Обществото на мъртвите поети

• 
• Add new коментар

Да започнем от класиката – от уроците на японското кино, защото в тази слабо позната за нас източна култура отношението към темата винаги е било много специално.

10. „ДВАЙСЕТ И ЧЕТИРИ ОЧИ“ (Nijûshi no hitomi, 1954) на Кейсуки Кеносита  е сред най-прекрасните кинопоеми, възхваляващи женския принос в педагогиката. Учителката в едно селско училище се старае с всички сили не само да бъде полезна на своите ученици, но е единствената, която дръзва да се противопостави на заслепяващия японски шовинизъм от 30-те години на миналия век. Нейната чиста душа не може да приеме постулата на тоталитарната държава, който я задължава да подготвя своите ученици за сляпо служене на националистичните идеи. За нея е далеч по-важно да пробужда у тях здравия разум, състраданието и надеждата.

09. „ОЩЕ НЕ“ (Madadayo, 1993). Едва ли е случайно, че в своя последен филм великият японски режисьор Акира Куросава за пореден път засяга отношенията между учител и ученици, представяйки един от най-светлите образи на университетски преподавател в историята на киното.

08. „УЧИЛИЩНИ ДЖУНГЛИ“ (Blackboard Jungle, 1955). В многобройните американски продукции учителят не е просто положителен герой, но и активен борец срещу злото във всичките му проявления, съкрушител на тинейджърската престъпност и защитник на нуждаещите се от помощ. Своебразен законодател на този тип кино е Ричард Брукс – създателят на филма "Училищни джунгли" с Глен Форд в главната роля. Той играе преподавател-идеалист, който с цената на много усилия и дори риск за живота си успява да заслужи уважението на своите възпитаници от училище в район с повишена престъпност. Освен с безспорното режисьорско майсторство на Брукс, филмът се запомня и благодарение на чудесната рокмузика на Бил Хейли.

07. „НА УЧИТЕЛЯ С ЛЮБОВ" (To Sir, with Love, 1967). Това е сред от най-популярните американски заглавия, което има голям успех навремето и у нас. В него е разказана завладяващо историята на чернокож учител (акт. Сидни Поатие), който със своето благородство и принципност спечелва сърцата на буйните си и недисциплинирани ученици. Абсолютно ненатрапчиво и запомнящо се са засегнати сериозни проблеми, свързани с възпитанието на младото поколение и взаимоотношенията между деца и родители, ученици и учители.

06. "ЩE ДОЖИВЕЕМ ДО ПОНЕДЕЛНИК" (Доживем до понедельника, 1968). Руското или по-точното киното на бившия Съветски съюз произвеждаше регулярно немалко филми на ученическа тематика, в които бяха представени майсторски и с психологическо проникновение взаимоотношенията между учители и ученици.
По мое мнение, най-добрият сред тях е „Ще доживеем до понеделник“ на режисьора Станислав Ростоцки. Малко са филмите, отразяващи толкова ярко и точно реалния училищен живот в онези години, при това фокусирайки се само върху 3 дни. Но колко са важни тези три дни! 
Какво ли не се случва през това време: учениците успяват да устроят бойкот на младата си учителка и да се помирят с нея, да напишат съчинение, да получат първия си важен урок в живота от свой съученик и да осъзнаят истинското значение на понятия, като дружба, любов, чест. И да проумеят най-накрая, че учителите като Иля Семьонович са изключителна рядкост и просто са незаменими. Това е една от най-добрите роли на превъзходния и незабравим Вячеслав Тихонов, за която е отличен с Държавна премия на СССР през 1970 г.

05. „ОБЩЕСТВОТО НА МЪРТВИТЕ ПОЕТИ“ (Dead Poets Society, 1989). От филмите, посветени на образованието, това определено е филмът, който заслужава най-висока оценка. Преди три години бе класиран от над 2500 учители и ученици в САЩ на първо място сред десетте най-добри кинотворби на училищна тема. 
Действието му се развива през 1959 г., когато учениците от елитен клас преживяват истински катарзис под влиянието на новия си учител по литература. Със своите оригинални педагогически методи и фанатична любов към литературата той успява да вдъхне живот на позабравените принципи, върху които е основано престижното им училище: традиция, чест, дисциплина и съвършенство.
Но подтикът към свободна изява в условията на строго подчинение и контрол има действието на наркотик, предозирането с който крие смъртна опасност. Така става и с тези момчета, втурнали се главоломно към новите хоризонти, разкрити от учителя им Джон Кийтинг (акт. Робин Уилямс). За съжаление, цената, която им се налага да платят - преди да усвоят неговите мъдри уроци - е твърде висока…
През 1990 г. „Обществото на мъртвите поети“ е отличен с „Оскар“ за най-добър сценарий и постига огромен зрителски успех. Приходите от разпространението му по света възлизат на $236 млн., а разходите са едва $16,4 млн. Във Франция, където е първенец по посещаемост, получава „Сезар“ за най-добър чуждестранен филм. С подобни награди е отличен и във Великобритания, Италия и Белгия.

04. „РАЗЦВЕТЪТ НА Г-ЦА ДЖИЙН БРОДИ“ (The Prime Of Miss Jean Brodie, 1969). Сред най-интересните филми, посветени на учителската професия, е тази британска продукция. Разказва се за учителка по история в началните класове на престижно частно училище, която прилага подчертано нетрадиционни методи на преподаване. Това не се харесва на директора и училищния съвет, които само изчакват благоприятен повод, за да я уволнят. Този филм се отличава не само с необикновената си психологическа проникновеност, но и със своята нееднозначност и дискусионност. Основната заслуга за изключително интересния, противоречив, но запомнящ се образ на училищен педагог, е на великата британска актриса Маги Смит, наградена с „Оскар“ за тази роля. Въпреки напредналата си възраст, през последните години тя се снима в петте филма от поредицата за Хари Потър.

03. „КЛАСЪТ НА ИСТОРИЦИТЕ“ (The History Boys, 2006).Британското кино, което винаги се е отличавало със сериозните си, проблемни творби за образованието, напоследък залага на по-развлекателни, лесносмилаеми филми, сред които се откроява с високото си равнище  тази екранизация по нашумялата пиеса на Алън Бенет. Тя  е осъществена от Никълъс Хитнър, койте преди това я режисира с успех и на театралните сцени в Лондон и Ню Йорк. 
Няколко от най-добрите ученици в елитна йоркширска гимназия, възнамеряват да кандидатстват в престижни университети - Оксфорд или Кембридж. Акцентът в подготовката им пада върху историята, а опитен учител по литература, педантична историчка и млад заместник се опитват да им помогнат, въпреки драстичните различия в методите им на преподаване и странностите в техните характери. Училището е ръководено от леко смахнат директор, който е обсебен от желанието да го направи водещо в страната. На фона на бурните преживявания на кипящите от енергия тинейджъри е разкрита как работи образователната система във Великобритания и доколко полезна може да е за онези, които тепърва навлизат в живота.

02. „НАЙ-ДОБРАТА ПРОФЕСИЯ НА СВЕТА“ (Le plus beau métier du monde, 1996). Ако искаме да видим интересни, съвременни и реалистични портрети на педагози, е най-добре да се вгледаме във френското кино.  на режисьора Жорж Лозие е филм, разказващ за учител, който въпреки сериозните си лични проблеми намира общ език с трудните си възпитаници от смесен в етническо отношение квартал на Париж. Това вероятно нямаше да бъде нещо повече от поредната симпатична комедия на младежка тема, без присъствието на превъзходен актьор като Жерар Депардийо. Неговото великолепно изпълнение допринася за издигане равнището на творбата до това на класиките в този род кино.

01. „В КЛАСНАТА СТАЯ“ (Entre les murs, 2008). Сред най-значимите в последно време филми за проблемите на съвременното училище е този френски филм, отличен със „Златна палма“ на фестивала в Кан през 2008 г. По мое мнение, именно това е творбата, която би трябвало да гледа всеки, който възнамерява да се посвети на трудната учителска професия. Изключителното въздействие на филма, се дължи на ефекта на достоверност, постигнат благодарение на режисьорското майсторство на Лоран Канте и на изпълнението на Франсоа Бегодо, по чиято автобиографична книга е написан сценарият. 
„Между стените“ е сред редките шедьоври на киното в днешно време, успяващ да покаже взаимоотношенията между учител и ученици едновременно задълбочено и завладяващо, без нито за миг да напуска пределите на училищната сграда. В него с пределна откровеност са поставени въпросите за съмнителната полза от образованието в държавните училища и учителското безсилие пред неясното бъдеще на учениците, които ги завършват. 
„Не разбирам какво правим“, - произнася смутено чернокожа ученичка във финала, а нейният учител я пита: „В училище ли?“ „Навсякъде“, - проронва тя, подчертавайки мащабността на проблема.