документален филм

• 
• Add new коментар

В холивудския киноцентър ArcLight се е състояла премиерата на документалния филм „НАЙ-ВЕЛИКИЯТ ФИЛМ, ПРОДАВАН НЯКОГА“ (The Greatest Movie Ever Sold). Неговият създател Морган Спърлок (Morgan Spurlock) се прослави преди няколко години с експеримента, който си направи чрез друга своя документална творба, озаглавена „Super Size Me“ (Порция „Гигант“). Главно действащо лице в нея бе самият режисьор, който в продължение на месец се храни само със специалитетите на веригата заведения „Макдоналдс”, в резултат на което значително напълнява и влошава здравето си. Смята се, че под влиянието на филма шефовете на „Макдоналдс” изваждат от менютата двойните порции и започват да слагат върху опаковките повече данни за използваните продукти.
В новия си филм прочутият документалист насочва вниманието си към използването на известни марки (brands) за увеличаванe посещаемостта на филмите и изследва ролята на рекламата и маркетинга в съвременния свят.
В него участват не само видни представители на рекламната индустрия, но и професорът-лингвист Ноам Чомски, който е известен със своята критична позиция към съвременното американско общество, както и кинорежисьорите Питър Бърг, Куентин Тарантино и др. Кореспондентът на „Гласът на Америка“ Галина Галкина разговаря с Морган Спърлок.

                   ИСТОРИИТЕ ТРЯБВА ДА БЪДАТ РАЗКАЗВАНИ, А НЕ ПРОДАВАНИ
- Защо решихте да покажете как създателите на филми и телевизионни предавания осигуряват необходимото им финансиране?
- Да, ние действително искахме да покажем как немалко сцени в киното и телевизията всъщност рекламират един или друг вид стоки. Разговаряхме със специалист от Лос Анджелис в използването на търговските марки в киното, всъщност известната на всички скрита реклама. На езика на професионалистите тя се нарича „продуктово позициониране“ (от английското product placement). Работата му изисква да присъства на снимачната площадка, когато се снимат сцени с продукти на нечии компании, с които е свързан. Той дава съвети на режисьорите като по-добре да заснемат тези търговски марки и ако да речем това са нечии лични вещи на персонажите от филма, дава съвети на актьорите как по-добре да ги носят и показват. Има редица случаи, в които режисьорите изменяти реплики от диалога, за да може съответният бренд да бъде показан по най-добрия начин.
- Какво мислите за влиянието на скритата реклама върху игралните филми?
- Просто е невероятно какво голямо влияние оказват парите на представителите на различните големи търговски марки върху крайният резултат! Съгласен съм напълно с режисьора Джей Джей Ейбрамс, който казва във филма, че „историите трябва да бъдат разказвани, а не продавани“. Мисля, че трябва да се отделят марките от филмите, както и мухите от котлетите.
- По-лесно ли се отварят пред Вас вратите на кабинетите на влиятелните босове след номинирането за „Оскар“ на филма „Super Size Me“?
- Различно: някои се отварят и биваме изслушвани, но други – просто се захлопват под носа ни. Казвали са ни: „Видяхме какво направихте с тази компания, така че не можем да вървим срещу себе си“. И все пак, успехът на „Super Size Me“ и други мои филми допринесе за привличане на единомишленици за новия ми проект. Ако това беше първи филм и никой не бе чувал за мен, навярно никога не бихме успяли да го заснемем.
- Вярно ли е, че сте се обадили 600 пъти по телефона, издирвайки евентуални спонсори?
- Да, приблизително толкова са. В резултат на което намерихме 23 спонсора, които помогнаха за финансирането и рекламирането на нашия филм.
- Какво е посланието към зрителите в „Най-великият филм, продаван някога“?
- Този филм е прозрение за онези, които преди са гледали филми или телевизионни предавания като слепци. След този филм ще започнат да забелязват иразличните рекламни детайли. И мисля, че това не е лошо.
- Защо?
- Защото ще ни подтикне да се запитаме: „Нима трябва да живеем в свят, в който всичко достига до нас благодарение на спонсори?“ А мисълта, както е известно, предхожда действието.
Източник: Кinote