатизираме на д-р Кеворкян и на неговата обречена борба. 
Едва ли е случайно и това, че официалната премиера на филма в САЩ се е състояла на 15 април 2010-а – датата, на която десет години по-рано д-р Кеворкян извършва първото асистиране на доброволно самоубийство.
Все пак, трябва да се признае, че Бари Левинсън не си е позволил някакво видимо пристрастие към своя герой и дори в сцената с процеса срещу него, е включил силно въздействащата реч на съдийката при произнасяне на присъдата.

Носителката на „Оскар“ Сюзан Сарандън се превъплъщава в активистката Джанет Гуд (Janet Good), която също е поддържала легализирането на евтаназията и подкрепяла д-р Кеворкян. И когато на самата нея ѝ се налага да потърси спасение от мъките на неизлечимото си заболяване, търси помощ именно от него, за да може да умре достойно в обкръжението на близките си.

Актьорът Джон Гудман пък влиза в кожата на Нийл Никъл (Neal Nicol) - близък приятел на Джак Кеворкян, работил с него още от 1961 година и също отстоявал правото на евтаназия за неизлечимо болни пациенти. Написаната от него книга „Between the Dying and the Dead“ („Между умирането и смъртта: Доктор Джак Кеворкян - машината за самоубийства и битката за легализиране на евтаназията“), послужила за основа на сценария на филма, написан от Адам Мейзър.
Независимо от цялата сериозност на темата, „Не познавате Джак“ съдържа и редица забавни моменти, в които Ал Пачино разкрива чудачествата и ината на своя персонаж. Впрочем трябва да признаем огромната заслуга на актьора, който успява да ни накара да почувстваме, че странните жестове, мимики и изражения на лицето на този доктор не са признаци на някаква умопобърканост, а по-скоро говорят за неистовата му отдаденост на неговата житейска мисия. А постоянната му леко иронична усмивка издава твърдата непоколебимост на човек, решен да се опълчи срещу лицемерието на обществото, което не само че въобще не познава д-р Кеворкян, но дори и не желае да проумее мотивите за неговото поведение. Не случайно вярната му помощничка Джанет Гуд (Сюзан Сарандън) му казва веднъж: „…хората си вярват само тогава, когато се познават добре. А теб никой не те познава. Никой.“ Ето защо, заглавието на филма “You Don't Know Jack” крие метафоричен подтекст и цели да подскаже, че въпреки огромната му известност, все пак малцина го познават и разбират истински.

Помага ли ни този филм да го опознаем? Разбира се. Благодарение най-вече на Ал Пачино, който дотолкова се слива със своя герой, че в някои от сцените просто забравяш, че гледаш актьора, а не реалния д-р Кеворкян. Забележителна е една от сцените в предварителния арест, когато героят на Пачино обявява гладна стачка в знак на протест. Впечатляващо е изражението на очите му, в него може да се прочете неизмеримата болка на същество, което е обречено никога да не бъде разбрано докрай.

Естествено, филмът не дава отговор на въпроса – прав ли е или не, доктор Кеворкян? Но всеки от нас е подтикнат да разсъждава по темата
със собствената си глава...