НОВИНИ

• 
• Add new коментар

Макар и да нямаме основания за тържествено отбелязване на днешната дата (10 ноември), все пак трябва да признаем, че тя се превърна във водораздел на новата ни история. Нищо, че така нареченият преход в България доведе на практика до възцаряването на нова робска система, която не отстъпва по жестокост и антихуманност на предишната. (Във филма "Урок" на Петър Вълчанов и Кристина Грозева това е показано по изключително въздействащ начин).
Именно през изминалия четвърт век бе извършена цялостна промяна на модела на филмопроизводство и киноразпространение, която обаче не допринесе за процъфтяването на киноиндустрията у нас.  Точно обратното - изгубено бе цяло десетилетие (90-те години).
Едва от началото на новия век започна постепенното съживяване на киното ни, което доведе до създаването на стойностни филми, които получиха подобаващо международно признание, но все още очакват адекватна оценка и от родната публика. Не вярвам, че ще я получат в скоро време, дори и ситуацията с киноразпространението у нас се промени. Защото вредите, нанесени върху вкусовете и предпочитанията на младите зрители са толкова тежки, че едва ли е възможно да се преодолеят за кратко време. А истината е, че въпреки минималната подкрепа от страна на държавата, през този четвърт век у нас се родиха и хубави филми, с които можем да се гордеем. Едва ли е случайно, че почти всички са дело на представители на младото или средното поколение кинотворци, които не са обременени от старото мислене, повлияно в голяма степен от идеологическите илюзии на комунистическата епоха. 
И така, ако трябва да направя някаква класация на ДЕСЕТТЕ НАЙ-ДОБРИ БЪЛГАРСКИ ФИЛМА, създадени през т.нар. преход, тя ще изглежда по следния начин:  

ТОП 10: ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 25 ГОДИНИ

01. „ИЗТОЧНИ ПИЕСИ“ (игрален – 2009) - реж. Камен Калев, с Христо Христов, Ованес Торосян, Николина Янчева, Саадет Ишил Аксой и др.
„Не искам да съм реален, искам да съм кристален, да излъчвам светлина“, - почти проплаква от екрана дърворезбарят Ицо – най-голямото откритие на този забележителен филм. Носталгията по възвишените чувства, които са все по-рядко срещани в наши дни, извира от първия до последния му кадър.

02. „УРОК“ (игрален – 2014) – реж. Петър Вълчанов и Кристина Грозева, с Мартита Гошева, Стефан Денолюбов, Иван Бърнев, Иван Савов и др.
Разтърсваща социална драма за последиците от клептократичното разложение на обществото. Най-страшното е, когато учителите са принудени да нарушават закона, защото губят моралното си право да преподават уроците по честност, които всеки истински педагог е длъжен да изнесе на своите ученици.  

03. „ЧИЯ Е ТАЗИ ПЕСЕН?“ (документален – 2003) - реж. Адела Пеева
Превъзходно документално есе, което ни напомня, че обитаваме истински барутен погреб от противоречия и неизживени омрази, който лесно може да бъде подпален... дори от една песен.  Изключително по сила емоционално изследване на темата за (не)разбирателството между балканските народи. 

04. „ГЕОРГИ И ПЕПУРУДИТЕ“ (документален – 2004) - реж. Андрей Паунов
Уникален филм за абсурдния театър на нашия преход към капитализъм, който обрича на провал всяка луда мечта.

05. „ПОДСЛОН“ (игрален – 2011) - реж. Драгомир Шолев, с Цветан Даскалов, Янина Кашева, Ирена Христоскова, Силвия Герина, Калоян Сирийски и др.
Не просто филм за конфликта между поколенията и за авторитетите, които вече не могат да бъдат авторитети, а много повече от това. Отказът на създателите му да вземат страна в този вечен сблъсък, не е продиктуван само от стремеж към оригиналност. Инстинктът им на честни творци е подсказал, че не може да има виновни и невинни, когато всички са жертви.

06. „ДЗИФТ“ (игрален – 2008) - реж. Явор Гърдев, със Захари Бахаров, Таня Илиева, Владимир Пенев, Михаил Мутафов, Иван Бърнев, Джоко Росич и др.
Неговата поява подсказа, че жанровото кино (филмът-ноар) може да служи чудесно на опитите за постмодернистично интерпретиране на сталинисткия период от комунистическото ни минало и на неговите неизтребими рецидиви в настоящето.

07. „ЦВЕТЪТ НА ХАМЕЛЕОНА“ (игрален – 2012) – реж. Емил Христов, с Рушен Видинлиев, Ирена Милянкова, Руси Чанев, Самуел Финци, Светлана Янчева, Деян Донков, Христо Гърбов и др.
Не познавам друг български филм, който толкова елегантно и с такъв неподражаем кинематографичен финес и невиждан досега черен хумор разкрива трагикомедията на общественото ни разложение и възцаряването на лъжата.

08. „ПИСМО ДО АМЕРИКА“ (игрален – 2000) - реж. Иглика Трифонова, с Филип Аврамов, Ана Пападопулу, Петър Антонов, Жорета Николова, Красимир Доков, Светлана Янчева и др.
Голямото събитие в българското кино на вододела между първите две десетилетия от прехода.

09. „ОБЪРНАТА ЕЛХА“ (игрален – 2006) - режисьори Иван Черкелов и Васил Живков, с Александра Василева, Антон Радичев, Слава Дойчева, Георги Черкелов и др.
"Монументът на нашето живеене е ежедневието ни. Не са нито военните подвизи, нито въстанията или каквито и да били други обществени прояви. То ме занимава и на него правя паметник във филмите си..."
Режисьорът Иван Черкелов пред в. "Култура" 

10. „ОТЧУЖДЕНИЕ“ (игрален - 2013) – реж. Милко Лазаров, с Христос Стергиоглу, Мариана Жикич, Ованес Торосян и др.
Едни хора чакат да се роди едно Дете, за да търгуват помежду си, - пише за филма Красимир Крумов. Съгласен съм с него, че "Отчуждение" е невиждана досега в нашето кино "панорама на обезлюдяването на човека,  който е осиротял в лишения от време хоризонт на живеенето и е останал без съществуване".