Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

МОЕТО КИНО: РУМЪНСКА ПРИТЧА ЗА ПРОСТИЧКИ НЕЩА


08.02.2011  Текст:  Павлина Желева

румънски филм

   

РУМЪНСКА ПРИТЧА ЗА ПРОСТИЧКИ НЕЩА
(един филм не като другите)

В малко селище в източна Румъния Нае научава за смъртта на отдавна изчезналия си чичо Лука.
Чрез телеграма нотариус известява Нае и майка му Магдалена, че трябва да заминат за Франция. Едно от последните желания на покойника било да го погребат в гробището на родния му град Сулина, на брега на Черно море.
Когато Магдалена и Нае пристигат в къщата на починалия, на брега на Атлантическия океан, най-добрият приятел на Лука, чернокожият шаман Ата, им съобщава, че от наследството на чичото, не е останало почти нищо. Освен един стар автомобил и един странен ковчег...

Има кино, което напада своята публиката. Иска да я покорява, подчинява и обладава. Това, разбира се, е едно възможно кино. Но не винаги и не задължително е МОЕТО КИНО.
Аз съм на страната на филмите-приятели. Тези, които са весели, когато ти е весело или пък са тъжни, защото ти е тъжно. Тези, които без много шум се появяват пред погледа ти и отварят очите ти. И така стават част от мечтите, заблудите, болките, разочарованията и надеждите ТИ.
Филмите от този вид кино не се движат на групи. Те пътуват в самота. Не винаги бързат да стигнат до зрителя, но задържат ли се при него, обикновено е за дълго.
Напоследък, един такъв филм пристигна при мен: „Europolis” на румънеца Корнел Георгица. Той е игрален и е сниман в пристанищното градче Сулина. Друг филм, посветен на същото това градче е "Europolis – Градът на Делтата". Той е документален. Направен е от Костадин Бонев.
Режисьор на интелигентното търпение Бонев отдавна е доказал, че знае да чака. Леко болезнените гледки на разделящата се със собственото си тяло река (Дунав), изразителните хора, щъкащи по късовете суха земя са необикновености, които режисьорът обича. Фактологическата информация за статута „свободен град под европейско управление”, даден на Сулина след Кримската война от 19 век, когато и където корабите на Европа можели да влизат свободно, е също необичайна. Както впрочем и самата личност на инженер Еугениу Ботез, самонарекъл се Жан Барт и издал през 1933 „черния” роман "Европолис", успял да предрече бавна, но сигурна смърт не само на Сулина, но и на цяла Европа. Романът е отправна точка за Бонев, според когото и най-прекрасната идеология „за свободно движение на хора и стоки” няма стойност там, където кораби отдавна не спират, а пътници с товари и богатства, отдавна не преминават.
Същото това място, същите тези лица, със същия бит, маниери и начин на мислене, ги има в прекрасния игрален филм „Europolis” на вече споменатия румънски режисьор Корнел Георгица. С тази разлика, че историята за майката Магдалена и синът й Нае, тръгнали по следите на мистично изчезналия брат и чичо Лука, е изцяло измислена. „Europolis” на Георгица е нежна, топла, иронична и скептична фантазия на тема: Малките хора и Голямата земя. Създателят й Георгица е почерпил своето вдъхновение от неповторимите народни варианти на религиозната система на Православната църква. Такива, каквито ги има по нашите земи, но най-вече в румънска Сулина. Между водните ръкави, прогизналите треви и бавно отцеждащото се време, което, кой знае защо, някой, някъде е нарекал европейско...
Точно там, от където всъщност някога Европа си е тръгнала, заради простодушието си, народните вярвания са прекрасни. Вярно, пълни са с предразсъдъци, суеверия, страхове и безброй предпазни мерки срещу Злото (Смъртта). От друга страна обаче, тяхното предназначение е да създават кодове за поведение. В този смисъл, смъртта на другия, на онзи, който вече не е, е проверка на самия теб.
Иконите, свещите, хлябът, виното, страхът от огледалата и пътуването в „чуждия” свят са все автентични атрибути на Православието. Магдалена пък се явява събирателен образ на духовно познание, предавано от поколения на поколения. Съзнателно и без специално обучение по въпроса, тя е наясно, че смисълът на живота е в уважителното отношение към смъртта на другия, а оттам и в простичкото /до/стигане до твоята собствена. Магдалена изпива една последна чаша вода и се превръща в поредната безшумна народна Светица.
Вкарването в разказа на „африкански” елемент, свързан с ритуали от „много далеч и от много отдавна” като „магаре-ковчег”, способно да приюти повече от един покойник (Лука, а след това и сестра му Магдалена) е прекрасната метофора на този филм. Тя е „развита” във времето и в пространството чрез очукания „анахроничен” автомобил, предоставен на белите скитници от мъж с черен цвят на кожата. Зрителят е подканен да се попита: дали мъдрият шаман всъщност не е знаел, че по пътя между Европа и Сулина материалните неща ще бъдат загубени? И че по законите на вечността душата на Лука ще намери покой в новото си духовно си убежище – тялото на Нае?
С румънски (балкански) корени „Europolis” е съкровена притча за същността на Живота, разказана чрез Смъртта. Присъствието на „елемента” Африка във филма действа универсално. Както впрочем, и нарочно търсения стил „art naïf” на филмовия език.
Задушевният разказът за връщането на поредния Блуден син в родната къща е за зрители, които имат нужда от филми-приятели.
На пръв поглед „Europolis” на Корнел Георгица може да изглежда по-самотен, отколкото заслужава. Ето защо е важно да го обичаме!



Коментари (1)


     



 

Други



 

Подобни публикации

 

    
    КИНОТО НА ПРЕХОДА – ВЧЕРА И ДНЕС
    (видео подкаст)