Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

НАЙ-ПОПУЛЯРНИТЕ ЕКРАНИЗАЦИИ ПО РОМАНИТЕ НА АЛЕКСАНДЪР ДЮМА-БАЩА


14.04.2013  Текст:  Красимир Кастелов

Граф Монте Кристо

   

Преди 40 години е създадена една от най-оригиналните екранизации на „Тримата мускетари“ с режисьор Ричард Лестър и цяло актьорско съзвездие в главните роли. А Майкъл Йорк, който играе във филма Д’Артанян, навърши наскоро – на 27 март - 71 години. 
Александър Дюма-баща е сред най-често екранизираните писатели, отстъпващ само на Уилям Шекспир и Артър Конан Дойл. Несекващата му популярност се дължи може би на необикновеното жизнелюбие, благородство и храброст на неговите герои, както и на изключителната динамичност и увлекателност на сюжетите на многобройните му романи. Общият брой на филмите и сериалите, заснети по тях е около 250. Но най-популярна, безспорно, е „мускетарската“ трилогия на Дюма: „Тримата мускетари“, „Двайсет години по-късно“ и „Виконт дьо Бражелон или 10 години по-късно“.

„ТРИМАТА МУСКЕТАРИ“

Първата част на тази знаменита трилогия, която е екранизирана най-често, излиза от печат през 1844 г. Само по нея или по мотиви от нея са направени 112 филма! Първият е заснет почти веднага след възникването на киното – през 1898 г., а последният излезе по екраните през 2011 г. А в момента се снима за телевизионния канал BBC America поредната екранна версия.
Още в епохата на нямото кино излизат почти ежегодно нови екранизации по легендарния роман, създавани в различни държави – САЩ, Великобритания, Италия, Франция и дори Египет.
Най-известният от ранните филми по „Тримата мускетари“ излиза през 1921 г. Неговият режисьор е Фред Нибло, а Дъглас Феърбанк изпълнява ролята на Д'Артанян. Осем години по-късно прочутата холивудска звезда отново играе Д'Артанян в „Желязната маска“.
През 1922 г. излиза пародийната версия на знаменития френски комик Макс Линдер, създадена в отговор на холивудската екранизация. Удивително е че шегите в този остроумен филм продължават да звучат все така свежо и днес – 90 години след неговото заснемане. А Макс Линдер, който освен режисьор е и изпълнител на главната роля, съумява да разкрие великолепно най-ярките качества на легендарния гасконец — остроумие, лукавство, обаяние, изобретателност и оптимизъм.
Потокът от екранизации по „Тримата мускетари“ не секва и след навлизането на звука в киното. Например през 1938 г. в бившия Съветски съюз излиза анимационна версия на големия майстор Иван Иванов-Вано. Година по-късно в Холивуд Джеймс Уейл – създателят на „Франкенщайн“ (1931) - снима ”Желязната маска“ с Уорън Уилям като д’Артанян. През 1939 г. се появява и първата музикална комедия за приключенията на мускетарите с Дон Амичи в главната роля.
През 1948 г. в образа на д’Артанян се превъплъщава легендарният холивудски актьор и танцьор Джин Кели. Любопитно е обаче, че режисьорът Джордж Сидни не се поддава на изкушението да превърне поредната екранизация на класическото произведение в мюзикъл или комедия, а предпочита да остане максимално верен на оригинала. И може би затова неговият филм е смятан и до днес за една от най-добрите холивудски версии на „Тримата мускетари“, в която освен Джин Кели се откроява и ослепителната Лана Търнър със своето изпълнение в ролята на Миледи.
През 1950 г. в американския ефир е излъчена първата телевизионна адаптация по романа на Дюма с Робърт Кларк като Д’Артанян.
Може би най-известна на по-възрастните зрители у нас е обаче версията на големия френски майстор на приключенското кино Андре Юнебел, заснета през 1953 година със знаменития комик Бурвил в ролята на Планше и Жорж Маршал като д'Артанян.
През 1959 г. в образа на безстрашния гасконец се превъплъщава и Жан-Пол Белмондо, станал световноизвестен само година по-късно, благодарение на филма на Жан-Люк Годар „До последен дъх“, в който изпълнява главната роля.

Френската „мускетариада“ продължава през 60-те години с двусерийният филм „Тримата мускетари“ (1961) с Жерар Баре (Д’Артанян) и Милен Демонжо (миледи), „Желязната маска“ (1962) с Жан Маре и „Сирано и д’Артанян“ (1964) с Жан-Пиер Касел в главната роля.
Междувременно по мускетарските приключения се увличат с нова сила режисьори от най-различни страни: ФРГ, Белгия, Канада, Испания и дори Австралия.
През 1973 излиза остроумната версия по „Тримата мускетари“ на Ричард Лестър с цяло актьорско съзвездие в главните роли (Майкъл Йорк, Оливър Рийд, Ричард Чембърлейн, Кристофър Лий, Ракел Уелч и др.). През 1974 и 1989 г. американският режисьор създава още два мускетарски филма „Четиримата мускетари“ и „Завръщането на мускетарите“. И в трите продукции ролята на Д’Артанян изпълнява блестящо английският актьор Майкъл Йорк.
В края на 70-те години изгрява звездата на Михаил Боярски, който пресъздава чудесно на телевизионния екран легендарния герой на Дюма в трисерийната руска адаптация „Д’Артанян и тримата мускетари“. През 1992 и 1993 г. са заснети още две успешни продължения: „Мускетарите 20 години по-късно“ и „Тайната на кралица Анна или мускетарите след 30 години“ (1993). Но последното („Завръщането на мускетарите“), излязло през 2008 г. отново под режисурата на Георгий Юнгвалд-Хилкевич, се проваля с трясък, независимо от участието на звездите от първите три филма – Михаил Боярски, Вениамин Смехов, Валентин Смирнитски, Игор Старигин и др.

В края на ХХ век излиза и поредната американска „Желязна маска“, създадена по мотиви от различни произведения на Дюма, Въпреки впечатляващият си актьорски състав (Джон Малкович - Атос, Жерар Депардийо - Портос, Джеръми Айрънс – Арамис, Гейбриъл Бърн - д’Артанян и Леонардо Ди Каприо - Людовик XIV) филмът не оправдава очакванията.
От 2001 до 2011 г. по света са снимани още десетина „мускетарски“ филма с различни вариации на познатия ни сюжет. Например „Мускетарят“ (2001) на Питър Хайъмс, в който д’Артанян (Джъстин Чембърс) си служи не само с шпагата, но и с хватки от източните бойни изкуства. Или пък телевизионният „Миледи“ (2004) с Ариел Домбал, Гийом Депардийо, Жюли Депардийо, Азия Арженто, Флоран Пани, Даниел Олбрихски и др.
И последен засега е приключенският екшън „Мускетарите“ (2011) излязъл дори в 3D-формат. Въпреки твърде негативните оценки от страна на критиците, филмът на Пол У. С. Андерсън все пак успя да донесе немалки приходи – около $132 млн. при бюджетни разходи от $70 млн.

ЗАТВОРНИКЪТ ОТ ЗАМЪКА ИФ

Вторият най-често екранизиран роман на Дюма е „Граф Монте-Кристо“, издаден също в далечната 1844 г. Неговият герой Едмон Дантес е човек, сполетян от най-голямата несправедливост на света, която едва ли някой би пожелал и на най-големия си враг. Той е предаден от всички, които е смятал за свои приятели, откъсват го от любимата в деня на сватбата, загубва и баща си докато е в затвора, където прекарва 14 мрачни години в най-ужасна мизерия и самота. Това е цената на щастието, която се налага да заплати невинният и достоен Дантес. Но това е особено щастие, ако въобще може да се нарече така справедливото отмъщение на превърналия се в граф бивш моряк.
Тази книга и филмите, създадени по нея, ни карат да изпитваме удовлетворение от наказанието на виновниците за погубената младост на невинния герой от романа на Дюма. И все пак – добър човек ли е този, който мъсти? Това е въпрос, който обикновено се заобикаля не само във филмите за граф Монте Кристо, но и в многото други, които се появат по екраните едва ли не всеки ден.

Една от най-успешните ранни екранизации на безсмъртния роман на Александър Дюма е заснета в Холивуд през 1934 г. с Робърт Донат в главната роля.
Но навярно мнозина като мен са обикнали още през детството си филма „Граф Монте Кристо“ на Робер Верне от 1954 г. И най-голямата заслуга за това има Жан Маре, осъществил в него може би идеалното екранно въплъщение на легендарния романтичен герой. За тази си роля големият френски актьор е удостоен с едно от престижните международни отличия в онези години - Bambi Awards.
През 1961 г. излиза още една великолепна френска екранизация на „Граф Монте Кристо“, която е дело на прочутия режисьор Клод Отан-Лара. Според някои изпълнението на Луи Журдан в главната роля не отстъпва на това на Жан Маре. Този филм също е разпространяван навремето и у нас. Както и осъвременената версия на режисьора Андре Юнебел „Под знака на Монте Кристо“ от 1968 г.
Силно въздействаща е актьорската интерпретация на Ричард Чембърлейн в телевизионната адаптация на романа, реализирана през 1975 г. Тя е номинирана за две награди „Еми“ (телевизионният „Оскар“), заради изпълненията на Чембърлейн в главната роля и Тревор Хауърд като абат Фариа.
Сред сполучливите версии на Граф Монте Кристо може да се нареди и едноименният френски тв сериал на Жозе Даян, създаден през 1998 г. с участието на звезди като Жерар Депардийо, Орнела Мути, Жан Рошфор и др. Любопитно е, че ролята на младия Едмон Дантес изпълнява синът на Депардийо – Гийом.
Последната (засега!) екранизация на „Граф Монте Кристо“ е осъществена през 2002 г. от американския режисьор Кевин Рейнолдс, заснел преди това успешни приключенски суперпродукции като „Робин Худ: Принцът на разбойниците“ и „Воден свят“ с Кевин Костнър. Но създаденият от Джим Кавийзъл образ във филма му по знаменития роман на Дюма не издържа сравнението с постигнотото от Жан Маре, Луи Журдан и Ричард Чембърлейн.
Най-известните екранизации на романа „Кралица Марго“ са създадени през 1954 и 1994 г. В първата блести Жана Моро, макар и да е все още в началото на своята звездна кариера, а във втората превъзходно играе Изабел Аджани, удостоена с награда „Сезар“ (френският „Оскар“) за превъплъщението си в главната роля.
 



Коментари (0)


     



 

Други



 

Подобни публикации