Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

МИШЕЛ ПИКОЛИ


27.12.2010  Текст:  Kastel

Луис Бунюел

   

 

85 години навърши големият френски актьор Мишел Пиколи. През своята дълга кариера той се е снимал в 224 филма, което е истински рекорд! При това в какви филми и под режисурата на кои режисьори! Самото им изреждане представлява истински летопис на най-доброто от европейското кино през последните 60 години, създадено от най-ярките му представители: Жан Реноар („Френски канкан”), Рене Клер („Големите маневри”), Луис Бунюел („Дневникът на една камериерка”, „Дневна красавица”, „Дискретният чар на буржоазията”), Алфред Хичкок („Топаз”), Луи Мал („Атлантик сити”), Жан-Люк Годар („Презрението”, „Страст”), Клод Соте („Макс и железарите”), Марко Ферери („Дилинджър е мъртъв”, „Лиза”, „Голямото плюскане”, ), Ален Рене („Войната свърши”), Жак Ривет („Красивата драка”), Мануел де Оливейра („Красива завинаги”), Отар Йоселиани („Есенни градини”), Тео Ангелопулос („Прахът на времето”) и се стигне до изключителната му роля отпреди три години във филма на режисьора от кюрдско-иракски произход Хинер Салем „Покривите на Париж”, който бе представен на последния кинофестивал „Любовта е лудост” във Варна. За нея той получи една от последните си големи награди -„Сребърен леопард” за най-добър актьор от фестивала в Локарно. Съвсем заслужено му бе присъдена наградата за най-добър актьор и от Варненския фестивал.

Мишел Пиколи и Мари Кремер в кадър от филма "Покривите на Париж" (2007).

Най-престижното си отличие получава на кинофестивала в Кан през 1980-а, когато е обявен за най-добър актьор за превъплъщението си във филма на Марко Белокио „Скок в празното” (Salto nel vuoto). Две години по-късно триумфира и на Берлинале, където му връчват „Сребърна мечка” за ролята в „Странният случай” (Une étrange affaire) на Пиер Грание-Дефер.
Забележителното при Мишел Пиколи е широкият диапазон на екранните му превъплъщения. Той е еднакво убедителен както в драми, така и в комедии, а също и в трилъри и даже мюзикъли. Странно е, че независимо от огромната си популярност, Пиколи никога не се е ползвал със звезден статут. „Обичам дискретността и дори тайнственността, присъщи са ми също съмненията. Не разбирам защо някои обичат толкова много да откровеничат и да разголват душата си”, споделя актьорът.
„В него се крие загадка, която така и не успях да разгадая”, спомня си неговата втора съпруга – знаменитата певица Жулиет Греко. Двамата се разделят след 10-годишен съвместен живот. Пиколи има една дъщеря – Анна Корделия - от първия си брак с актрисата Елеонор. През последните 30 години живее с писателката Людивен Клерк.

Мишел Пиколи е роден на 27 декември 1925 година в Париж в музикално семейство – майка му е пианистка, а баща му - цигулар.
Театралният му дебют е през 1945-а в постановка по пиесата на Леонид Леонов „Нашествие”.
През 1954-а привлича вниманието с участието си във филма на Жан Реноар „Френски канкан”, в който главната роля е за Жан Габен. Истинското признание идва сравнително късно – през 1963-а – след филма на Жан-Люк Годар „Презрението”.


  С Бриджит Бардо в сцена от "Презрението" (1963).

Пиколи е сред любимите актьори на Луис Бунюел, който му поверява интересни роли в общо шест от своите филми, сред които се открояват „Дискретният чар на буржоазията” и „Дневна красавица”. Няколко от най-добрите си изпълнения прави под режисурата на големия френски майстор Клод Соте: „Нещата от живота”, „Макс и железарите”, „Венсан, Франсоа, Пол и другите”, „Мадо”, в които играят също Ив Монтан, Жерар Депардийо и Роми Шнайдер.
Често насмешлив и дори малко циничен, Пиколи обаче никога не се стреми да шокира публиката.
Но в интерес на истината трябва да кажем, че заедно с Марчело Мастрояни, Филип Ноаре и Уго Тоняци участва в един от най-скандалните филми в историята на киното – „Голямото плюскане” на Марко Ферери. В тази жлъчна сатира на обществото на потреблението четиримата играят приятели - чревоугодници, които си организират самоубийствена оргия от преяждане.
Пиколи изпробва силите си и в режисурата, заснемайки няколко филма, които обаче нямат успех, пише сценарии и дори отвреме навреме сам продуцира филми, за да помогне на млади режисьори, но никога не забравя за театъра и често се връща на сцената.
В началото на 80-те играе във „Вишнева градина” под режисурата на самия Питър Брук. А преди пет години и в „Крал Лир” на сцената на театър „Одеон”.
Пиколи често афишира своите леви убеждения. Като млад е участвал в комунистическото Движение на защитниците на мира. Впоследствие се отдръпва от комунистите и става привърженик на социалистическата партия. На президентските избори винаги е агитирал за подкрепа на нейните кандидати - от Франсоа Митерана до Сеголен Роял.
И днес, макар и вече на преклонна възраст, Пиколи е търсен актьор. Напоследък обаче му се налага, заради проблеми с паметта, да отказва роли в театъра, а и не му се иска по собствените му думи „да умра на сцената”. Но затова пък продължава да се снима в киното. Догодина ще излезе по екраните комедията на Нани Морети „Имаме си папа” (Habemus Papam), в която се превъплъщава в кардинал, когото избират за глава на Ватикана. Предстои да го видим и в биографична драма за Роми Шнайдер, а също и в новия филм на 88-годишния Ален Рене „Вие още нищо не сте видели”.
Наскоро Пиколи обяви, че прощалната му роля в киното ще бъде във филма „Моята жена ще купи автомобил”, който възнамерява да снима сам.

  Мишел Пиколи, Уилям Дефо и Ирен Жакоб в кадър от филма на Тео Ангелопулос "Прахът на времето"

 

 

 



Коментари (0)


     



 

Други



 

Подобни публикации