МУЗИКАЛНИТЕ БИОГРАФИИ – НОВАТА ЗЛАТНА МИНА НА КИНОТО 21.12.2012 Текст: Красимир Кастелов Мартин Скорсезе
Животът на големите таланти в изкуството често е съпроводен с множество слухове, от които понякога е много трудно да се извлекат зрънцата истина. Затова към създаването на игрални биографични филми за прочути музиканти трябва да се подхожда много внимателно. Това обяснява защо най-добрите образци на този жанр винаги оставят усещане за известна недоизказаност, успявайки при това да разкрият достатъчно убедително личността на основните персонажи. Сред най-сполучливите игрални филми на тази тема (без тези за класическите музиканти) се открояват, според мен, следните заглавия:
Вълнуващ филм, посветен на живота на Бъди Холи - прославеният рок певец от 50-те години на миналия век, загинал едва 22-годишен в самолетна катастрофа на 3 февруари 1959. Но въпреки кратката си творческа биография, той оказва огромно влияние върху много музиканти, сред които са и „Бийтълс“. В дебюта си като режисьор Стив Раш пресъздава превъзходно духа на епохата на Бъди Холи, давайки ни възможност да почувстваме настроенията на изпълнителите от неговата група („Крикетс) и техните поклонници. Потресаващо е изпълнението на Гари Бъзи в главната роля, за която е номиниран за „Оскар“.
Шесткратно номинираната за „Оскар“ Сиси Спейсек получава най-голямото отличие в кариерата си именно за превъплъщението си в този филм за Лорета Лин - една от първите жени-звезди на кънтри музиката. Израснала сред нищета в многодетно семейство на миньор от Кентъки, самата тя още към 20-ата си година е вече майка на 4 деца. Започва да пее през уикендите по барове, а на 25 години записва демо касета, поставила началото на нейния стремителен възход. Но славата й носи не само радост, но и мъка, свързана с честите нервни разстройства и пристрастието към наркотиците.
Номинираният за „Златен глобус“ филм на Луис Валдес е заснет със скромния бюджет от $6,5 млн., но приходите от разпространението му само в САЩ възлизат на $54,2 млн. В него се разказва за Ричи Валънс - 17-годишно момче от мексикански произход с истинско име Рикардо Валенсуела, което тръгва от имигрантските лагери в Калифорния, за да стане една от най-големите звезди на рока през 50-те години. Загива на върха на славата си при самолетна катастрофа заедно с Бъди Холи и Биг Бопър.
Филмът на прочутия британски режисьор от чешки произход Каръл Райс е образцова биографична драма, която е посветена на Патси Клайн — популярна американска певица през 50-те и началото на 60-те години на миналия век, една от знаменитите изпълнителки на музика в стил „кънтри“. Започва от момента на нейното запознанство с Чарли Дик през 1956 г., за когото се омъжва след развода с първия си съпруг. Бурните любовни отношения между Патси и Чарли са представени превъзходно от Джесика Ланг (номинирана за „Оскар“ за тази роля) и Ед Харис. Действието е почти непрекъснато съпроводено от мелодичните песни на самата Патси Клайн. Нейната гибел (само на 30 години!) в самолетна катастрофа през 1963-та напомня много за трагичния край (само 4 години по-рано) на Ричи Валънс и Бъди Холи.
Това е една от най-силните и лични творби като режисьор на актьора Клинт Истууд, защото е израз на неговото лично пристрастие към джаза. Впрочем навярно малцина знаят, че той е много добър пианист и автор на музиката за някои от своите филми, сред които е и документалният „Пиано блус“, разказващ историята на блуса с участето на легенди като Рей Чарлс, Дейв Брубек, Оскар Питърсън и др.
Прочутият режисьор Оливър Стоун, специализирал се в политическите биографии с филмите си за Кенеди, Никсън и Буш, чрез този си филм отдава почит на любимата си група и лидера й Джим Морисън. Неговата роля изпълнява Вал Килмър, справящ се отлично дори и с вокалните изпълнения на героя си. Във филма звучат двайсет песни на „The Doors“, като гласът на Килмър е наложен непосредствено върху оригиналните записи на групата. Съвременното кино отдава дължимото на легендарни музиканти не само като екранизира техните истински биографии, но и чрез немалко филми, пресъздаващи живота на измислени персонажи, явяващи се събирателни образи на творци, отдадени до смърт на любимата си музика. По мое мнение сред тях се открояват следните заглавия:
Този филм на прочутия американски режисьор Роб Райнър („Когато Хари срещна Сали”, „Мизъри” и др.) е смятан днес за класика на музикалния филм в стил мокументари. Забележително е, че именно след неговото излизане по екраните режисьорът Роб Райнър за пръв път употребява термина „мокументари”, опитвайки се да обясни в едно интервю какъв е жанрът на филма му. Думата произлиза от сливането на две английски думи – mock (присмивам, подигравам, имитирам) и documentary (документален).
Очарователна ретрокомедия, която е сред най-необичайните филми на Уди Алън. Посветен е на биографията на Емет Рей - несъществуващ джаз музикант през 30-те години и е съставен от псевдодокументални сцени, изиграни от самия Алън и редица известни джазови изпълнители, така и от игрални епизоди, разкриващи подробности от живота на всеобщия любимец Рей, чийто прототип е реално съществувалият в онези години гениален китарист Джанго Райнхарт. Двукратният носител на „Оскар“ Шон Пен се научава да свири на китара специално за филма и влага цялата си душа в този образ, който е въплъщение на представата на Уди Алън за истинския велик музикант.
Главният персонаж и на този филм е измислен, но са използвани някои факти от живота на големи джазови музиканти като Бъд Пауъл и Лестър Йънг. Големият френски режисьор Бертран Таверние разкрива взаимоотношенията между американски чернокож тенор-саксофонист на име Дейл Търнър, живеещ през 50-е години в Париж и Франсоа - млад поклонник на джаза, който се опитва да му помогне да съхрани редкия си талант, прахосван безразсъдно в пиянство и безпътство. Неочакваната дружба между тези толкова различни мъже облекчава донякъде самотния и нерадостен живот в изгнание на гениалния джазмен.
Това е екранизация на истинската история за живота на легендарния Рей Чарлс: от мизерията и загубата на зрението като дете, през загубата на любимия брат, зависимостта от наркотиците и жените, и борбата с расизма, до зашеметяващата кариера, допринесла за революцията в популярната музика на XX век. Режисьорът Тейлър Хакфорд посвещава цели 15 години на проучването и подготовката за филмиране на биографията на легендарния музикант.
Вдъхновяващата история за прочутия Джони Кеш (акт. Хоакин Финикс), неговата отдаденост на музиката и най-голямата любов в живота му Джун Картър (актр. Рийз Уидърспун) дори надминава успеха на филма за Рей Чарлс. Приходите от разпространението на филма са $186.4 млн., а бюджетът му е едва $28 млн. И двамата изпълнители на главните роли са номинирани за „Оскар“, но статуетката печели само актрисата Рийз Уидърспун.
Тази история на странстващ уличен певец от Ирландия и емигрантка от Чехия е увлекателен и проникновен разказ за две родствени души, които се откриват благодарение на музиката. Режисьор и сценарист е Джон Кърни, който от 1991 до 1993 г. е бил бас китарист на групата „The Frames“, фронтмен и основател на която е изпълнителят на главната роля във филма Глен Ханзард. Независима ирландска кинопродукция, заснета само за $150 хиляди, се превръща в международен хит и носи $20.6 млн. приходи от разпространението си по света. Печели и 16 международни награди, включително „Оскар“ за оригинална песен.
Режисьорът Тод Хейнс се решава на сложен експеримент, пресъздавайки биографията на Боб Дилан чрез шест персонажа - всеки от които символизира определен период от живота на легендарния изпълнител или етап от необятното му творчество. Изненадваща е появата на Кейт Бланшет в една от тези роли. Носителката на „Оскар“ се справя блестящо с необичайното предизвикателство, за което получава поредната си номинация за престижната награда.
Най-ценното в този филм е изпълнението на Джеф Бриджис в ролята на кънтри певеца Отис „Лошия” Блейк. От звезда в миналото, неговият герой се е превърнал в алкохолик, изхранващ се от еднократни изпълнения в крайпътни барове. По пътя си среща Джийн (актр. Маги Гиленхал), млада журналистка, която взима интервю от него и постепенно открива истинския човек в пропадналия музикант. А Джеф Бриджис печели най-после „Оскар“ след общо шест номинации.
Пълнометражният режисьорски кинодебют на Сам Тейлър-Ууд (Sam Taylor-Wood) се концентрира върху тийнейджърските години на Джон Ленън и е първият, пренесъл на екрана обстоятелствата около формирането на „Бийтълс“. Любопитно е, че Сам Тейлър-Ууд е била принудена по настояване на Пол Макартни да промени първоначалния сценарий. Според британската преса, сър Пол останал недоволен от начина по който е била обрисувана първоначално лелята на Джон, която го отгледала и възпитала след развода на неговите родители. В сценария тя е била представена като доста студена жена, което според Пол Макартни не отговаряло на истината. Той обяснил на създателите на филма, че лелята на Джон съвсем не е била жестока, а просто строга жена, която обаче безумно обичала своя племенник. В крайна сметка Сам Тейлър-Ууд отстъпила пред настояването на великия музикант и актрисата Кристин-Скот Томас, пресъздаваща на екрана образа на леля Мими успява да покаже и другата й страна, останала невидима за околните.
Коментари (0)
Други
Подобни публикации |
ФИЛМИ НА ФОКУС |
© 2009-2010
|