Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

НАЙ-ДОБРИТЕ БЪЛГАРСКИ ФИЛМИ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 25 ГОДИНИ


10.11.2014  Текст:  Красимир Кастелов

НОВИНИ

   

Макар и да нямаме основания за тържествено отбелязване на днешната дата (10 ноември), все пак трябва да признаем, че тя се превърна във водораздел на новата ни история. Нищо, че така нареченият преход в България доведе на практика до възцаряването на нова робска система, която не отстъпва по жестокост и антихуманност на предишната. (Във филма "Урок" на Петър Вълчанов и Кристина Грозева това е показано по изключително въздействащ начин).
Именно през изминалия четвърт век бе извършена цялостна промяна на модела на филмопроизводство и киноразпространение, която обаче не допринесе за процъфтяването на киноиндустрията у нас.  Точно обратното - изгубено бе цяло десетилетие (90-те години).
Едва от началото на новия век започна постепенното съживяване на киното ни, което доведе до създаването на стойностни филми, които получиха подобаващо международно признание, но все още очакват адекватна оценка и от родната публика. Не вярвам, че ще я получат в скоро време, дори и ситуацията с киноразпространението у нас се промени. Защото вредите, нанесени върху вкусовете и предпочитанията на младите зрители са толкова тежки, че едва ли е възможно да се преодолеят за кратко време. А истината е, че въпреки минималната подкрепа от страна на държавата, през този четвърт век у нас се родиха и хубави филми, с които можем да се гордеем. Едва ли е случайно, че почти всички са дело на представители на младото или средното поколение кинотворци, които не са обременени от старото мислене, повлияно в голяма степен от идеологическите илюзии на комунистическата епоха. 
И така, ако трябва да направя някаква класация на ДЕСЕТТЕ НАЙ-ДОБРИ БЪЛГАРСКИ ФИЛМА, създадени през т.нар. преход, тя ще изглежда по следния начин:  

ТОП 10: ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 25 ГОДИНИ

01. „ИЗТОЧНИ ПИЕСИ“ (игрален – 2009) - реж. Камен Калев, с Христо Христов, Ованес Торосян, Николина Янчева, Саадет Ишил Аксой и др.
„Не искам да съм реален, искам да съм кристален, да излъчвам светлина“, - почти проплаква от екрана дърворезбарят Ицо – най-голямото откритие на този забележителен филм. Носталгията по възвишените чувства, които са все по-рядко срещани в наши дни, извира от първия до последния му кадър.

02. „УРОК“ (игрален – 2014) – реж. Петър Вълчанов и Кристина Грозева, с Мартита Гошева, Стефан Денолюбов, Иван Бърнев, Иван Савов и др.
Разтърсваща социална драма за последиците от клептократичното разложение на обществото. Най-страшното е, когато учителите са принудени да нарушават закона, защото губят моралното си право да преподават уроците по честност, които всеки истински педагог е длъжен да изнесе на своите ученици.  

03. „ЧИЯ Е ТАЗИ ПЕСЕН?“ (документален – 2003) - реж. Адела Пеева
Превъзходно документално есе, което ни напомня, че обитаваме истински барутен погреб от противоречия и неизживени омрази, който лесно може да бъде подпален... дори от една песен.  Изключително по сила емоционално изследване на темата за (не)разбирателството между балканските народи. 

04. ГЕОРГИ И ПЕПУРУДИТЕ“ (документален – 2004) - реж. Андрей Паунов
Уникален филм за абсурдния театър на нашия преход към капитализъм, който обрича на провал всяка луда мечта.

05. „ПОДСЛОН“ (игрален – 2011) - реж. Драгомир Шолев, с Цветан Даскалов, Янина Кашева, Ирена Христоскова, Силвия Герина, Калоян Сирийски и др.
Не просто филм за конфликта между поколенията и за авторитетите, които вече не могат да бъдат авторитети, а много повече от това. Отказът на създателите му да вземат страна в този вечен сблъсък, не е продиктуван само от стремеж към оригиналност. Инстинктът им на честни творци е подсказал, че не може да има виновни и невинни, когато всички са жертви.

06. „ДЗИФТ“ (игрален – 2008) - реж. Явор Гърдев, със Захари Бахаров, Таня Илиева, Владимир Пенев, Михаил Мутафов, Иван Бърнев, Джоко Росич и др.
Неговата поява подсказа, че жанровото кино (филмът-ноар) може да служи чудесно на опитите за постмодернистично интерпретиране на сталинисткия период от комунистическото ни минало и на неговите неизтребими рецидиви в настоящето.

07. „ЦВЕТЪТ НА ХАМЕЛЕОНА“ (игрален – 2012) – реж. Емил Христов, с Рушен Видинлиев, Ирена Милянкова, Руси Чанев, Самуел Финци, Светлана Янчева, Деян Донков, Христо Гърбов и др.
Не познавам друг български филм, който толкова елегантно и с такъв неподражаем кинематографичен финес и невиждан досега черен хумор разкрива трагикомедията на общественото ни разложение и възцаряването на лъжата.

08. „ПИСМО ДО АМЕРИКА“ (игрален – 2000) - реж. Иглика Трифонова, с Филип Аврамов, Ана Пападопулу, Петър Антонов, Жорета Николова, Красимир Доков, Светлана Янчева и др.
Голямото събитие в българското кино на вододела между първите две десетилетия от прехода.

09. „ОБЪРНАТА ЕЛХА“ (игрален – 2006) - режисьори Иван Черкелов и Васил Живков, с Александра Василева, Антон Радичев, Слава Дойчева, Георги Черкелов и др.
"Монументът на нашето живеене е ежедневието ни. Не са нито военните подвизи, нито въстанията или каквито и да били други обществени прояви. То ме занимава и на него правя паметник във филмите си..."
Режисьорът Иван Черкелов пред в. "Култура" 

10. „ОТЧУЖДЕНИЕ“ (игрален - 2013) – реж. Милко Лазаров, с Христос Стергиоглу, Мариана Жикич, Ованес Торосян и др.
Едни хора чакат да се роди едно Дете, за да търгуват помежду си, - пише за филма Красимир Крумов. Съгласен съм с него, че "Отчуждение" е невиждана досега в нашето кино "панорама на обезлюдяването на човека,  който е осиротял в лишения от време хоризонт на живеенето и е останал без съществуване".  

 

 



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


      

Повече по темата може да прочетете тук.
 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание