НОВИНИ

• 
• Add new коментар

Нова година и Коледа – точното време за приказки и чудеса! Не е случайно, че именно с тези празници са свързани толкова много прекрасни филми. Новогодишното настроение се създава не само от уличните украси, отрупаните сергии на магазините и елхата с подаръци у дома. Специална заслуга, за да повярваме поне мъничко в сбъдването на най-заветните желания и в победата на доброто над злото има, разбира се, киното. То може би най-добре е усетило, че в навечерието на Нова година всеки очаква чудо, даже и да му е неудобно да си го признае…

Защо ли е толкова силна вярата ни, че точно след новогодишната нощ ще се събудим по-щастливи, по-здрави и…по-богати? Може би защото дълбоко в себе си изпитваме потребност от празници, каквито за съжаление трудно откриваме в сивотата на всекидневието.

У нас нямаме традиция да гледаме през новогодишната нощ все един и същ или няколко любими филма. Просто защото нямаме такъв филм (поне аз не се сещам!), който не само да разкрива душевните ни преживявания покрай новогодишните празници, но и да си струва.

В световното кино обаче има такива филми. Десетилетия наред милиони зрители от бившия Съветски съюз посрещаха Нова година с два филма - „Карнавална нощ” и „Ирония на съдбата или Честита баня”.
Продължават да го правят и днес. И двата филма - дело на починалия наскоро режисьор Елдар Рязанов – още оглавяват руските класации на най-хубавите новогодишни филми.

                  Андрей Мяхков и Барбара Брилска в "Ирония на съдбата или честита баня" (1975)

От 2010-а до 2014-а по екраните на Русия излязоха четири части от поредната романтична приказка, озаглавена „Елхи”. Едва ли е случайно, че именно Тимур Бекмамбетов, заснел преди това продължение на „Ирония на съдбата...”, се зае отново с новогодишната тема. Явно създателят на някои от най-гледаните руски филми през последното десетилетие („Нощна стража”, „Дневна стража” и др.) твърдо вярва в огромния зрителски потенциал на новогодишните филми.
„Елхи”, разбира се, не счупи рекорда по посещаемост, поставен от „Ирония на съдбата…”, но потвърди вярата на самия Бекмамбетов, че новият му филм е „истинска народна комедия”, подобно на филмите на Елдар Рязанов.  Впрочем, в далечната 1975-а едва ли са били толкова много онези, които са вярвали, че този режисьор ще обезсмърти името си, пренасяйки на екрана пиесата на Емил Брагински „Ирония на съдбата или Честита баня!”. 
С подобен култов статут зад океана се е сдобил легендарният филм на Франк Капра „Животът е чудесен” (It's a Wonderful Life, 1946), който не е много известен у нас. Но в Америка и Западна Европа е сред любимите хитове, излъчван безброй пъти по телевизиите в навечерието на Коледа и Нова година. За американците е нещо подобно на това, което е за руснаците "Ирония на съдбата…”. Защото им напомня по чудесен начин, че няма нищо по-важно на този свят от семейството и приятелите. И че си струва да обичаме живота дори и само за това, че има кого да обичаме. Номиниран е за пет награди „Оскар”, а преди няколко години оглави класацията на „най-оптимистичните филми”. Препоръчително е да се гледа на 1 януари, когато обикновено започваме да отрезвяваме от новогодишната еуфория.
Естествено - трудно бихме могли да си представим Нова година и без забавни комедии от типа на „Сам в къщи” или пък екшъни като „Умирай трудно”, чието действие също се развива през новогодишната нощ…

МОЯТА КЛАСАЦИЯ 
НА ПЕТТЕ НАЙ-ВДЪХНОВЯВАЩИ КОЛЕДНИ И НОВОГОДИШНИ ФИЛМИ:

„ДИМ“ (Smoke, 1995)

Навършиха се точно 20 години от излизането на този изключителен филм, който е резултат от сътрудничеството между китайския режисьор Уейн Уанг и американския писател Пол Остър. Отличен е със Специалната награда на журито на Берлинския кинофестивал, връчена и на Харви Кайтел за изключителното му актьорско изпълнение.
Заснет е за нищожните $7 млн., но е гледан само в САЩ от близо 2 млн. зрители, във Франция – от 1, 06 млн., в Германия – от 633 хиляди, в Испания – от 613 хиляди, във Великобритания – от 160 хиляди и т.н. Макар и да е показван и у нас, едва ли са много онези, които са го гледали. А си заслужава, защото рядко може да се види на екрана толкова вдъхновяваща история за необходимостта да следваме мечтите си.
Великолепен е епизодът, в който Харви Кайтел (в ролята на Оги Рен) разказва на един от редовните посетители на своя магазин за цигари изключителната си коледна история, заставила журито на Берлинале да спомене и името на този актьор при удостояването на филма със специалната награда на фестивала през 1995 г.
Но може би най-вълнуващото в „Дим“ е финалният няколкоминутен етюд, заснет в черно бяло, който е своеобразна мини екранизация на житейската история на търговеца на цигари Оги Рен, озвучена с прекрасната песен „Innocent When You Dream“ на Том Уейтс.

„ИРОНИЯ НА СЪДБАТА ИЛИ ЧЕСТИТА БАНЯ!”
(Ирония судьбы, или С легким паром!, 1975)

Вероятно мнозина помнят този филм, защото е излъчван многократно и у нас. Но съм убеден, че и днес, попаднем ли на него, превключвайки каналите на телевизорите си, няма начин да не се задържим пред екрана. И има защо – филмът си заслужава.
Преди новогодишната нощ неколцина приятели отиват на баня, след което се почерпват солидно. Естествено, пострадва най-малко навикналият на алкохол Женя Лукашин (акт. Андрей Мяхков). Развеселената компания го изпраща до летището, където погрешно го „натоварват” в самолета за Ленинград (днес Санкт Петербург). Пристигайки в чуждия град, той взема такси, промърморва адреса и … о, чудо – отваря вратата на чужд апартамент със собствения си ключ, след което си ляга и… заспива. По-късно се запознава с красивата стопанка (актр. Барбара Брилска), очакваща своя годеник... Чиста проба комедия на ситуациите, която едва ли би имала толкова силно романтично въздействие без чудесните песни на Алла Пугачова и Сергей Никитин.

„ЖИВОТЪТ Е ЧУДЕСЕН” (It's a Wonderful Life, 1946)

В навечерието на Коледа главният герой (акт. Джеймс Стюарт) е толкова отчаян, че иска да сложи край на живота си. Но благодарение на един ангел-пазител всичко се нарежда като в приказките. Преразказан с думи, сюжетът може да се стори блудкав на по-придирчивите зрители, но киното затова е магия – защото няма словесен еквивалент!

„НАИСТИНА ЛЮБОВ” (Love Actually, 2003)

Ако искаме да започнем Новата година, заредени с увереност, че всичко е по силите ни и нещата ще се оправят, трябва задължително да гледаме този британски филм. Преплитащите се помежду си романтични истории са дали възможност за чудесна изява на мнозина от най-добрите английски актьори, като Хю Грант, Ема Томпсън, Колин Фърт, Роуан Аткинсън, Кира Найтли, Лиам Нийсън и др. „Наистина любов” е способен да възвърне вярата в живота и у най-заклетите хипохондрици.

„КОГАТО ХАРИ СРЕЩНА САЛИ” (When Harry Met Sally...,1989)

В едно прекрасно лятно утро на 1989 година Мег Райън неочаквано се пробужда като звезда, по която цяла Америка е луднала, благодарение на превъзходната мелодрама „Когато Хари срещна Сали”, в която тя изпълнява главната роля. Този филм не само е най-касовият за годината в САЩ със своите $93 млн. приходи, но и се нарежда сред най-хубавите романтични филм на 80-те години, в които на новогодишната нощ е отредено централно място.