НОВИНИ

• 
• Add new коментар

Кинорежисьорът Костадин Бонев споделя за пореден път с "Другото кино" своята класация на филмите, които са му направили най-силно впечатление през отиващата си година.

Да си припомня филмите, които съм харесал през 2016-та, е удобна възможност да избягам от отровно политизираното ни, наситено с отрицателна енергия битие. И въпреки че това беше година, в която големите имена на световното кино не показаха нещо особено, представям на вашето внимание филмите, които ми подействаха достатъчно зареждащо:

1. Прегръдката на змията (El abrazo de la serpiente) - реж. Сиро Гуера

Номинираният за "Оскар" колумбийски филм ме спечели с няколко неща. Историята на двамата европейски естествоизпитатели, търсещи в джунглата на Амазонка митичното растение якруна е разказана като сън, който сънуват всички персонажи едновременно и асинхронно. Така самите хора се превръщат в бродещи сънища. Атмосферата на филма засмуква зрителя и не му дава възможност да се освободи от магията на този гигантски сън, разпрострял се над цялата джунгла. За разлика от филмите на Вернер Херцог и Ролан Жофе, където историите са разказани от гледната точка на колонизатора, на пришълеца, в „Прегръдката на змията“ Ciro Guerra методично разкрива логиката на поведение на шамана Карамакате. Изключително монолитен филм. За изображението му трябва да се говори специално.

2. Идеалните непознати (Perfetti Sconosciuti) - реж. Паоло Дженовезе

Филмът е носител на двете най-важни италиански награди „Давид на Донатело“ за 2016 г. – за най-добър филм и най-добър сценарий. Изключителен актьорски ансамбъл в една история, в която личното пространство на персонажите е заличено и всеки трябва да се оправя сам в лавината от лъжи и предателства.
Майсторски заплетена интрига, която те оставя без дъх.

3. Комуната (Kollektivet) - реж. Томас Винтенберг

Томас Винтенберг е по-добър от всякога! Любопитен бях каква история ще разкаже след „Ловът“. Той е избрал да ни покаже как истината може да наранява. Изключителна Трине Дилхолм (Награда за женска роля в Берлин).
Това е филм, чиито въпроси човъркат дни след като си го гледал.

4. Тя (Elle) - реж. Пол Верховен

Две номинации за "Златен глобус" и изключителна Изабел Юпер, която се завръща в голямото кино с роля от ранга на „Пианистката“.
Сценарий по новелата на Филип Джиан.
История за насилие и копнеж, разказана с въображение и финес.

5. Специалния човек (Swiss Army Man) - Дан Куан и Даниел Шайнерт

Награда за режисура в Сънданс. Много хора няма да харесат този филм, но, уверявам ви, че никога няма да го забравят. Няма начин! Филм с толкова шантав и ексцентричен сюжет и с толкова много любов и болка в него! Няма друг филм, в който смъртта да играе толкова съществена роля! И да изглежда поносима! Ярък и неподражаем почерк на дебютантите Дан Куан и Даниел Шайнерт, които превръщат всеки епизод в каскада от оригинални драматургически хрумвания. Страхотни Пол Дано и Даниел Радклиф, които изнасят на плещите си целия филм. И каква звукова партитура!
(Редактирах българското заглавие, понеже „Швейцарското войниче“ ми се струва абсолютно неадекватно.)

6. Манчестър до морето (Manchester by the Sea) - реж. Кенет Лонърган

Един от най-харесваните филми за 2016-та, с пет номинации за Златен Глобус. Кенет Лонърган има досега две номинации за "Оскар" – за сценариите на „Можеш да разчиташ на мен“ и „Бандите на Ню Йорк“. Съвършен разказвач! Филмът респектира именно с добре конструираната история, в която Кейси Афлек плува в свои води. Филм за раните, които ни нанасят най-любимите хора. И за това - може ли човек да избяга от миналото си, или да спре и го посрещне челно.

7. Аз, Джиг Роботът (Lo chiamavano Jeeg Robot) -
реж. Габриеле Маинети

Седем награди „Давид на Донатело“ в една от най-силните за италианското кино години! От които четирите актьорски, приз за нов режисьор и наградата за продуцент!
Това е истинският боксофис разбивач в Италия! Ако някога сте си задавали въпроса как се прави съвременна кино-приказка – това е отговорът! Трансформацията на дребния крадец Клаудио в Хироши - защитника на слабите и угнетените е дивително забавно зрелище, в което насилието и човешката топлота се редуват по неподражаем начин.

8. Капитан Фантастик (Captain Fantastic) - реж. Мат Рос

Номинация за "Златен Глобус" на Виго Мортенсен, който е просто неотразим в този филм за тоталното отричане от заобикалящия ни свят и заменянето му с лабораторен Рай, в който един мъж трябва да съхрани останките от разпадащото се семейство. Какво се случва, ако двама души започнат експеримент, в който залогът е „всичко, или нищо“ и по средата на пътя единият напуска битката? В състояние ли е този, който остава да „изтегли лодката“ сам?
Филм, в който смъртта осветява цялата химеричност на опитите нашия цивилизационен избор да бъде заменен с нещо друго.

9. Лов на диви хора (Hunt for the Wilderpeople) - реж. Таика Вайтити

Филмът, който се превърна в най-приятната изненада за мен през отминалата година. Геновева Димитрова го определи като „свеж и адреналинен“. Абсолютно съм съгласен! Историята на дете, попаднало в приемно семейство и перипетиите на продължилото няколко месеца приключение са разказани с дяволска изобретателност и чувство за хумор, извиращо от всяка ситуация. Заслужаващ аплодисменти дует между суперистинския Сам Нийл и малкия Джулиан Денисън. И още един режисьор, за чиито бъдещи филми трябва да внимаваме.

10. Детството на един лидер (The Childhood of a Leader) -
реж. Брейди Корбет

Филм, който спечели няколко награди на миналогодишния Венециански фестивал. Разказва историята на дете с ангелско лице, което постепенно се превръща в бъдещата заплаха за човешката цивилизация. Действието се развива след края на Първата Световна война. Режисьорът предпочита силно театрализирана стилистика с оперно звучене, за да пресъздаде атмосферата на неизлекуваната от раните на войната Европа. Красив и тревожещ съзнанието филм.
-----------------------------
И един филм, който намирам, че ще е кощунствено да бъда слаган в каквито и да е класации: "Остатъчни образи" (Powidoki) на големия Анджей Вайда. Човекът, който продължава и след смъртта си да бъде морален стожер на цяла една нация! Последните му филми – „Катин“ и сега „Остатъчни образи“ са нещо много специално и заслужават отделно изследване. Ако търсите определение за понятието „истина“ – и двата филма са еманация на това, което се съдържа в този термин. Дар свише е умението на Вайда да предаде своите най-важни послания чрез БОЛКАТА. И парализирани от истината, ние, зрителите, да стоим притихнали в тъмното, вперили поглед във финалните надписи, като че ли там ще открием лекарството, което ще ни утеши.
-------------------------
Филмите, които останаха най-близо до десетката са: „Американски мед“ (American Honey) на Андреа Арнолд и „Слугинята“ (Ah-ga-ssi) на Чан Уок Парк.

Филмът, който спокойно можех да пропусна: „Divines“. Когато маргиналността премине в социопатия, когато бунтът срещу социалните правила се пренесе върху цивилизационните ни устои – това вече няма начин да ме спечели.

Най-голямото разочарование: „ЛА ЛА Ленд“ (La La Land) на Деймиън Шазел. Положих невероятни усилия да харесам филма, но от екрана правеха всичко възможно това да не се случи. Банално – отегчителен сценарий, низ от ситуации – клишета. И стиропорени Райън Гослинг и Ема Стоун! Наистина ли се кефите на това?

Българското кино: „Златният леопард“ в Локарно за „Безбог“, явлението Тео Ушев, Плътният календар на „София – град на киното“ – започна през януари със "София Менар" и приключи през декември с Италианската панорама.
Моето лично удовлетворение: няколкото награди за "Потъването на Созопол" в Оксфорд/САЩ, Прага и Брашов, рецензията на проф. Густаво Доурадо в бразилската преса, класирането на филма в Top Five на сайта Deep impact.