Въпреки напредналата му възраст (79 години) Милош Форман навярно е познат дори и на по-младите любители на киното. Не ми се вярва, че не са гледали поне „Полет над кукувиче гнездо”, „Коса” и „Амадеус”. Но допускам, че не са им известни чешките му шедьоври: „Черен Петър”, „Любовта на русокосата” и „Балът на пожарникарите”.
Милош Форман е сред най-значимите имена в световното кино. Роден е на 18 февруари 1932 г. в Часлав, Чехословакия (днес Чехия) в семейството на еврейски професор по педагогика и неговата съпруга-протестантка. Бил още дете, когато родителите му загиват в нацистските концлагери. Отгледан е от техни роднини.
Завършва Пражката академия за музика и драматично изкуство, след което започва да пише сценарии. Като режисьор дебютира през 1963г. с два среднометражни филма: „Конкурс“ и „Ако нямаше музика“. Година по-късно спечелва първа награда на кинофестивала в Локарно за дебютния си игрален филм „Черен Петър“. Скоро става световно известен със следващите си два филма – „Любовта на русокосата” (1965) и „Балът на пожарникарите“ (1967). В тях се проявява неговият оригинален поглед към смешните страни на човешките слабости. През този период от своето развитие Форман се изявява като голям майстор на ироничната комедия. Негови основни персонажи са обикновените хора във всекидневната им среда, а любимата му тема е разривът между поколенията. Своите невероятно оригинални кинотворби Форман създава благодарение на краткотрайното либерализиране в политическия живот м Чехословакия през 60-те години.
Вижте откъс от един епизод на предаване „Другото кино“, посветен на ранните филми на Форман и излъчен в края на 2008 г. по VTV във връзка със Седмицата на Чешката нова вълна в кино „Одеон“:
През лятото на 1968-а Милош Форман е в Париж, подготвяйки се за нов филм, когато научава за нахлуването на съветските танкове в Прага. Решава да остане във Франция, а година по-късно заминава за Ню Йорк заедно с приятеля си Иван Пасер – също известен режисьор.
В Америка не среща разбиране от Paramount, но затова пък получава подкрепа от Universal, за която заснема първия си американски филм „Излитане” (Taking off, 1971). В него отново подхваща любимата си тема за неразбирателството между поколенията.
1975-а е годината на неговия най-голям международен триумф като режисьор, защото екранизацията му по романа на Кен Киси „Полет над кукувиче гнездо” е оценена много високо не само от специалистите, но и от публиката. Филмът е отличен с награда „Оскар“ и в 5-те основни категории – най-добър филм, най-добър режисьор, най-добър сценарий, най-добър актьор и най-добра актриса.
Форман се утвърждава като един от водещите американски режисьори със следващите си прекрасни филми – „Коса” (1979) и „Рагтайм” (1981).
Но през 1985 г. постига феноменален успех с филма „Амадеус“, който е отличен с общо 8 награди „Оскар”, включително и за най-добра режисура.
Следващите филми („Валмон”, „Народът срещу Лари Флинт”, „Човек на луната”) също са много добри, макар и да не получават толкова голямо международно признание.
Любопитно е да се знае, че под вещата режисура на Форман са изиграли може би своите най-силни рори Джак Никълсън, Луиз Флечър, Брад Дуриф, Хауърд Ролинс-джуниър, Елизабет Макгъвърн, Ф. Мъри Айбрахам, Том Хълси и Уди Харелсън – всички номинирани за „Оскар”. Както знаем статуетката получиха Джак Никълсън и Луиз Флетчър за „Полет над кукувиче гнездо” и Ф. Мъри Айбрахам за „Амадеус”.
Джим Кери, който също изпълни една от най-ярките си роли също във филм на Форман („Човек на луната”), получи „Златен глобус” през 1999г.
Говорейки за заслугите на Милош Форман като блестящ кинематографист, не бива да пренебрегваме приноса на неговия сънародник – операторът Мирослав Ондричек - без когото едва ли формановите филми биха били това, което са. Съвместната им работа, започнала още от филмите, заснети в Чехословакия („Конкурс”, „Любовта на русокосата”, „Балът на пожарникарите”), продължава зад океана с „Излитане”, „Коса”, „Рагтайм” и „Амадеус”.
Политически причини обаче възпрепятстват Ондричек да замине за САЩ, за да участва в заснемането на „Полет над кукувиче гнездо”.
За последен път двамата велики кинематографисти работят заедно над филма „Валмонт” през 1989г.
Форман винаги е оценявал високо заслугите на Ондричек: „Харесваше ми кристално чистото визуално възприятие на този оператор, а също така и неговото внимание към актьорските мимики” – споделя той.
Последната известна творба на Форман е „Призраците на Гоя”, излязла преди 4 години. Но въпреки участието на звезди като Хавиер Бардем, Натали Портман и Стелан Скарсгард, този филм е под равнището на големия майстор.
По-миналата година той направи един нискобюджетен филм-мюзикъл („Dobre placená procházka”) в бившата си родина Чехия, който нямаше особен успех.
В момента работи върху нов голям проект, озаглавен „Призракът на Мюнхен” (The Ghost of Munich), за който се предполага, че ще бъде политически трилър. Премиерата му се очаква догодина.
Милош Форман става американски гражданин още през 1975-а и през същата година е назначен за пълноправен професор и един от директорите на кинофакултета на Колумбийския университет.
Женил се е три пъти и има четири сина. Първите двама – близнаците Матей и Петер, които са родени в бившата Чехословакия, са актьори и театрални режисьори.