Истерията около излизането на екрана на поредния филм („Здрач: Зазоряване - част 1“) от вампирската поредица по книгите на Стефани Майър очаквано доведе до впечатляващ североамерикански ($139.5 млн.) и световен боксофис ($144 млн.) още през първия уикенд. Общите приходи до момента възлизат на $283.5 млн., което означава, че от Summit Entertainment вече са си възвърнали повече от двойно разходите за неговото производство ($110 млн.).
По приходите си, събрани само от разпространението в САЩ и Канада, филмът се нарежда на второ място за 2011 г., отстъпвайки на последната лента за Хари Потър – „Хари Потър и даровете на смъртта: Част 2“, донесла $169 млн. през първите три дни след премиерата си. Общите постъпления от разпространението на излезлите досега филми по книгите на Стефани Майър надхвърлят $2 млрд!
Милиони тийнейджърки от целия свят изгарят от нетърпение да видят отново на екрана любимите си герои и особено Робърт Патинсън, изпълнител на ролята на вампира Едуард Кълън. Но успоредно с това не са малко и анализаторите, опитващи се да изследват причините за невероятния успех – както на книгите на Стефани Майър, така и на филмите по нейните книги. Според мен, няма как да се игнорира подобно явление и трезвият опит за неговото обяснение може само да допринесе за разбиране на факторите, които в наше време пробуждат интереса на тинейджърите към подобни продукти на масовата култура.
Впрочем случващото се не е нещо ново. Неслучайно критиците нарекоха писателката Стефани Майър „Новата Дж. К. Роулинг”, заради това че нейните книги повториха успеха на поредицата за Хари Потър. Приликите между двете авторки наистина не са малко. Произведенията и на двете се продават в необичайно високи тиражи, привличат тълпи от верни млади почитатели, а историите им са обвеяни от голяма доза мистицизъм.
„Никога няма да има втора като Дж. К. Роулинг,” отсича обаче самата Майър. „Аз съм щастлива да съм просто Стефани Майър”.
Любопитно е и това, че кралят на хорора Стивън Кинг се произнесе доста злобно по неин адрес в интервю за „USA Weekend” преди две години: „Основната разлика между Роулинг и Майър е, че първата е блестящ писател, докато втората само си мисли, че може да пише. Книгите й са лошо скалъпени четива за любов и секс, предназначени за поколение от празноглави тинейджърки", – бе неговата категорична присъда, зад която може би прозира зле прикриваната му завист. Защото неоспоримите факти сочат, че Стефани Майър е била най-продаваната авторка за 2008 г. с над 22 милиона продадени копия. Четвъртата книга от поредицата („Зазоряване”), чиято екранизация сега излезе на екран, е публикувана на български език през лятото на 2009 година. Първите три романа – „Здрач”, „Новолуние“ и „Затъмнение“ се превърнаха в най-търсените заглавия в България за първата половина на 2009 г. и си спечелиха хиляди верни читатели, различни по възраст и литературни предпочитания.
Четирите книги, представящи изпепеляващата любов на едно смъртно момиче и един вампир, се задържаха 97 поредни седмици на първите места в класацията на "Ню Йорк Таймс" за най-продаваните поредици. Те оглавяват класациите и във всяка от страните, в които биват издадени. Успехът на книгите бе мултиплициран чрез тяхното екранизиране.
Първият филм, озаглавен „Здрач” (Twilight), излезе на голям екран на 17 ноември 2008 в САЩ, а в България - през януари 2009г.
Още към края на 2008 година „Здрач” изпревари по касови приходи в американския боксофис дори поредния Джеймс Бонд „Спектър на утехата“ и уверено зае 8-о място в годишната класация на най-гледаните филми, възвръщайки четирикратно своя 37-милионен бюджет.
За невижданата истерия несъмнено допринесе и музикалният канал MTV. Екип на телевизията почти се превърна в част от снимачния екип и месеци наред всеки вторник предаваше любопитни кадри от работната площадка, интервюта с актьорите, както и отделни ексклузивни сцени. Не е случайно, че в крайна сметка именно създателите на „Здрач” обраха годишните филмови награди на МТV.
Според мнозина именно медиите имат главна заслуга за масовия успех на този филм, който иначе едва ли би предизвикал чак такъв резонанс. Ето какво пише един бг сайт в тази връзка: „Като цяло, „Здрач” е един добър филм за прекарване на приятна вечер в киното, дори и за хора, които не се вписват в първоначалната целева аудитория. Едва ли ще остане дълго време в историята на киното, но със сигурност ще влее свежа кръв в поизлинелите вампирски ленти.”
Не са малко и блогърите от типа на Vae Victus, които реагираха първосигнално на филма: „А в тоя филм и книга вампирът е едно сладникаво и слабо и тъпо създание, което се влюбва в плячката си. Добре бе, подяволите, вие, феновете на филма влюбвате ли се в храната си, целувате ли я? То поне да можеше тоя тъп вампир да целуне героинята, ама той и за туй не става. Добре, да оставим това на страна. Какви са тия вампири, които играят бейзбол? Ами кои са тия вампири, които се избиват зарад някаква си жена? Толкова ли са малко по света и у нас, че се избиват два клана заради нищо и никаква плячка? Поне да беше хубава. И ко? Голяма трагедия - главния герой не може да целуне момичето, щото не можел да се въздържа.”
Струва ми се, че явлението "Здрач" не може да бъде обяснено с подобни реакции, защото поражда въпроси, които се нуждаят от по-задълбочени отговори. На англоезичния книжен пазар вече са се появили книги, опитващи се да обхванат огромната митологична вселена, която Стефани Майър е вплела в своето произведение. Една от тях е озаглавена „Докоснат от вампир: Откриване на скритите послания в сагата за Здрача” (Touched by a Vampire: Discovering the Hidden Messages in the Twilight Saga). А книгата "Здрач и философията: вампири, вегетарианци и преследването на безсмъртието" (Twilight and Philosophy: Vampires, Vegetarians, and the Pursuit of Immortality) се опитва да отговори на въпроси като тези: „Какво могат да ни кажат вампирите за значението на живота?”; „Романтичен герой ли е Едуард или е опасен преследвач?; „Феминистка ли е Бела? А Стефани Майър?”; “Не е ли Джейкъб по-добър за Бела от Едуард?” и др.
Впрочем някои изказвания на хора, които са свързани пряко със създаването на филма, също биха могли да ни помогнат да разберем мотивите за обожанието, изпитвано от милионите тийнейджърки към героите от книгите на Стефани Майър. Така например Грег Мурадян, продуцент от Maverick Films, който прочел „Здрач” още преди да стане известен на милиони читатели по света, казва следното: „Част от моята работа като продуцент се състои именно в издирването на подобни литературни материали. Прочел съм много ръкописи още преди тяхното публикуване. И когато „Здрач” се появи на моето бюро, просто нямаше как да я пренебрегна. Невероятната завръзка − момиче, което се влюбва във вампир − просто ме порази. И книгата впоследствие напълно оправда моите очаквания”.
Но тази книга привлякла вниманието на Мурадян не толкова и не само със своята изключителност, а по-скоро със своята универсалност. „Правени са хиляди филми за вампири, − коментира той. − Онова, което отличава тази история от другите е спецификата на любовната линия. Вампиризмът тук е просто метафора на тинейджърското любовно въжделение, съпроводено с чувство на безизходност: „желая те, но не мога да те притежавам“. Това е прекрасна метафора на скритите тинейджърски желания. Неслучайно и критиците откриват в историите на Майър метафорично изследване на юношеското любопитство и фрустрациите в периода на половото съзряване.
Впоследствие именно Мурадян се обръща към Summit Entertainment с предложение да направят сага от няколко филма по книгите на Майър. „Самата идея за грандиозна любовна трагедия, разиграваща се върху свръхестествен фантастичен фон, е превъзходна”, − казва продуцентът Вик Годфри. − „В този филм много се говори за опасността, − продължава той. − Това винаги страшно е привличало подрастващите − да правят неща, които са забранени.”
Веднага след като Карън Розенфелт (продуцент) прочела книгата била заинтригувана от сходството на сюжетната линия с „Ромео и Жулиета“ и от атмосферата, пропита от любовен копнеж.
„Когато прочетох книгата изпаднах във възторг, - споделя режисьорката на филма „Здрач” Катрин Хардуик. − Стефани притежава собствен глас, който не можеш да сбъркаш с нечий друг. Романът „Здрач“ е удивително кинематографичен. На Стефани се е удало да улови и предаде това познато на всички чувство: момиче, което се влюбва за пръв път в живота си истински, е способно на рядка саможертва - да стане в буквалния смисъл вампир, заради своя любим”.
„Здрач” е историята за любовта на обикновено момиче към съвършено необикновено момче, което е вампир. Именно обстоятелството, че той може да я убие във всеки момент е чудовищното препятствие на пътя на любовта им.
„Здрач” е нещо като съвременен модел на любовта. Разбира се, би могло да се каже, че това е просто красива тинейджърска love-story на обикновена срамежлива девойка със загадъчен юноша-вампир, но това би било твърде повърхностно. Триумфът на филма в надпреварата за наградите на MTV е много показателен. Вярно е, че това е изборът на 13-годишните, но той никак не е случаен. За тях това е филм-метафора, идеален модел на любовните отношения на тяхното поколение, реализация на подсъзнателните им желания и страхове.
Поколението от епохата на тоталното потребление и материалистичните любовни отношения от една страна жадува за истинска и чиста любов, а от друга – се бои до смърт от нея. А в „Здрач” интимните отношения са представени едновремено като източник на наслада и смъртна опасност.
Съвременният човек, който е формиран от господстващия култ към егоизъм, индивидуализъм и хедонизъм, е разкъсван между желанието да обича безкористно и да притежава, което е равносилно на унищожение на любовта. Затова толкова чести са случаите, в които любовта бива пожертвана в името на самосъхранението. Твърде много са хората, които се страхуват от необходимостта да се саморазкрият в любовта, да се доверят, да се привържат. Защото би им се искало да бъдат едновременно и обичани, и неуязвими, да бъдат хем самите себе си, хем с някой друг в същото време.
Любовта на героите от филма „Здрач” е невероятно крехка, каквато е въобще любовта в съвременния материален свят, загърбил отдавна романтизма. За да оцелее, тя трябва да бъде много внимателно пазена и спасявана – при това не толкова от враждебните външни сили, колкото от вътрешните демони на самите влюбени. Смъртната опасност, произтичаща от конфликта между страстната целувка и изсмукването на кръвта всъщност е метафорично внушение за опасността, която крие противоречието между възвишената чувственост и сексуалното потребителство, което е по същество драматичен конфликт между изконното ни желание да обичаме и да притежаваме. Точно в тази тънка и ярка метафора е разкрито едно от актуалните и неразрешими противоречия на нашето време.
Днес медиите постоянно ни подтикват към преследване на удоволствията от похотта, въвличайки ни в непрекъснат процес на егоистично удовлетворяване на сексуални желания. Но същевременно в душите на много от нас продължава да живее комнежът по чисти и възвишени чувства, мечтата за нещо искрено и истинско – за любов, основана не само върху обожанието, но и върху взаимното разбиране. Неслучайно един умен човек е казал, че щастието има само тогава, когато те разбират .
Във филма „Здрач” имаме противопоставяне на света на хората (който е реалният свят, в който живеят милионите тинейджъри-зрители) със света на вампирите (символ на идеалния свят, в който същите тези тинейджъри биха желали да живеят). Защото светът, който ни заобикаля е свят на самота и обърканост. В него няма нито едно истинско семейство и истински чувства, защото в него любовта и семейството са отдавна разрушени. Но приказният свят на вампирите очарова именно с отношенията в семейството на Едуард – пример на истинско семейство, за което мечтаят тинейджърите, защото е основано върху взаимното разбиране и подпомагане, подчинено на принципа „един за всички и всички за един”. Докато ние живеем в сив и ожесточен свят, в който всеки е сам за себе си.
Самите отношения между момичето и вампира като че ли са нужни, за да ни подскажат за изчерпаността на обикновената човешка любов в материалния ни свят. Нека да се опитаме да си представим за миг, че Едуард не е вампир, а човек. Дори и ако цялата история би съхранила всичките си останали елементи, очарованието й пак би се изпарило. Защото днес истинска може да бъде само ненормалната любов и затова тя е възможна единствено с някой, който в някакво отношение също е ненормален или поне коренно различаващ се от общата сива маса.
И накрая чуйте едно мнение на блогърка, която по мое мнение много точно е уловила дълбочината в смисъла на „Здрач”. Ето как отговаря едно момиче от Русе на циничната тирада на Vae Victus, цитирана от мен по-горе: „Гледната точка, която излагаш е доста логична, признавам, има верни неща в нея, но все пак мисля, че е леко повърхностна. В случая не става дума за храната на вампира, за това дали момичето е красиво или не или за това дали той е блудкав или не. За едно си прав, тук се намесва същността на вампира, но реално не трябва да го приемаш за вампир. В тази книга (и респективно във филма) става дума най-вече за човека и за неговата природа и това е ключовата думичка - природата. Дали в твоя живот някога ще се появи нещо или някой, когото или което да пожелаеш толкова силно, да жадуваш, да обичаш толкова много, че да си готов да минеш през СЕБЕ СИ И СОБСТВЕНАТА СИ ПРИРОДА, през това, което си, през същността си, за да го притежаваш? Това не са само женски сантименталности, не ме приемай като момиче, което си казва мнението, а като човек, който го прави:)"
.png)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
