Полет над кукувиче гнездо

• 
• Add new коментар

Един от най-известните съвременни чешки и американски режисьори навършва днес 80 години.
Във връзка с тази годишнина Чешкият център в София е подготвил цикъл от ранните му шедьоври, озаглавен „Форман преди да излети”. В него са включени филми, заснети през 60-те години, преди емиграцията на Форман в САЩ, като „Черен Петър”, „Любовта на русокосата”, „Пожар, момичето ми”. Прожекциите ще бъдат в кино „Одеон“ от 22 до 24 март по време на 16-ия международен София Филм Фест.

Въпреки напредналата му възраст, Милош Форман е известен дори и на по-младите любители на киното. Не ми се вярва, че не са гледали поне „Полет над кукувиче гнездо”, „Коса” и „Амадеус”. Но допускам, че не познават чешките му шедьоври: „Черен Петър”, „Любовта на русокосата” и „Пожар, момичето ми”.
Милош Форман е сред най-значимите имена в световното кино. Роден е на 18 февруари 1932 г. в Часлав, Чехословакия (днес Чехия) в семейството на еврейски професор по педагогика и неговата съпруга-протестантка. Бил още дете, когато родителите му загиват в нацистските концлагери. Отгледан е от техни роднини.
Завършва Пражката академия за музика и драматично изкуство, след което започва да пише сценарии. Като режисьор дебютира през 1963г. с два среднометражни филма: „Конкурс“ и „Ако нямаше музика“. Година по-късно спечелва първа награда на кинофестивала в Локарно за дебютния си игрален филм „Черен Петър“. Скоро става световно известен със следващите си два филма – „Любовта на русокосата” (1965) и „Пожар, момичето ми“ (1967), известен още под заглавието „Балът на пожарникарите“.
В тях се проявява неговият оригинален поглед към смешните страни на човешките слабости. През този период от своето развитие Форман се изявява като голям майстор на ироничната комедия. Негови основни персонажи са обикновените хора във всекидневната им среда, а любимата му тема е разривът между поколенията. Своите невероятно оригинални кинотворби Форман създава благодарение на краткотрайното либерализиране в политическия живот на Чехословакия през 60-те години.
Вижте откъс от моето тв-предаване „Другото кино“, посветен на ранните филми на Милош Форман:

През лятото на 1968-а Милош Форман е в Париж, подготвяйки се за нов филм, когато научава за нахлуването на съветските танкове в Прага. Решава да остане във Франция, а година по-късно заминава за Ню Йорк заедно с приятеля си Иван Пасер – също известен чешки режисьор.
В Америка не среща разбиране от Paramount, но затова пък получава подкрепа от Universal, за която заснема първия си американски филм „Излитане” (Taking off, 1971). В него отново подхваща любимата си тема за неразбирателството между поколенията.
1975-а е годината на неговия най-голям международен триумф като режисьор, защото екранизацията му по романа на Кен Киси „Полет над кукувиче гнездо” е оценена много високо не само от специалистите, но и от публиката. Филмът е отличен с награда „Оскар“ и в 5-те основни категории – най-добър филм, най-добър режисьор, най-добър сценарий, най-добър актьор и най-добра актриса.
Форман се утвърждава като един от водещите американски режисьори със следващите си прекрасни филми – „Коса” (1979) и „Рагтайм” (1981).
Но през 1985 г. постига феноменален успех с филма „Амадеус“, който е отличен с общо 8 награди „Оскар”, включително и за най-добра режисура.
Следващите филми („Валмон”, „Народът срещу Лари Флинт”, „Човек на луната”) също са много добри, макар и да не получават толкова голямо международно признание.
Любопитно е да се знае, че под вещата режисура на Форман са изиграли може би своите най-силни роли Джак Никълсън, Луиз Флечър, Брад Дуриф, Хауърд Ролинс-джуниър, Елизабет Макгъвърн, Ф. Мъри Айбрахам, Том Хълси и Уди Харелсън – всички номинирани за „Оскар”, като Джак Никълсън и Луиз Флетчър го печелят за изпълненията си в „Полет над кукувиче гнездо”, а Ф. Мъри Айбрахам за „Амадеус”.
Джим Кери, който също направи едно от своите най-запомнящи се превъплъщения във филм на Форман („Човек на луната”), пък получава за него „Златен глобус” през 1999 г.
Говорейки за заслугите на Милош Форман като блестящ кинематографист, не бива да пренебрегваме приноса на неговия талантлив сънародник – операторът Мирослав Ондричек - без когото едва ли формановите филми биха били това, което са. Съвместната им работа, започнала още от филмите, заснети в Чехословакия („Конкурс”, „Любовта на русокосата”, „Балът на пожарникарите”), продължава зад океана с „Излитане”, „Коса”, „Рагтайм” и „Амадеус”.
По политически причини обаче на Ондричек е попречено да замине за САЩ, за да участва и в заснемането на „Полет над кукувиче гнездо”.
За последен път двамата велики кинематографисти работят заедно върху филма „Валмонт” през 1989г.
Форман винаги е оценявал високо заслугите на Ондричек: „Харесваше ми кристално чистото визуално възприятие на този оператор, а също така и неговото внимание към актьорските мимики” – споделя той.
Последната известна творба на Форман е „Призраците на Гоя”, излязла преди 5 години. Но въпреки участието на звезди като Хавиер Бардем, Натали Портман и Стелан Скарсгард, този филм е под равнището на големия майстор.
След него той прави един нискобюджетен филм-мюзикъл („Dobre placená procházka”) в бившата си родина Чехия, който всъщност е екранизиране на негов спектакъл, направен заедно с двамата му синове – Петер и Матей.
Светът на киното очаква с огромно нетърпение реализацията на следващия му голям проект, озаглавен „Призракът на Мюнхен” (The Ghost of Munich), сценарият за който написва съвместно с починалия в края на миналата година Вацлав Хавел. Филмът ще разказва за неща, случили се през 1938 г., когато Германия получава съгласието на европейските държави да анексира чешката област Судети, където живеели и немалко етнически германци.
Това събитие, наричано на Запад „мюнхенското съглашение“, а на Изток – „мюнхенският сговор“, спомага за скорошното избухване на Втората световна война. За основа на сценария Хавел използва книгата на френския писател Жорж-Марк Бенаму (Georges-Marc Benamou), която се казва „Le fantome de Munich“ ("Призракът на Мюнхен“). Бившият чешки президент и известен дисидент по времето на комунистическото управление на Чехословакия е автор на предговора към чешкия превод на романа, излязъл в Прага по случай 70-годишнината от Мюнхенското съглашение. Главният герой е млад американски журналист, от чешки произход, които пручва каква е била ролята на френския премиер Едуар Даладие за сключването на Мюнхенския договор. Според информация, разпространена от AFP, в своя сценарий Вацлав Хавел правел паралел между събитията от края на 30-те години на миналия век и сравнително неотдавнашния военен конфликт между Русия и Грузия за Южна Осетия.

Милош Форман става американски гражданин още през 1975-а и през същата година е назначен за пълноправен професор и един от директорите на кинофакултета на Колумбийския университет в Ню Йорк.
Женил се е три пъти и има четири сина. Първите двама – близнаците Матей и Петер, които са родени в бившата Чехословакия, са актьори и театрални режисьори.