Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

НАЙ-ХУБАВИТЕ ФИЛМИ ЗА ЛЮБОВТА


14.02.2015  Текст:  Красимир Кастелов

В настроение за любов

   

Денят на влюбените – Свети Валентин (Saint Valentine) е добър повод за съставяне на класации на най-хубавите филми за любовта. Публикувам отново моята (този път без добавки), очаквайки не само коментар на включените в нея заглавия, но и възможни алтернативни предложения от всеки, за когото киното не е само развлечение.

ПОРЕЙКИ ВЪЛНИТЕ“ (Breaking the Waves, 1996) – реж. Ларс фон Триер (Дания, Швеция, Франция, Испания)
За мен това е може би най-разтърсващата филмова драма, посветена на Истинската любов. Надявам се, че за онези, които са я гледали, определението „истинска” няма да прозвучи високопарно, тъй като филмът се занимава с метафизиката на Любовта. Не случайно са възнамерявали да го озаглавят „АМOR OMNIE” – „Вездесъща любов”.
Образът на Бес, пресъздаден гениално от британската актриса Емили Уотсън, е представен в развитие, зависещо от еволюирането на любовното чувство в душата й. Преди да се омъжи, тя се моли горещо на Бог да я дари с дарбата да обича. И когато „открива” въжделения си любим, твърде бързо  повярва, че вече „знае” какво е Любов, докато всъщност е обладана от егоистично привличане, тласкащо я към пълно обсебване на любимото същество. Затова умолява Бог да й върне съпруга час по-скоро, сякаш е вещ, която й принадлежи. Прозрението на Бес за погрешния начин, по който е обичала, започва да се пробужда едва след чудодейното изпълнение на егоистичното й желание – мъжът й се връща ненадейно, но…парализиран след трудова злополука. Дълбоко вярващата Бес започва да осъзнава, че е виновна за случилото се - защото е очаквала Бог да я възнагради за привързаността й. А изпитанията, на които е подложена от тук нататък, възприема като урок свише, че трябва да се обича, заради самата любов, а не заради даровете, които очакваш да получиш!

В НАСТРОЕНИЕ ЗА ЛЮБОВ“ (In the Mood for Love, 2000) - реж. Уонг Кар`уай (Хонконг, Тайланд, Франция). 
Гениален филм за любовното чувство, което за някои е по-необходимо от храната. Но величието му се състои и в това, че неговият създател не ни спестява горчивата истина за неговата мимолетност. 
В тази великолепна любовна драма са представени по незабравим начин някои от онези редки мигове, в които сякаш изпадаме в плен на особено настроение (за любов!), заради което си струва да си се родил човек на този свят.

 

НЕВЕРОЯТНАТА СЪДБА НА АМЕЛИ ПУЛЕН“ (Le fabuleux destin d'Amélie Poulain, 2001) – реж. Жан-Пиер Жьоне (Франция, Германия).
Режисьорът на тази блестяща комедийна драма споделя, че е написал сценария специално за Емили Уотсън. „Мислех си за Бес от „Порейки вълните“ на Ларс фон Триер, за нейната положителност и наивност, да не кажа дебилност“, казва той и уточнява със съжаление, че Емили първоначално се е съгласила да изпълни главната роля, но впоследствие не е сдържала обещанието си, защото забременяла. Според друга версия обаче, тя отказала, защото вече била обещала на Робърт Олтман да се снима в неговия превъзходен „Госфърд парк“. 
Но от това недоразумение между нея и Жан-Пиер Жьоне спечелихме ние, зрителите, защото открихме прелестната Одри Тоту в невероятното й превъплъщение в образа на чудачка, която умее да задейства механизмите на чуждото щастие и да си играе на криеница със своето собствено до момента, в който се влюбва истински...

ЖУЛ И ЖИМ“ (Jules et Jim, 1961) - реж. Франсоа Трюфо (Франция).
Шедьовърът на Франсоа Трюфо! Днес ситуацията, описана в този филм, е придобила едва ли не класически статус и младите режисьори обожават да я цитират. Това е вторият филм на Трюфо, който за разлика от „Четиристотинте удара“ не е основан върху автобиографични мотиви. Красива, проникновена и умна творба за деликатната сфера на чувствата, заснета с огромно артистично майсторство. 
Във филма има две теми - приятелството между двама мъже, което се опитва да оцелее и невъзможността да се живее в тройно съжителство. Идеята е, че двойката не носи удовлетворение, но друга алтернатива няма.“   (Франсоа Трюфо)

ЛЮБОВТА НА РУСОКОСАТА“ (Lasky jedne plavovlasky ,1965) - реж. Милош Форман, (Чехословакия).
Въпреки заглавието си, тази ранна творба на Форман няма нищо общо с така наречените love stories, на които са посветени повечето романтични драми или комедии. Напълно е възможно привидната му простота да дразни повърхностните зрители, които вероятно биха казали, че не са виждали по-банална история. А тя е почти класическа: симпатична блондинка от провинцията среща млад пианист, който свири в ресторант, след което прекарва щастлива любовна нощ с него. Но приема всичко съвсем сериозно и когато ненадейно пристига в дома му в Прага й се налага да се изправи пред жестоката реалност. 
„Привидната простота на този филм всъщност говори за изключително майсторство: Форман наблюдава дребните човешки въжделения много точно, „заемайки“ стила на документалното кино, за да извае с леки щрихи едно комично късче от живота…" (сп. Time)

КРАТКА СРЕЩА“ (Brief Encounter, 1945) – реж. Дейвид Лийн (Великобритания). 
Това е една от най-удивителните и проникновени мелодрами в цялата история на киното. Разказаната в нея история е напълно обикновена. Би могла да се случи практически с всеки от пътниците в крайградските влакове на Лондон, Ню Йорк, Москва или Токио. 
Прочувственият разказ за неосъществената връзка между женен мъж и омъжена жена звучи напълно съвременно дори и в днешния ни свят на девалвация на дълбоките чувства.

НОЩТА” (La note, 1960) – реж. Микеланджело Антониони (Италия/Франция). 

Един от най-великите филми, посветени на тъжния залез на любовта. Главното в него са душевните терзания на героинята (Жана Моро), преживяваща болезнено настъпващото „затъмнение на чувствата”. Нощта, прекарана на поредния купон, завършва с горчиво прозрение за краха на личния й семеен живот и ефимерността на надеждите й за щастие, изградено върху любовта.
 

КРАТЪК ФИЛМ ЗА ЛЮБОВТА“ (Krótki film o milosci,1988) - реж. Кшищоф Кешловски (Полша).
Създадена най-напред като част от телевизионната поредица „Декалог“, тази игрална версия предлага по-дълъг финал, който допълва завладяващата красота на по-краткия оригинал. 
Това е невероятно изтънчен, нежно-печален и елегично-състрадателен разказ за плахата и беззащитна любов в света на девалвиращите чувства, в който господстват повсеместно пошлостта и грубостта.

 

СЕКС, ЛЪЖИ И ВИДЕО“ (Sex, lies, and videotape, 1989) – реж. Стивън Содърбърг (САЩ).
Дебютът на едва 26-годишния тогава режисьор  е отличен със „Златна палма“ на кинофестивала в Кан, а актьорът Джеймс Спейдър получава наградата за главна мъжка роля. Фестивалното жури, ръководено от Вим Вендерс, отличава филма не само заради новаторските режисьорски решения в него, но и заради прозорливостта на младия автор, с която улавя настъпването на важни социално-психологически катаклизми  в американското общество. 
„Секс, лъжи и видео“ е не само символично заглавие, но и дълбоко символичен филм. Той ознаменува промяната в ценностните ориентири на съвременните млади хора, за които любовта и сексът започват да играят все по-важна роля при създаването на семейство.

КАЗАБЛАНКА“ (Casablanca, 1943) – реж. Майкъл Къртис (САЩ).
През далечната 1942 г., в условията на Втората световна война филмът се е възприемал предимно като носител на политически заряд, но днес на него се гледа по-скоро като на вълнуваща история за една голяма любов, пресъздадена блестящо на екрана от легендарните холивудски звезди Ингрид Бергман и Хъмфри Богарт. И това е дало основание на Американската филмова академия да го постави на първо място в една друга класация на най-добрите филми на любовна тема за всички времена.

СИНЯ ВАЛЕНТИНКА“ (Blue Valentine, 2010) – реж. Дерек Кианфранс.
Разтърсващ филм за болката, която може да причинява любовта, в който Райън Гослинг дава най-доброто от себе си. Началото на снимките е било отлагано на няколко пъти, заради неспособността на Мишел Уилямс да се съвземе след трагичния край на своя приятел и баща на детето й Хийт Леджър. А заглавието е избрано в знак на почит към албума на Том Уейтс „Blue Valentine“ от 1978 г.
Пълнометражният режисьорски дебют на Дерек Кианфранс е проникновено художествено изследване на любовните чувства – от мига на тяхното пробуждане до неизбежния им край. Филмът няма нищо общо със захаросаните романтични драми, бълвани на конвейер в Холивуд. Но въпреки елегичния си тон, успява да внуши, че не трябва да жалим за загубата на любовта, а да се радваме, че сме имали късмета да изпитаме истински това велико чувство.

ЗАКУСКА В ТИФАНИ“ (Breakfast at Tiffany's, 1961) – реж. Блейк Едуардс. 
Филмът е връхна точка в кариерата на Одри Хепбърн, холивудската звезда с лице и осанка на тийнейджърка, преминала като метеор през американското кино от 60-те години. Но вероятно малцина знаят, че главната роля всъщност е трябвало да изиграе друга актриса. Писателят Труман Капоти, по чиято книга е заснет филмът, се е надявал да види на екрана своята приятелка Мерилин Монро. Обаче „Парамаунт“ и режисьорът Блейк Едуардс избрали Одри и явно са имали право. Защото едва ли можем да си представим днес „Закуска в Тифани“ без нейната грациозност на фея, на която пасва като ръкавица ролята на Холи Голайтли (името означава "стъпваща леко").

 

 



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


     

Повече по темата може да прочетете тук.
 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание