НИКОГА НЕ Е УЧИЛ ЗА АКТЬОР

Пристига в София, за да следва в Консерваторията, но се отказва след като разбира, че от него музикант няма да стане. Не го приемат и във ВИТИЗ, поради донос, че е политически неблагонадежден. 
За негов късмет към ГУТП тъкмо се създава ансамбълът на трудовата повинност, около който се сформира първият сатиричен актьорски състав, благодарение най-вече на Енчо Багаров. Именно той открива Георги Парцалев, Саркис Мухибян, Наум Шопов и други самородни таланти, които иначе едва ли щяха да се доберат до сцената в онези времена на политическа дискриминация.
Неговият университет е самата сцена и уроците на майстори от класата на сър Лорънс Оливие. След като гледа филма „Хамлет” му пише писмо, за да признае, че „такава артистична мощ сетивата ми усещат за първи път...”. Великият Оливие му отговоря чрез секретарката си и му изпраща снимки с автограф, придружени от благодарности. 
След стажуването в Стара Загора, Наум Шопов продължава да играе в театрите в Бургас и Пловдив, а по-късно и в София, като дълго време не получава значими роли. За истински старт на актьорската му кариера може да се смята неговото участие в постановката на „Чудак” по Назъм Хикмет във Военния театър под режисурата на Леон Даниел през 1958 г. 
Именно на тази сцена Наум Шопов играе почти три десетилетия, създавайки незабравими образи в спектаклите „Коварство и любов”, „Картоиграч”, „Бесове”, „Океан”, „Хамлет”, „Напразните усилия на любовта”, „Ромео и Жулиета”, „Трамвай “Желание”, „Време разделно”, „Вишнева градина”, „Делото Дантон”, „Дневникът на един луд” и др. 
После преминава в трупата на Народния театър „Иван Вазов”, където играе с успех Анджело от „Мяра за мяра”, Дънкан от „Макбет”, Хаджи Атанасия от „Чичовци”, Фирс от „Вишнева градина”. Изпълнението му в пиесата на Стефан Цанев „Тайната вечеря на дякона Левски”, режисирана от Асен Шопов, е толкова блестящо, че партньорката му Виолета Гиндева по-късно споделя, че загледана в него си забравяла репликите.

           НАЙ-ЯРКИТЕ ИЗЯВИ НА СЦЕНАТА

са ролите му в моноспектакъла „Крап” по пиесата на Самюъл Бекет и, разбира се, невероятното превъплъщение в крал Лир от едноименната постановка на режисьора Явор Гърдев.
Наум Шопов винаги е изпитвал особена привързаност към образа на Крап, опитвайки се да го интерпретира на три пъти в три различни пиеси през годините. Именно за ролята си в „Последният запис на Крап” под режисурата на Крикор Азарян през 1991г. той спечели първия си „Аскеер”. 
Но безспорният връх в неговото театрално творчество е изумителното преображение в крал Лир – мечтаната роля на живота му.  Които са гледали този спектакъл ще потвърдят, че лудостта просто извира от всеки поглед на Шопов, от възклицанията на недоумение и ужас, от всяка дума и жест, разкриващи болестта на времето, в което лудите водят слепи. Така е било, когато Шекспир е писал знаменитите си пиеси, така продължава да бъде и сега…Но безспорният връх в неговото театрално творчество е изумителното преображение в крал Лир – мечтаната роля на живота му. Които са гледали този спектакъл ще потвърдят, че лудостта просто извира от всеки поглед на Шопов, от възклицанията на недоумение и ужас, от всяка дума и жест, разкриващи болестта на времето, в което лудите водят слепи. Така е било, когато Шекспир е писал знаменитите си пиеси, така продължава да бъде и сега…

  ФИЛОСОФ В ТЕАТЪРА
И КИНОТО

Парадоксално е, че точно Наум Шопов – един актьор без специално театрално образование – е сочен почти единодушно днес за най-големия философ в театъра и киното ни. Може би причината е в това, че винаги са му се отдавали най-сложните и многопластови роли. „Лесните не са ми сладки”, - обяснява простичко самият Шопов, който е изстрадал на собствен гръб правотата на максимата, че трупаш ли знания, трупаш тъга. Преди 15 години той се огъна под нейната тежест и се опита да сложи край на живота си. За щастие – без успех. Иначе нямаше никога да видим разтърсващите роли, за които стана дума по-горе. Нищо, че „Крал Лир”, който е от малкото театрални чудеса у нас, бе свален толкова преждевременно от репертоара на Народния театър…

АКТЬОРСКАТА ДИНАСТИЯ ШОПОВИ

Наум Шопов трябва да е благодарен на сцената не само за това, че му даде възможност да изиграе някои от най-великите театрални персонажи в историята, но и да срещне своята спътница в живота - актрисата Невена Симеонова. Децата им - Христо и Лиза Шопови – също се насочват към тяхната професия. 
„Не ми се искаше да стават актьори, защото знаех, че поемат много тежък кръст. Но те си избраха този кръст. Оставихме ги сами да си решат съдбата. Но те и не можеха да станат нещо друго, защото израснаха по снимачните площадки и около сцената”, обяснява Наум Шопов. 
Дъщеря му Лиза изпълни преди време главната роля във филма „Гори, гори огънче”, а нейното дете Асен от актьора Христо Мутафчиев също вече се снима в киното и телевизията. 
Синът му Христо Шопов си спечели култов актьорски статут у нас още в края на 80-те години с ролите си във филмите „Вчера” и „Маргарит и Маргарита”, а впоследствие и международна слава с превъплъщението си в Пилат Понтийски от „Страстите Христови” на Мел Гибсън. Неговият наследник, носещ името на дядо си Наум Шопов, вече играе в театъра и също обещава да стане голям актьор някога…

ВЕЧНА МУ ПАМЕТ!