„ПОРЕЙКИ ВЪЛНИТЕ“ (Breaking the Waves, 1996) – реж. Ларс фон Триер (Дания, Швеция, Франция, Испания)
За мен това е може би най-разтърсващата филмова драма, посветена на Истинската любов. Надявам се, че за онези, които са я гледали, определението „истинска” няма да прозвучи високопарно, тъй като филмът се занимава с метафизиката на Любовта. Не случайно са възнамерявали да го озаглавят „АМOR OMNIE” – „Вездесъща любов”.
Образът на Бес, пресъздаден гениално от британската актриса Емили Уотсън, е представен в развитие, зависещо от еволюирането на любовното чувство в душата й. Преди да се омъжи, тя се моли горещо на Бог да я дари с дарбата да обича. И когато „открива” въжделения си любим, твърде бързо повярва, че вече „знае” какво е Любов, докато всъщност е обладана от егоистично привличане, тласкащо я към пълно обсебване на любимото същество. Затова умолява Бог да й върне съпруга час по-скоро, сякаш е вещ, която й принадлежи. Прозрението на Бес за погрешния начин, по който е обичала, започва да се пробужда едва след чудодейното изпълнение на егоистичното й желание – мъжът й се връща ненадейно, но…парализиран след трудова злополука. Дълбоко вярващата Бес започва да осъзнава, че е виновна за случилото се - защото е очаквала Бог да я възнагради за привързаността й. А изпитанията, на които е подложена от тук нататък, възприема като урок свише, че трябва да се обича, заради самата любов, а не заради даровете, които очакваш да получиш!
„В НАСТРОЕНИЕ ЗА ЛЮБОВ“ (In the Mood for Love, 2000) - реж. Уонг Кар`уай (Хонконг, Тайланд, Франция).
Гениален филм за любовното чувство, което за някои е по-необходимо от храната. Но величието му се състои и в това, че неговият създател не ни спестява горчивата истина за неговата мимолетност.
В тази великолепна любовна драма са представени по незабравим начин някои от онези редки мигове, в които сякаш изпадаме в плен на особено настроение (за любов!), заради което си струва да си се родил човек на този свят.
„НЕВЕРОЯТНАТА СЪДБА НА АМЕЛИ ПУЛЕН“ (Le fabuleux destin d'Amélie Poulain, 2001) – реж. Жан-Пиер Жьоне (Франция, Германия).
Режисьорът на тази блестяща комедийна драма споделя, че е написал сценария специално за Емили Уотсън. „Мислех си за Бес от „Порейки вълните“ на Ларс фон Триер, за нейната положителност и наивност, да не кажа дебилност“, казва той и уточнява със съжаление, че Емили първоначално се е съгласила да изпълни главната роля, но впоследствие не е сдържала обещанието си, защото забременяла. Според друга версия обаче, тя отказала, защото вече била обещала на Робърт Олтман да се снима в неговия превъзходен „Госфърд парк“.
Но от това недоразумение между нея и Жан-Пиер Жьоне спечелихме ние, зрителите, защото открихме прелестната Одри Тоту в невероятното й превъплъщение в образа на чудачка, която умее да задейства механизмите на чуждото щастие и да си играе на криеница със своето собствено до момента, в който се влюбва истински...
„ЖУЛ И ЖИМ“ (Jules et Jim, 1961) - реж. Франсоа Трюфо (Франция).
Шедьовърът на Франсоа Трюфо! Днес ситуацията, описана в този филм, е придобила едва ли не класически статус и младите режисьори обожават да я цитират. Това е вторият филм на Трюфо, който за разлика от „Четиристотинте удара“ не е основан върху автобиографични мотиви. Красива, проникновена и умна творба за деликатната сфера на чувствата, заснета с огромно артистично майсторство.
„Във филма има две теми - приятелството между двама мъже, което се опитва да оцелее и невъзможността да се живее в тройно съжителство. Идеята е, че двойката не носи удовлетворение, но друга алтернатива няма.“ (Франсоа Трюфо)
„ЛЮБОВТА НА РУСОКОСАТА“ (Lasky jedne plavovlasky ,1965) - реж. Милош Форман, (Чехословакия).
Въпреки заглавието си, тази ранна творба на Форман няма нищо общо с така наречените love stories, на които са посветени повечето романтични драми или комедии. Напълно е възможно привидната му простота да дразни повърхностните зрители, които вероятно биха казали, че не са виждали по-банална история. А тя е почти класическа: симпатична блондинка от провинцията среща млад пианист, който свири в ресторант, след което прекарва щастлива любовна нощ с него. Но приема всичко съвсем сериозно и когато ненадейно пристига в дома му в Прага й се налага да се изправи пред жестоката реалност.
„Привидната простота на този филм всъщност говори за изключително майсторство: Форман наблюдава дребните човешки въжделения много точно, „заемайки“ стила на документалното кино, за да извае с леки щрихи едно комично късче от живота…" (сп. Time)
„КРАТКА СРЕЩА“ (Brief Encounter, 1945) – реж. Дейвид Лийн (Великобритания).
Това е една от най-удивителните и проникновени мелодрами в цялата история на киното. Разказаната в нея история е напълно обикновена. Би могла да се случи практически с всеки от пътниците в крайградските влакове на Лондон, Ню Йорк, Москва или Токио.
Прочувственият разказ за неосъществената връзка между женен мъж и омъжена жена звучи напълно съвременно дори и в днешния ни свят на девалвация на дълбоките чувства.
„НОЩТА” (La note, 1960) – реж. Микеланджело Антониони (Италия/Франция).
Един от най-великите филми, посветени на тъжния залез на любовта. Главното в него са душевните терзания на героинята (Жана Моро), преживяваща болезнено настъпващото „затъмнение на чувствата”. Нощта, прекарана на поредния купон, завършва с горчиво прозрение за краха на личния й семеен живот и ефимерността на надеждите й за щастие, изградено върху любовта.
„КРАТЪК ФИЛМ ЗА ЛЮБОВТА“ (Krótki film o milosci,1988) - реж. Кшищоф Кешловски (Полша).
Създадена най-напред като част от телевизионната поредица „Декалог“, тази игрална версия предлага по-дълъг финал, който допълва завладяващата красота на по-краткия оригинал.
Това е невероятно изтънчен, нежно-печален и елегично-състрадателен разказ за плахата и беззащитна любов в света на девалвиращите чувства, в който господстват повсеместно пошлостта и грубостта.
„СЕКС, ЛЪЖИ И ВИДЕО“ (Sex, lies, and videotape, 1989) – реж. Стивън Содърбърг (САЩ).
Дебютът на едва 26-годишния тогава режисьор е отличен със „Златна палма“ на кинофестивала в Кан, а актьорът Джеймс Спейдър получава наградата за главна мъжка роля. Фестивалното жури, ръководено от Вим Вендерс, отличава филма не само заради новаторските режисьорски решения в него, но и заради прозорливостта на младия автор, с която улавя настъпването на важни социално-психологически катаклизми в американското общество.
„Секс, лъжи и видео“ е не само символично заглавие, но и дълбоко символичен филм. Той ознаменува промяната в ценностните ориентири на съвременните млади хора, за които любовта и сексът започват да играят все по-важна роля при създаването на семейство.
„КАЗАБЛАНКА“ (Casablanca, 1943) – реж. Майкъл Къртис (САЩ).
През далечната 1942 г., в условията на Втората световна война филмът се е възприемал предимно като носител на политически заряд, но днес на него се гледа по-скоро като на вълнуваща история за една голяма любов, пресъздадена блестящо на екрана от легендарните холивудски звезди Ингрид Бергман и Хъмфри Богарт. И това е дало основание на Американската филмова академия да го постави на първо място в една друга класация на най-добрите филми на любовна тема за всички времена.
„СИНЯ ВАЛЕНТИНКА“ (Blue Valentine, 2010) – реж. Дерек Кианфранс.
Разтърсващ филм за болката, която може да причинява любовта, в който Райън Гослинг дава най-доброто от себе си. Началото на снимките е било отлагано на няколко пъти, заради неспособността на Мишел Уилямс да се съвземе след трагичния край на своя приятел и баща на детето й Хийт Леджър. А заглавието е избрано в знак на почит към албума на Том Уейтс „Blue Valentine“ от 1978 г.
Пълнометражният режисьорски дебют на Дерек Кианфранс е проникновено художествено изследване на любовните чувства – от мига на тяхното пробуждане до неизбежния им край. Филмът няма нищо общо със захаросаните романтични драми, бълвани на конвейер в Холивуд. Но въпреки елегичния си тон, успява да внуши, че не трябва да жалим за загубата на любовта, а да се радваме, че сме имали късмета да изпитаме истински това велико чувство.
„ЗАКУСКА В ТИФАНИ“ (Breakfast at Tiffany's, 1961) – реж. Блейк Едуардс.
Филмът е връхна точка в кариерата на Одри Хепбърн, холивудската звезда с лице и осанка на тийнейджърка, преминала като метеор през американското кино от 60-те години. Но вероятно малцина знаят, че главната роля всъщност е трябвало да изиграе друга актриса. Писателят Труман Капоти, по чиято книга е заснет филмът, се е надявал да види на екрана своята приятелка Мерилин Монро. Обаче „Парамаунт“ и режисьорът Блейк Едуардс избрали Одри и явно са имали право. Защото едва ли можем да си представим днес „Закуска в Тифани“ без нейната грациозност на фея, на която пасва като ръкавица ролята на Холи Голайтли (името означава "стъпваща леко").