Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

НАЗДРАВЕ ЗА БЪЛГАРСКОТО КИНО!


13.01.2013  Текст:  Красимир Кастелов

НОВИНИ

   

13 януари e професионалният празник за всички, които работят в областта на българското кино. Тази дата е обявена за Ден на българското кино с Държавен указ през 2005 г. като официален празник на всички, работещи във филмовата индустрия. Причината е, че на 13 януари преди 98 години се е състояла премиерата на първия български игрален филм „Българан е галант“.
Само че и до днес не е категорично изяснено дали това е точно така (спрягат се годините 1915 и 1910). Спори се също за заслугите на изпълнителя на главната роля Васил Гендов, когото мнозина сочат за режисьор и сценарист на немия черно-бял филм. Това е странно, след като няма съхранено негово копие до наши дни. В първия том на своята книга „Киното в България“ Александър Грозев отхвърля като „наивно и несъстоятелно упорството, с което някои автори приписват на младия актьор Васил Гендов всичката отговорност (и историческа слава, разбира се!) по създаването на филма“. [1]
Неизброими са белите полета в историята на българското кино от неговия пионерски период, които никога няма да бъдат попълнени, пише Петър Кърджилов в увода към филмографията „Български игрални филми“ (1915-1948), издадена от БНФ през 1987г. Основните причини са свързани с печалния факт, че до нас не е достигнала голяма част от българските филми, снимани преди Втората световна война, както и с това, че пресата от онова време невинаги е смятала за необходимо да отбележи един или друг факт от кинематографичния живот на България, мемоарите на кинодейците често са неточни, сведенията от тях – противоречиви.
И все пак, през лятото на 1909 г. две кратки вестникарски обяви, поместени в „Софийски новини“ и „Вечерна поща“ съобщават, че в столичния театър „Аполо“, собственост на чеха И. Гайдушек, са прожектирани филми с „картини из нашия живот“ (тържествата на 2 май във Военното училище в София).
Няколко оскъдни реда, оказали се безценни за изследователите на родното кино. Защото от тях узнаваме за картина, която е „снета и приготвена от съдържателя на Аполо Театър г-н Гайдушек”. Което означава, че се изправяме пред първия филм, “произведен” изцяло в България! [2]
Но поради това, че той не е запазен, е много трудно да се отговори категорично на важни въпроси, свързани не само със съдържанието и националността му, но и с имената на неговия продуцент, режисьор, оператор...
Въпреки оскъдната вестникарска информация за собственика на театър „Аполо“, поръчал и заплатил за заснемането на въпросната документална хроника, Петър Кърджилов прави извода, че г-н Гайдушек, навярно без дори да го е съзнавал, се е превърнал в продуцент (поръчител, вдъхновител), а и разпространител (човек, който извлича печалба, облага от показването на филмите или покрай тяхното показване)...
Но на въпроса: кой все пак е заснел споменатите „картини из нашия живот”, нямаме отговор. Едва ли е самият Гайдушек – смята Кърджилов и подхвърля, че един от правдоподобните отговори може да е: прожекционистът на „Аполо”. Такъв без съмнение е имало, макар че днес не знаем нищо за него! В ранните години на кинематографа е било практика прожекционистите на кината (наричани оператори) да изпълняват и функциите на снимачи. [3] 
Известният киноисторик допуска, че авторът на филма (операторът, монтажистът и навярно режисьорът му) е бил свързан по някакъв начин с нашата страна, живеел е в България (постоянно или за по-продължителен период от време), бил е „под ръка”, разполагал е с кинокамера, която е можел незабавно да грабне, щом е станело нужда...
Много вероятно е той да е бил чужденец, пребивавал у нас (такива са операторите на поне половината български филми чак до Втората световна война). Което не променя както тяхната принадлежност към родната „национална продукция“, така и тази на показаните в „Аполо“ заглавия. Тогава? Тогава излиза, че точно преди един век (публикацията на Петър Кърджилов е от 2009 г. – бел.моя) е бил заснет първият български филм! [4]

Ако отделям толкова място на всичко това, то е защото бих искал да акцентирам върху симптоматичния факт, че дори и днес, когато се опитваме да празнуваме по повод една бележита дата от историята на родното кино, продължаваме да не знаем нищо за автора или авторите на първите български филми (документален и игрален), макар че имаме основания да смятаме, че поне ни е известно кои са били предприемачите (продуцентите), по чиято инициатива те все пак са били заснети.
Тази неяснота по отношение на авторството на първите кинофилми в България, според мен не е случайна. Тя е резултат от това, че превръщайки се в предпочитано забавление за значителна част от тогавашното общество, киното у нас така и не успява да си издейства статут на важен сегмент от националната ни култура.
Най-жалкото е, че и досега то продължава да играе неблаговидната роля на придатък към нея. А опитите му да подражава на популярни чуждестранни образци водят до чувствителното му изоставане дори и в сравнение с киното в държави, сравними по мащабите си с България.

Затова не би трябвало да ни удивлява съвременното звучене на написаното още през 1929 г. от Пантелей Карасимеонов (български поет, журналист и кинокритик) в сп. „Нашето кино“: „Никой властник в тази страна не може като че ли да схване, че един сполучлив и правилно насочен към определени културно-просветни цели филм би могъл да допринесе извънредно много за културното издигане на народа ни. Такъв филм би бил истинска незаменима школа за художествено и национално превъзпитание. Скована в партизанщина, нашата официална власт не вижда или няма време да ги види новите прояви на българския творчески дух“. [5]
И все пак, празник е. Наздраве за българското кино!

____________________________

Цитирани източници:
[1] Грозев, Александър. Киното в България. T. 1. (1897-1956). ВТ, Фабер, 2011, стр. 83
[2] Петър Кърджилов. 100 години от заснемането на първия български филм! Тогава защо не празнуваме? (
http://bit.ly/QWdPHN)
[3] Петър Кърджилов. 100 години от заснемането на първия български филм! Тогава защо не празнуваме? (
http://bit.ly/QWdPHN)
[4] Пак там.
[5] Сп. Нашето кино, бр. 109, 1929, стр. 3

 

 

 

 


Коментари (0)


     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМИ НА ФОКУС





 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание