Класация

• 
• Add new коментар

Днес отбелязахме Международния ден на детето и това ме подтикна да съставя една класация на най-добрите, според мен, филми за детството. Тя е донякъде продължение на миналогодишния списък на най-добрите филми за учители и ученици (вижте го тук).  
Този път обаче съм подредил заглавията по хронологичен ред.

„ХЛАПЕТО“ (The Kid, 1921) – реж. Чарли Чаплин
Първият пълнометражен филм на гениалния актьор като режисьор, който и до днес се нарежда сред най-значимите кинотворби за детството на сираците.
Изпълнителят на главната роля е петгодишният Джеки Кугън, когото Чаплин открива на сцената, където детето играе наравно с възрастните.

Джеки се оказва роден актьор и успява да предаде по изумителен начин всичко, което иска от него гениалният режисьор.

„ЗАБРАВЕНИТЕ“ (Los olvidados, 1950) – реж. Луис Бунюел
Това е трогателен и в същото време жесток разказ за детската престъпност, заснет в маниера на италианския неореализъм. Макар и излязъл преди повече от половин век, проблемите, които поставя този филм, не са изгубили своята актуалност и острота ни най-малко и днес.
Луис Бунюел е отличен заслужено с наградата за най-добър режисьор на кинофестивала в Кан през 1951 г.

„ПЕСЕНТА НА ПЪТЯ“ (Pather Panchali, 1955) – реж. Сатяджит Рей
Това е първият филм от прочутата трилогия „Светът на Апу“ на най-значителния индийски режисьор в световното кино. Той е сред най-възторжено посрещнатите по време на кинофестивала в Кан през 1956 г. Неподправената история за съдбата на обикновено селско момче от обедняло семейство на брамин получава специална награда за най-хуманен документ (Best Human Document). Филмът моментално прославя едва 34-годишния си създател, който впоследствие ще удиви света с още шедьоври, като „Музикалната стая“ (1958), „Богинята“ (1960), „Чарулата“ (1964), „Дом и свят“ (1984) и др.

„400-те УДАРА“ (Les quatre cents coups, 1959) – реж. Франсоа Трюфо
„Този автобиографичен филм до голяма степен представлява дневник на едно детство, тъй като самият автор е бил „млад престъпник“ измъкнат от един много лош път чрез приятелството на Андре Базен.
Филмът изцяло е реализиран в естествен декор и с малко финансови средства. Неговият значителен международен успех допринася за решителния възход на „Новата вълна“. Тази чувствителна, нежна и искрена творба разкрива един интересен автор.“                                           (Жорж Садул)                                                                                       

„РИЦАР БЕЗ БРОНЯ“ (1965) – реж. Борислав Шаралиев
„На метър под нивото на нашия поглед съществува, живее, радва се и страда светът на децата, който има своите проблеми и закони.
Често ли ние възрастните се вглеждаме в този свят с необходимата любов? Дали ние с вас сме добри възпитатели? По своя стил филмът е чужд на плакатността, стремим се да кажем най-важното в подтекста…“
                                                               (Валери Петров)                                                                                              

„КЕС“ (Kes, 1969) – реж. Кен Лоуч
Затрогващата история на малкия Били Каспър, който не намира топлина и близост нито у дома, нито в училище, затова се опитва да ги намери в природата. В общуването с едно соколче (по-точно керкенез), което нарича Кес, открива онова, което му липсва... до мига, в който брутално му го отнемат и трябва отново да се изправи съвсем сам срещу жестоката си съдба…
Този филм прославя името на шотландския режисьор Кен Лоуч, който впоследствие ще се нареди сред най-ярките представители на британското социално кино и дори ще спечели „Златна палма“ в Кан през 2006-та с „Вятърът в ечемичените ниви“.

„ДУХЪТ НА КОШЕРА“ (El espíritu de la colmena, 1973) – реж. Виктор Ерисе
Този филм, считан с основание за един от шедьоврите на испанското кино, е създаден в края на диктаторския режим, наложен от генерал Франсиско Франко още през 1939 г. Той ни връща в самото му начало, за да разкрие по иносказателен начин чрез един силно въздействащ магически реализъм по испански вътрешния свят на седемгодишно момиченце на име Ана. Ролята изпълнява Ана Торент, която впоследствие ще се превъплъти дори още по-убедително във филма на Карлос Саура „Да отгледаш гарвани“. Филмът е удостоен със „Златна раковина“ от международния кинофестивал в Сан Себастиан през 1973г.

„ДА ОТГЛЕДАШ ГАРВАНИ“ (Cria cuervos, 1975) – реж. Карлос Саура
„Темата за детството, което Саура никога не смята за “златна възраст” е централна в този му филм. Заглавието идва от испанска поговорка, която гласи: “Отгледай гарвани, та да ти изкълват очите”…
Филмът е като рентгенова снимка на фантастичния свят на Ана, на нейната афункционална връзка с възрастните, а оттук и като рентгенова снимка на семейството, разгледано като микрокосмос на едно общество.”                                               (Роман Губерн)                                                                 
„ФАНИ И АЛЕКСАНДЪР“ (Fanny och Alexander,1982) – реж. Ингмар Бергман
Това е един от най-прочутите филми на гениалния шведски режисьор. В него историята на семейство Екдал е видяна през очите на две деца (сестра и брат) на име Фани и Александър. Докато семейството е неразделно, те са щастливи и без страх се отдават на своите чудесни мечти. Загубата на близките им пробужда чувства на печал и ненавист към света на възрастните. Но докато Фани успява да опази светлината в душата си, Александър се загубва в тъмния и жесток вътрешен лабиринт…
Съвършеният в режисьорско отношение филм успява да пресъздаде изключително убедително на екрана не само външната атмосфера на една, определена епоха, но и дълбоко скритите в детската душа мигове на очарование и жестоко душевно страдание.

„КЪДЕ Е ДОМЪТ НА ПРИЯТЕЛЯ?“ (Khane-ye doust kodjast?, 1987) – реж. Аббас Киаростами
Сюжетът на тази ранна творба на един от най-значимите ирански майстори на киното, е съвсем прост. Ученикът Нематзаде е предупреждаван вече три пъти от учителя си, че трябва да пише домашните си на тетрадка. Следващият път има опасност да бъде изгонен от училище. Когато неговият съученик Ахмад, с когото стоят на един чин, се прибира у дома, открива, че е прибрал неволно в чантата си тетрадката на Нематзаде. Ахмад не иска да стане причина за наказание на приятеля си и решава да върне тетрадката на всяка цена. Но живее в съседно село и дори не знае къде е домът му?
„Психологически филигранен, „Къде е домът на приятеля?“ проектира детските проблеми върху пистата на универсалното, забива ги в зрителското напрежение като стрелички на спокойната добронамереност.“ 
                                                                     (Гeновева Димитрова, в. „Култура“, бр.38, 2001)

„СБОГОМ, МОМЧЕТА“ (Au revoir les enfants, 1987) – реж. Луи Мал
„Филмът е вдъхновен от най-драматичния спомен от моето детство. През погледа на Жюлиен, момченцето, което много прилича на мен от онова време, се опитвам да се върна към първото, най-силно приятелство, брутално разрушено от внезапно нахлулия през стените на колежа свят на възрастните - с неговите предателства, предразсъдъци и насилие.“ (Луи Мал) 
Филмът е отличен със „Златен лъв“ на кинофестивала във Венеция през 1987 г. и с Европейска филмова награда за най-добър сценарий (на Луи Мал) през 1988 г.

„ДЕЦАТА НА НЕБЕТО“ (Bacheha-Ye aseman, 1997) – реж. Маджид Маджиди
Простичката история, разказана в този филм, препраща към прекрасни неореалистични филми като „Шуша“ и „Крадци на велосипеди“. Но, както правилно отбелязва руският историк на киното Сергей Кудрявцев, в случая със съвременното иранско кино е най-поразително не толкова тематичното, стилово и естетическо сходство с италианския неореализъм, колкото духовното родство помежду им.
Маджид Маджиди, който е сред най-известните ирански режисьори, се превърна в мой любимец, след като гледах именно превъзходния му филм „Децата на небето”.

„ЦАРСТВОТО НА ПЪЛНОЛУНИЕТО“ (Moonrise Kingdom, 2012) – реж. Уес Андерсън
„Никога не е късно да имаш щастливо детство“ - това парадоксално, на пръв поглед, изречение на прочутия психолог Милтън Ериксон, би могло да послужи като епиграф към тази чудесна носталгична комедия, пробуждаща спомена за отдавна изсласкани в безсъзнателното детски желания и копнежи.
Филмът ни предоставя уникалния шанс да се срещнем със скритото вътре в нас дете и с неговите умения да получава искрено и незамъглено наслаждение от живота.
Лично за мен, това е най-добрата творба в досегашното творчество на прочутия американски режисьор.