КЛАСАЦИИ

• 
• Add new коментар

Още в началото на 2013 г. Стивън Спилбърг и Джордж Лукас предвидиха кризата в Холивуд и предрекоха възхода на американското независимо кино. Тяхната теза ми хареса, но не очаквах, че тя ще се сбъдне в рамките на същата година. Затова сред филмите, които ще изброя по-долу, няма нито една истинска холивудска продукция. Отсъстват и някои от филмите, за които се говореше най–много през изтеклата година. Надявам се, че ще успея да видя скоро пропуснатите „Небраска”, „Само любовниците остават живи” и „Животът на Адел” (Синият е най-топлият цвят). И така:

ТОП 10 НА 2013 г.

1. Джанго без окови – Django unchained – реж. Куентин Тарантино

Премиерата на филма в България беше в края на януари. Не очаквах този филм от Тарантино. Признавам, че той май е единственият, който съм гледал десетина пъти през годината. Сигурен съм, че ще влезе в учебниците по кино. Най – антиамериканския филм, който съм гледал след „Китайски квартал” и „Писател в сянка” на Роман Полански. И страхотни актьорища! Но Академията се стисна при раздаването на оскарите тази година и му даде само за сценарий и за Кристоф Уолц.

2. Позицията на детето – Pozitia copilului – реж. Калин Петер Нетцер

Моят фаворит сред европейските филми. Поредното доказателство, че това което се случва в румънското кино в последните десет години вече е трайна тенденция. С перфектния си минимализъм и абсолютна липса на допълнителни детайли филмът е като торпедо! Нищо излишно! И достига целта си безапелационно.
И една много, много добра Луминица Георгиу в главната роля!

3. Не са ли телата им свещени? - Ain’t them Bodies Saints - реж. Дейвид Лауъри

Един от най – добрите филми, показани в Сънданс през тази година. И един режисьор, който трябва да запомним. Дейвид Лауъри успява да пресъздаде майсторски клаустрофобичната атмосфера на малко американско градче, в което правилата мачкат всеки, който им се противопостави. Перфектна операторска работа на Брадфорд Йънг. /Това име също трябва да се запомни/ Актьорски ансамбъл за завиждане: Рууни Мара, Кейси Афлек и Бен Фостер в главните роли.

4. Думите – The words – реж. Брайан Клугман, Ли Стентъл

Блестящ дебют на сценаристите на „ТРОН – Завещанието”. Историята на млад писател. Незаслужената слава, която той печели, увисва като воденичен камък на шията му.
С впечатляващото участие на Брадли Купър, Джеръми Айрънс и Денис Куейд.

5. Преди полунощ – Before midnight – реж. Ричард Линклейтър

История, успяла да съхрани енергията си и в третия филм. „Преди полунощ” е продължение на „Преди изгрева” и „Преди залеза”. Неизменно с Итън Хоук и Жули Делпи в главните роли. Много добра операторска работа /Ли Даниел/ и може би най-добрият монтаж.

6. Отвличането – Kapringen – реж. Тобиас Линдхолм

Датският филм на 2013 г. : „Бодил” за най-добър филм и петте най- ажни награди на „Робърт Фестивал”. Политически трилър, който те залепва за стола и не ти дава да мръднеш в продължение на 100 минути. И още един актьор, който след Мадс Микелсен вече ми е любим: Сьорен Малинг. Оказва се, че датското кино има толкова много добри филми, че „Ловът” /в шортлистата за чуждестранните оскари/ трябваше да чака две години, за да се кандидатира за златната статуетка. И така измести „Отвличането”. А за догодина от сега се знае – там ще бъде Ларс фон Трир с неговата „Нимфоманка”.

7. Седемте сандъка – 7 Cajas - реж. Хуан Карлос Манелия, Тана Шембори

Перуански филм, дело на съвсем млади хора. От Сан Себастиан’2012 обира наградите на фестивалите, където се появи. С номинация за наградата «Гоя» за най – добър испаноезичен филм за 2013. Ако ви е мъчно, че Иняриту, Куарон и Мейрелес вече не правят толкова добри филми, колкото преди, «Седемте сандъка» ще ви допадне.

8. Епизод от живота на събирача на старо желязо - Epizoda u zivotu beraca zeljeza – реж. Данис Танович

Филмът, който ще ви накара да се почувствате уязвими. Къде е границата, отвъд която човек се чувства сам и безпомощен? Блестяща актьорска игра от непрофесионални участници, които играят себе си в поредния удар в десетката на Денис Танович.

9. Затворена система – Uklad zamkniety – реж. Ришард Бугайски

Преди време бях споделил с приятели, че този филм трябва да бъде показван по всички български телевизии в продължение на седмица, така че всички българи да го видят. Ришард Бугайски е направил филм, в който механизмът на посткомунистическото живеене е максимално изваден на светло. От което чавек го побиват тръпки. Ако някой ме попита къде е българският сценарий, от който да бъде реализиран подобен филм, не знам какво да му отговоря.

10. Син жасмин – Blue jasmine – Уди Алън

Уди Алън е от любимите ми режисьори.
А „Син жасмин” стана един от любимите ми филми.
Излишно е да ви казвам защо.
Заради Кейт Бланшет, разбира се!
 

И сега аз с почуда установявам, че извън моята десетка са останали филми като „Франсис Ха”, „The Master”, “This is the end”, “The broken circle breakdown”, “Midnight’s Children”, “Mud”, филмът на Торнаторе и прехваленият “La grande bellezza”. Само където за последния въобще не ми е мъчно. Въпреки бляскавата работа на оператора Лука Бигаци и музиката на Леле Марчители.

И още едно много важно отклонение. Не се стърпях да не отбележа документалните филми на 2013 г. Още повече, че повечето от тях се появяват в реномирани класации редом с игралните. Позволявам си да допълня, че ако искате да видите как се променя филмовия език 10 години след Милениума, вижте точно тези 5 документални филма:

1. Левиатан - Leviathan – реж. Lucien Castaing-Taylor, Verena Paravel

2. Косатки – Blackfish – реж. Gabriela Cowperthwaite

3. Акт на убийство – The act of killing – реж. Joshua Oppenheimer

4. В търсене на Шугърмен - Searching for Sugar Man – реж. Malik Benjelloul

5. Антон е до нас – Антон тут рядом – реж. Любов Аркус