Преди 52 години на Алфред Хичкок му били нужни цели 6 дни, 77 дубъла и и мократа като мишка Джанет Лий, за да заснеме епизода, който днес е смятан за основополагащ в историята на филмите на ужаса. Сцената под душа (вижте я тук), която е сред кулминационните моменти на филма "Психо", съществено разширила тогавашните представи за допустимост в киното и сексът и насилиете на екрана ще се превърнат в нещо обичайно само след едно десетилетие. Дали е за добро или не, но след знаменитата сцена от филма на Хичкок, режисьорите по цял свят ще започнат да се съревновават в опитите си да представят на екрана още по-изобретателно всевъзможни сцени на секс и страх в най-различни вариации.
Отбелязвайки преди време половинвековния юбилей на филма „Психо“, лондонското издание на „Time Out” проведе анкета сред актьори, режисьори и киноексперти, за да отговори на въпроса кои филмови сцени в историята на киното са смятани за най-шокиращи? Ето я и самата класация, съставена въз основа на получените отговори:
Никълъс Кейдж, актьор: „Гледах филма "Белязания" на големия екран и признавам, че ми бе трудно да запазя хладнокръвие в момента, когато приближиха резачката към ръката на брата на Ал Пачино и тъмната кръв шурна във всички посоки. Кадърът не показва кой знае какво, но собственото въображение те кара да изпитваш невъобразим ужас. Играта на актьорите не може да се опише – без нея едва ли би бил постигнат толкова мощен ефект.”
Алекс Кокс, режисьор: „Имаше един стар спагети-уестърн за Втората световна война, който се казваше "Джанго, стреляй!" (реж. Джулио Кести, 1967). Казват, че бил заснет въз основа на реални събития. Спомням си как в един момент жителите на малкото градче, в което се развива действието, научават че един от мерзавците, с които се борят партизаните, е застрелян със златен куршум. Моментално тези алчни хора разкъсват буквално на парчета с голи ръце агонизиращия нещастник, опитвайки се да докопат скъпоценния метал.”
Ким Нобъл, комик: "Преди няколко години в състояние на униние, отидох да гледам документалния филм "Мостът" (The Bridge, 2006). Знаех, разбира се, че това не е поредната халтура с Винс Вон и Дженифър Анистън, но не очаквах, че филмът ще се окаже толкова силен и дълбок. Струва ли си да се живее на този свят? Мнозина от хората, попаднали в кадър, отговорят отрицателно на този въпрос. Филмът е съставен от интервюта с приятели и роднини на самоубийци, направили фатален скок от печално известния мост „Golden Gate” в Сан Франциско. Докато е сниман филмът, техният брой достигнал 23 души. Този филм трябва да бъде показван още в детските градини, за да може децата да бъдат готови за това – колко болка и разочарования ги очакват в живота".
Стивън Уоли, кинопродуцент: „В началото на 80-те години в Манхатън гледах филма "Парчета" (Pieces). В него се разказва за младеж, който се опитва да си направи жена от части на телата на хора, които убива специално за целта и след това разчленява с голям месарски нож. Филмът е много характерен за своето време, особено с неговия мътен цвят с ярки изблици на кърваво червено. Това бе неприятен, сексистски филм, но мен най-силно ме шокира реакцията на публиката, състояща се основно от деца, доведени от своите родители. Всичко, което ми се искаше в онзи момент – бе да прекъсна прожекцията и да изведа децата навън.”
Ник Брумфийлд, режисьор: „Спомням си как заедно с мои приятели гледахме на кино френския филм "37, 2 сутринта" (Betty Blue, 1986) и бяхме силно шокирани от любовните сцени в него. Беатрис Дал представя феноменално жена, обсебена от сексуална страст, която се държи като автомобил без спирачки. Не знам за другите как е, но за мен сексът в този филм бе истински шок. Не съм си представял, че нещо подобно може да се покаже на екрана в подобни нюанси!”
Дон Бойд, продуцент: "Най-страшната сцена в своя живот видях на екрана още като момче в черно-бял филм, в който разпъваха на кръста Христос. Актьорът, който играеше Исус, толкова достоверно предаваше болката и ужаса, че тези кадри впоследствие дълго време ме преследваха в моите кошмарни сънища. Мисля, че това беше филм на Бунюел. След известно време страшните ми сънища престанаха, но за беда веднъж гледах шедьовъра на Драйер "Страстите на Жана Д'Арк" (The Passion of Joan of Arc", 1928) и кошмарите започнаха отново!”
Майкъл Уинтърботъм, режисьор: „Във филма на Гаспар Ное "Необратимо", 2002) има една прекалено жестока сцена. В нея Албер Дюпонтел пребива един младеж до смърт с пожарогасител. Той просто размазва черепа му, докато жертвата не издъхва. Това ме шокира почти на физиологично равнище.
Ким Нюман, експерт по филми на ужаса: „Да си призная, не се впечатлявам особено от сцените на секс, насилие, богохулство и други подобни. Съвсем друго нещо са обаче филмите, показващи накрая как някакви богаташи минават под венчило, а ние би трябвало да примираме от щастие. Ето такива сцени за мен са истински непоносими! Сред най-големите им специалисти е Джоел Шумахер, който май не умее нищо друго. А филмът „Отмъстителите” (The Avengers, 1998) за мен бе истински ужас.
Източник: Time Out London
.png)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
