Ален Рене

• 
• Add new коментар

На 91 години почина в Париж класикът на френското и световно кино Ален Рене (Alain Resnais), съобщиха световните информационни агенции.
Определението „класик“ обаче звучи малко странно, когато става въпрос за този невероятно жизнен, вечно млад и търсещ дух. Защото едва ли има друг режисьор в световното кино, който да е успявал в толкова голяма степен да се самопревъзмогва, да се саморазвива в своето непрестанно търсене на нови и нови кинематографични открития.
Едва ли е случайно че само преди месец и половина на 64-ия международен кинофестивал в Берлин неговата най-нова творба „Люби, пий и пей“ (Aimer, boire et chanter) бе отличена с наградата на името на Алфред Бауер, която се дава на филми, откриващи нови перспективи пред киното. Впрочем още неговият дебютен пълнометражен игрален филм „ХИРОШИМА, МОЯ ЛЮБОВ“ (Hiroshima, mon amour, 1959) отвори широко вратите за нови изразни средства, които дотогава световното кино не познаваше. Следващият му игрален филм „МИНАЛАТА ГОДИНА В МАРИЕНБАД“ (L'année dernière à Marienbad, 1961) разкри още по-неподозирани възможности пред киноизкуство, които и до днес, уви, не са използвани докрай. Тези два негови филма и до днес са святани за върхови в развитието не само на френската Нова вълна, но и в историята на киното. Оттогава, буквално до днес, почти всеки негов нов опит като режисьор, сценарист и дори актьор, допринасяше за напредъка на седмото изкуство във все по-трудната му борба за оцеляване в условията на повсеместно настъпление на масовата култура.
„ВОЙНАТА СВЪРШИ“ (La guerre est finie, 1966), „СТАВИСКИ“ (Stavisky, 1974), „ПРОВИДЕНИЕ“ (Providence, 1977), „ЧИЧО МИ ОТ АМЕРИКА“ (Mon oncle d'Amérique, 1980), „ЖИВОТЪТ Е РОМАН“ (La vie est un roman, 1983), „ПУШАЧИ/НЕПУШАЧИ“ (Smoking/No Smoking, 1993), „ПОЗНАТА ПЕСЕН“ (On connait la chanson, 1997), „ДИВИ ТРЕВИ“ (Les herbes folles, 2009) и последният „ЛЮБИ, ПИЙ И ПЕЙ“ (Aimer, boire et chanter, 2014) не са само заглавия от една брилянтна филмография, но и жалони в търсенията на киноизкуството.
„Той предизвикваше границите на експериментите с естетиката и разказа толкова силно, а след това напълно обновяваше стила си“, коментира директорът на кинофестивала в Кан Тиери Фремо пред френския канал LCI.
Ето защо не са изключение хората като актьора и режисьора Дeнис Подалиде, споделящи следното: „Изненадан съм, че съм шокиран от смъртта на някой, който беше на 91. Обикновено приемаме такава новина с нещо като спокойна тъга, но интелектуалната младост на този човек бе толкова изненадваща“.
Ален Рене си отиде от този свят в събота вечерта (1 март), в Париж в обкръжението на своите близки, съобщи агенция Франс прес.
Смъртта ни отнема поредният незабравим творец на френската Нова вълна. Но той се присъединява към плеядата легендарни френски режисьори (Трюфо, Пиала, Шаброл, Ромер и др.), които не само продължават да живеят чрез своите филми, но и дори да оказват влияние върху развитието на киното.