Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

НАЙ-ДОБРИТЕ ФИЛМИ, ПОСВЕТЕНИ НА МЕДИИ И ЖУРНАЛИСТИ


03.05.2016  Текст:  Красимир Кастелов

РЕЦЕНЗИИ

   

 

На 3 май светът отбелязва Международния ден на свободата на пресата, обявен за такъв през 1993 г. от Общото събрание на ООН. Две години преди това Генералната конференция на ЮНЕСКО издава резолюция за насърчаване на свободата на печата в света и признава, че свободната, плуралистична и независима преса е основен елемент от всяко демократично общество.

Ежегодно в тази връзка Европейският съюз припомня основополагащите принципи, залегнали в международното право и жизненоважната роля на независимия и свободен печат и медии: „Свободата на убеждение и изразяване е основно право на всяко човешко същество и неотменна част от човешкото достойнство. Тя е крайъгълен камък на демокрацията и е от решаващо значение за свободния поток на информацията, на която всеки има право“.

У нас този важен международен празник се отбелязва от 1994 г. Всяко негово поредно издание има различно мото и страна-домакин. Тази година Световният ден на свободата на пресата преминава под наслов „Свобода на медиите в помощ на промяна на обществото”, а за символичен домакин е обявен град Хелзинки, Финландия.

За съжаление, България продължава стремително да пада все по-надолу в световната класация по свобода на пресата и за 2015-а е класирана на 106-то място от 180 страни, като е последна по този показател сред страните в Европейския съюз. От „Репортери без граница“, които са автори на изследването посочват, че този резултат е свързан със средата, доминирана от корупция и споразумения между медии, политици и олигарси.
За разлика от ситуацията у нас обаче, в много други страни по света хората воюват за свободата на своите медии и на пресата в частност. И в тази война много често биват убивани журналисти.

Международния ден на свободата на пресата е подходящ повод да обърнем поглед към киното и да се опитаме да си припомним някои от най-ярките филми, посветени на медиите и на тяхната роля в обществото.

НАЙ-ДОБРИТЕ ФИЛМИ, ПОСВЕТЕНИ НА МЕДИИ И ЖУРНАЛИСТИ

ДА РАЗЛАЕМ КУЧЕТАТА“ (Wag the Dogs, 1997) - реж. Бари Левинсън

Поставям този филм начело в тази класация, защото успява по забележителен начин да разкрие как т.нар. свободни медии манипулират общественото мнение и как са в състояние да го отвлекат от истински наболелите проблеми.
Заглавието „Wag the Dog“ всъщност е термин, използван от американските политически технолози, който означава начин да се потули скандал, възникнал във връзка с общественоважен въпрос, чрез умишлено създаване на нов проблем - също донякъде важен, за да може да послужи за отвличане вниманието на хората от неудобния за властимащите скандал.
Филмът разказва за това как в навечерието на президентските избори в САЩ назрява ситуация, която може да попречи на преизбирането на действащия президент. В тази връзка в Белия Дом пристига Конрад Брийн (Робърт Де Ниро), който е известен с умението си да манипулира политиката, пресата и американския народ в крайна сметка. Предугаждайки реакциите на медиите, той умело отвлича вниманието от назряващия скандал, пренасочвайки го към по-голяма и по-хубава история – война. С помощта на Стенли Мос (Дъстин Хофман) прочут холивудски продуцент, Брийн събира изключителен кризисен екип, който да режисира с неоценимата медийна подкрепа, разбира се, световен конфликт, какъвто никога не преди не е показван по CNN.
През пролетта на 1999 г. някои от водещите американски тв-коментатори не без основание определят излезлия по екраните година по-рано филм „Wag the Dog“ като двойно пророчески. Първо, защото предсказва разразилия се шумен скандал около сексуалните похождения на президента Бил Клинтън и второ, поради това, че фактически предрича войната на НАТО на Балканите. Естествено, във филма става въпрос за измислен въоръжен конфликт с Албания, а не с Югославия и още (което е по-съществено!) в него всичко се оказва инсцениран от медиите виртуален фарс, целящ да отвлече вниманието на хората от въпроса за моралния облик на американския президент.

ТЕЛЕВИЗИОННА МРЕЖА“ (Network, 1976) – реж. Сидни Лъмет.
Тази изключително силно въздействаща сатирична драма демаскира пагубната роля на телевизията и големите многонационални корпорации в съвременното общество. Оказва се, че много медии на практика се възползват от свободата на словото, която имат по конституция, за да промиват мозъците на хората, вместо да ги информират и да служат на истината. Филмът разказва за телевизионен водещ на новините на име Хауърд Бил, който е преждевременно пенсиониран. Но в една от последните емисии, той обявява, че след седмица ще се самоубие в ефир. Скандалът рязко повишава рейтинга на воденото от него предаване и ръководството на телевизията го оставя на екрана...
Ролята на побъркания телевизионен водещ изпълнява блестящо Питър Финч, който е отличен с „Оскар“, но статуетката му е присъдена посмъртно, защото умира два месеца преди церемонията по връчване на престижните награди.
Интересно е, че преди да бъде определен за тази роля, тя е била предлагана най-напред на Хенри Фонда, който не я приема, смятайки че е „прекалено истерична“.
Режисьорът Сидни Лъмет и сценаристът Пади Чаефски заявяват, че „Телевизионна мрежа“ не е сатира, а реалистично отразяване на действителността.

ЛЕКА НОЩ И КЪСМЕТ“ (Good Night, and Good Luck, 2005) – реж. Джордж Клуни.
Вторият игрален филм като режисьор на прочутия холивудски актьор Джорд Клуни получава много високи оценки и 6 номинации за „Оскар“, включително за най-добър филм и най-добра режисура. Той е заснет в жанра докудрама и съчетава много умело елементи на документалното кино и на драмата при пресъздаването на истински събития от началото на 50‑те години на миналия век в САЩ, когато телевизионният репортер и водещ Едуард Р. Мъроу (акт. Дейвид Стратърн) с подкрепата на продуцента Фред Френдли (акт. Джордж Клуни) и преданите си сътрудници се обявява открито срещу печално известния американски сенатор Джозеф Макарти и неговите опити да ограничи свободата на медиите.

ЦЯЛОТО ПРЕЗИДЕНТСКО ВОЙНСТВО“ (All the President's Men, 1976).
Този много известен в историята на киното филм пресъздава на екрана ролята на двама млади репортери в. „Уошингтън пост“ за разкриване на причастността на Белия дом с т.нар. афера „Уотъргейт“. Разследването, което провеждат Боб Удуърд и Карл Бърнстийн, изобличава в корупция най-високите етажи на властта в САЩ и допринася за оставката на самия президент Ричард Никсън. Въздействието на филма се дължи освен на умелата режисура на Пакула, също така и на превъзходните актьорски изпълнения на Робърт Редфорд и Дъстин Хофман в главните роли.

ФРОСТ/НИКСЪН“ (Frost/Nixon, 2008) – реж. Рон Хауърд.
Този филм, заснет по сценарий на драматурга Питър Морган, адаптиращ собствената си пиеса, проследява подготовката, задкулисните интриги и самото обширно и скандално интервю на журналиста Дейвид Фрост с 37-мия президент на САЩ Ричард Никсън.
След като скандалът около аферата „Уотъргейт“ се разгорещява, Никсън става първият и единствен (засега) президент в кратката история на САЩ, който подава оставка пред заплахата от импийчмънт. След напускането на поста той се скрива от медиите, докато от мълчанието не го изкарва ексцентричен, но кадърен млад журналист, който иска да направи грандиозно интервю с бившия държавен глава. Никсън приема това интервю като шанс за реабилитация и за победоносно завръщане в политическия живот, а за Фрост първоначално то е по-скоро дръзка авантюра, поредна прищявка на разглезена телевизионна звезда, но в последствие се превръща в първия и последен шанс за истински сериозна журналистическа изява.
Рон Хауърд, който е известен като режисьор на филми, като „Аполо 13“, „Красив ум“, „Шифърът на Леонардо“ и др., този път предлага завладяваща драма, разчитаща само на диалог, размяна на погледи, издайнически жестове и многозначни едри планове на лицата на двамата участници, без никакви ефекти или преувеличения. Великолепна кинотворба за двама видни представители на своята професия - политиката и журналистиката, които правят всичко възможно, за да спечелят симпатиите на хората. Главното дойстойнство на филма е, че не дава отговор на въпроса: кой е добрият и кой - лошият?
Франк Лангела изпълнява ролята на Ричард Никсън, а Майкъл Шийн се превъплъщава в Дейвид Фрост.

НАРОДЪТ СРЕЩУ ЛАРИ ФЛИНТ“ (The People vs. Larry Flynt, 1996) – реж. Милош Форман
Режисьорът Милош Форман се залавя с този филм, след като си спечелва световна слава с „Полет над кукувиче гнездо“, „Коса“ и „Амадеус“. Сп. „Кино“ написа навремето, че прочутият кинематографист нямаше да се казва Милош Форман, ако не беше приел предизвикателството от Оливър Стоун да направи филм за (не)възможната свобода въз основа на скандалната биография на американския порноиздател Лари Флинт.
„Трябва да призная - казва Форман, - че никога не съм си купувал списание „Hustler“. Но докато съм жив, винаги ще се възхищавам на Лари Флинт, на живота му и на неговата смелост и безкомпромисност... Аз прекарах 36 години от живота си в едно общество, в което хора като Флинт липсваха.“ Както е известно, Форман живее и работи в Чехословакия до 1968 г., след което избягва в Америка.
Сп. „Кино“ пише още за филма, че историята на живия и до днес Лари Флинт е до неправдоподобност емблематична. Както се казва, няма нищо по-фантастично от живота. Но с неотменната му творческа проникновеност Милош Форман се „потапя“ в скандалната история не за да задоволи присъщия на публиката интерес към неординерното човешко поведение, а защото емблематичното й значение за „страната на неограничените възможности“ му позволява да онагледи в цялата й дълбочина, до дъно, философията на свободата, за която човечеството мечтае откак свят светува“.

ВЪТРЕШЕН ЧОВЕК“ (The Insider, 1999) – реж. Майкъл Ман.
Още един филм без нито един изстрел, който държи в напрежение от началото до края и повдига много сериозни въпроси за истината и ролята на медиите в нейното отразяване. Посветен е на реални събития, свързани с един от най-големите в историята корпоративни скандали, повлекли след себе си продължителни съдебни дела и многомилионни искове срещу най-големите компании-производителки на цигари.
Главният персонаж д-р Джефри С. Уигънд (името не е измислено) научава много нелицеприятни истини, докато работи за Brown & Williamson, коята е част от British American Tobacco. Една от тези страшни тайни, които нито една цигарена компания не би желала да разгласява за нищо на света, е че през XX век пушенето е допринесло за смъртта на много повече хора, отколкото е броят на загиналите във войните и стихийните бедствия. Скандалът избухва, след като д-р Уигънд се съгласява да даде интервю за тв-програмата „60 минути“ по CBS. Убеждава го Лоуел Бергман (Ал Пачино) – известен журналист и продуцент.
Носителите на “Оскар” Ал Пачино и Ръсел Кроу изпълняват блестящо ролите на двамата мъже, които рискуват много в името на истината за здравето на хората. Но много скоро им става ясно, че големите корпорации са готови на всичко, за да им затворят устата.

САЛВАДОР“ (Salvador, 1986) – реж. Оливър Стоун
Филм, който разобличава истинските причини, послужили като детонатор за разгарянето на кръвопролитна гражданска война в Салвадор в началото на 80-те години на миналия век. В епицентъра на ужасните събития попада американският военен фоторепортер Ричард Бойл (акт. Джеймс Уудс). Бойл е зареден с огромно желание да заснеме най-добрия репортаж в свята кариера именно в малката латиноамериканска държава, която е раздирана от сложни противоречия и масов терор над населението.

ПОЛЕТАТА НА СМЪРТТА“ (The Killing Fields, 1984) – реж. Роланд Джофе
“Полетата на смъртта” е адаптация по репортаж на кореспондента на в. „The New York Times“ Сидни Шанбърг.
Отразявайки изтеглянето на американските войски от Виетнам през 1975 г., Шанбърг (Сам Уотърстън) разчита на помощта на своя камбоджански приятел и преводач Дит Пран (Хейн Нгор) за повече вътрешна информация. Шанбърг има възможност да спаси Дит Пран, когато американската армия евакуира всички камбоджански граждани. Вместо това репортерът настоява неговият приятел да остане и да продължи да му изпраща новини. Въпреки че семейството му е превозено с хеликоптер извън Сайгон, Дит Пран остава с Шанбърг. Тормозен от чувство за вина, Шанбърг се опитва да уреди измъкването на Дит Пран, но той е пленен от Червените кхмери. Приемайки наградата „Пулицър“ от името на Дит Пран, Шанбърг успява да измъкне своя приятел от Камбоджа. Изпълнителят на ролята на Пран – Хейн Нгор - е камбоджански лекар, който наистина е преживял повечето от показаните ужасяващи събития.

КИТАЙСКИ СИНДРОМ“ (The China Syndrome, 1979) - реж. Джеймс Бриджис.
Филмът излиза по американските екрани през март 1979 г. – само две седмици преди сериозен инцидент в атомната централа „Three Mile Island“ (САЩ). Твърди се, че авторите на филма не са пожелали да се възползват от това съвпадение, за да улеснят неговото разпространение, защото не са искали да бъдат обвинени в неетичност! Но въпреки това между филма и случилото се в американската атомна централа се установила неразривна връзка, а „Китайски синдром” се превърнал впоследствие в мощно антиядрено кинопослание, от което се възползвали най-вече хиляди активисти на движението срещу строежа на нови атомни електроцентрали по целия свят.
Тези странични ефекти донякъде изместват на заден план въпроса за кинематогафичните достойнства на „Китайски синдром”, които са безспорни. Това е не само най-известният, но вероятно и най-добрият от игралните филми, в които на една атомна централа и по-конкретно на един ядрен реактор е отредена централна роля. Филмът би трябвало да се разглежда като постижение в киното, което освен със силната режисьорска работа се откроява и с прекрасната игра на актьорите – на първо място на Джак Лемън, но също така и на Джейн Фонда. Ролята на ядрения реактор е несъмнено важна, но не основна, защото във фокуса на вниманието са хората и това е най-голямото достойнство на филма. Той не се плъзга по сензационния сюжет, а дълбае в човешките характери. Около създалата се предаварийна ситуация (и възможна авария!) възниква интрига, която прераства в политическа драма, а след това в истинска трагедия. И отношението към конкретния ядрен реактор се ръководи от развитието на главните персонажи (Фонда и Лемън) в не по-малка степен, отколкото отношението към истината.

СПОТЛАЙТ“ (Spotlight, 2015) – реж. Том Маккарти
Този филм е истински апотеоз на силата на разследващата журналистика, но в страни, които заемат по-челни места от нас в класацията по свобода на пресата. Той разказва истинската история за това как екипът от разследващи журналисти на американския вестник “Бостън Глоуб“ публикува през 2002 г. серия от материали, разобличаващи систематичното сексуално насилие над деца в района на Бостън от католически свещеници. Неговият режисьор Том Маккарти споделя, че за реализацията на проекта му е помогнало много благотворното влияние на филми, като „Присъдата“ (The Verdict, 1982), „Телевизионни новини“ (Broadcast News, 1987), „Телевизионна мрежа“ (Network, 1976), „Цялото президентско войнство“ (All the President's Men, 1976), „Скритият коз“ (Ace in the Hole, 1951), „Гражданинът Кейн“ (Citizen Kane, 1941) и др.
На последната церемония по връчване на наградите "Оскар" филмът бе удостоен с 2 статуетки - за най-добър филм на годината (2015-а) и най-добър оригинален сценарий.
 



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     

  

ФИЛМ НА ФОКУС


    

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание