Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

НАЙ-ДОБРИТЕ ФИЛМИ ПРЕЗ 2012, СПОРЕД КИНОРЕЖИСЬОРА КОСТАДИН БОНЕВ


01.01.2013  Текст:  Костадин Бонев

СТАТИИ

   

Това е моята лична класация на най-добрите филми, които съм запомнил през 2012-та. И макар че съм ги гледал всичките през изтеклата година, някои от тях са произведени през 2011-та. Колебах се дали да ги включа, но накрая реших да го направя по различни причини.
„Имало едно време в Анадола”, например, пропуснах, въпреки че много го харесвам, но вече съм го включвал в предишни класации по повод София Филм Фест. А „Фауст” го включих от инат и възмущение относно затъмнението, което продължава да го съпътства. Липсват новите филми на Куентин Тарантино и Катрин Бигълоу, които, надявам се, ще видим скоро. И така:

ТОП 10: НАЙ-ДОБРИТЕ ФИЛМИ
ПРЕЗ 2012 ГОДИНА

1. ФАУСТ (FAUST) - реж. Александър Сокуров

Шедьовърът на Александър Сокуров заслужено спечели Златния Венециански лъв през 2011. И с това, оказва се, спечели и завистта на част от руските си колеги. Налагането на безпомощния мистичен буламач на Карен Шахназаров „Белият тигър” за руското предложение за „Оскар“ за сметка на „Фауст”, съпроводено с пренебрегването на филма за Годишните руски награди за 2012 г. ме накара да онемея. Такава институционална дебилност може да се сравни само с ексцесиите срещу „Андрей Рубльов” през далечната 1966 г.

2. КОМПАНИЯ „СВЕТИ МОТОРИ” (HOLY MOTORS) - реж. Лео Каракс

Излишно е да спорим с FILM COMMENT и CAHIERS DU CINEMA. Това е филмът, с който ще запомним 2012. С HOLY MOTORS Лео Каракс ни вкарва в един огледален лабиринт, където действителността е натрошена на хиляди парчета, а отраженията, които се опитваме да сглобим в хода на действието са все по-деформирани и плашещи. ИГРАТА е доведена до абсолют, а правилата са стряскащо рискови и постоянно променящи се. Като добавим магнетичния Дени Лаван и визуалното пиршество, което ни предлага филмът, можем да му простим безвкусното участие на Кайли Миноуг.

3. БЕЛЕЖКА ПОД ЛИНИЯ (FOOTNOTE) - реж. Йозеф Седар

Мислех си, че сигурно такъв филм би направил Уди Алън, ако живееше в Ерусалим, а не в Ню Йорк. Може би е крайно време да спре да се пилее из Европа и да се засели в някой кибуц в Израел. Това в кръга на шегата.
Историята за любовта, омразата и завистта между баща и син – професори в университета в Ерусалим, е разказана талантливо и с мъжки замах. Брилянтен сценарий с награда в Кан и номинация за „Оскар“ за чуждоезичен филм за 2012 г.

4. ТИРАНОЗАВЪР (TYRANNOSAUR) - реж. Пади Консидайн;
БАФТА 2012, Сънданс – награда за режисура;
с участието на Питър Мулан и Оливия Колман

Брутален и истински, филмът хваща за гърлото още от първата минута, разказвайки историята на асоциален тип, живеещ в свят, където насилието е модел на поведение. Какво се случва, когато такъв несретник срещне жена - олицетворение на християнската доброта? И през какво трябва да минат двамата, за да намерят успокоение и заживеят в мир със себе си? Парадоксално позитивен филм, въпреки насилието, което залива екрана от самото начало.

5. КРАЛСКА ИСТОРИЯ (EN KONGELIG AFFAERE) - реж. Николай Арсел;
„Сребърна мечка“ от Берлинале – за актьор и сценарий, номинация за Златен Глобус – с участието на Мадс Микелсен и Микел Бо Фолсгаад

Поредното доказателство, че датското кино е велико и извън „свещената тройка - Ларс фон Трир – Сузане Биер – Андерс Томас Йенсен”. Исторически филм, в който страстите и конфликтите са изненадващо съвременни и актуални. Изключителен актьорски дует Мадс Микелсен - Микел Бо Фолсгаад. Впечатляващ режисьорски почерк на Николай Арсел, който аз лично чувам за първи път, въпреки че вече 10 години филмите му печелят награди по света. Пропускът си е мой.

6. ЦАРСТВОТО НА ПЪЛНОЛУНИЕТО (MOONRISE KINGDOM) - реж. Уес Андерсън;
номинация за „Златен глобус“

Един от най-харесваните филми през 2012 г.
Нито една авторитетна класация не минава без него. Поразяващо „светла” и преливаща от изобретателни гегове режисура.
Трогващо мили тинейджъри в главните роли и цяло актьорско съзвездие около тях, начело с обичните Брус Уилис , Харви Кайтел и Тилда Суинтън.

7. ЗВЕРОВЕТЕ НА ДИВИЯ ЮГ (BEASTS OF THE SOUTHERN WILD) -
реж. Бен Зайтлин
;
„Златна камера“ за най-добър дебют в Кан, Голямата награда в Сънданс

Вторият американски филм в класацията. Респектиращо радикален и цялостен във внушенията си. Нагледно доказателство за максимата на Антониони: „Между истината и логиката избирам истината”. Филм, който доказва, че гласът зад кадър също може да бъде органична част от действието.
Поредният филм, в който режисьорът се надсмива над съвременните илюзии на глобалното общество.

8. СПЯЩИЯТ ГЛАС (LA VOZ DORMIDA) - реж. Бенито Замбрано

Заради смелостта в клерикална Испания да се отворят раните на Гражданската война.
Заради ярката драматургична защита на переспективата да живееш във времена, когато слънцето изчезва от хоризонта за дълги години.
Заради прекрасните женски образи и перфектното изображение.

9. РУЖА (ROZA) – реж. Войчех Смарзовски

Най-добрият полски филм за 2012 т. Респектира радикалността, с която авторите разчистват гнойните язви на миналото. 70 години премълчавани истини за съдбата на следвоенна Полша са артикулирани емоционално, с художествен замах и звучат стряскащо актуално.

10. НЕДОСЕГАЕМИТЕ (INTOUCHABLES) - реж. Оливие Накаш и Ерик Толедано; номинация за „Златен глобус“, „Сезар“ за Омар Си,
„Давид на Донатело“ за най-добър европейски филм

Тазгодишното френско предложение за „Оскар“. В това състезание той изпревари моя фаворит HOLY MOTORS. Филмът ще се запомни с изпълнението на Омар Си.
Аз лично през цялото време си мислех за „Да возиш мис Дейзи”.
Май че Морган Фрийман беше по-добър?

---------------------------------

И накрая, две думи за филмите, останали извън списъка на моите десет фаворити. Няма да говоря за единодушно оплютите холивудски издънки, които тази година бяха като че ли повече от обикновено. Нека не ми се сърдят тези, които харесват „Любов”, „Пиета” и „Цезар трябва да умре”. Парадоксът е, че това са трите филма – победители в Кан, Венеция и Берлин. Лично аз намирам филма на Ханеке за физиологичен и самоцелно депресиращ. Не мисля и че Жан Луи Трентитян и Еманюел Рива правят големите си роли в този филм. А самият Ханеке е далеч от класата на „Пианистката”. С „Пиета” Ким Ки Дук доказва, че и най-добрият автор може да се удави във филма си, ако го подчини на предварително избрана теза. А симпатичния филм на братята Тавиани просто е лишен от енергия.
Всичко това с уговорката, че подреждането е плод на субективна гледна точка и няма амбицията за изчерпателен поглед върху цялостния филмов процес.



Коментари (2)


     

  

ФИЛМИ НА ФОКУС





 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание