In memoriam

• 
• Add new коментар

В края на всяка година си спомняме не само хубавите, но и тъжните мигове, които сме преживели през нея. А те отново не бяха никак малко. През 2011-та се разделихме завинаги с много от екранните си любимци.

Днес (27 декември) се простихме с известния български кинодокументалист - режисьор и сценарист - Юлий Стоянов, който почина на 81-годишна възраст на 24 декември.
Юлий Стоянов е роден в София на 27 април 1930г. Завършва средното си образование през 1948г. в Копривщица. През 1953 г. се дипломира в Академията по изкуства в Прага със специалност кинорежисура. Член на Съюза на българските филмови дейци. Носител на орден „Св. Св. Кирил и Методий“. Той бе сред малцината български интелектуалци, почитан от всички както за пословичната му отзивчивост и готовност да помогне, така и за безупречния му професионализъм.
Повечето от филмите му осветяват важни сцени от живота на исторически личности. Като режисьор има общо 22 документални ленти, по-известните от които са: „Биографична справка“ (1969) - за художника Александър Жендов, „Захари Стоянов“ (1975), „Дъщерята на посланика Дод“ (1985), „Любен Каравелов - материали от едно проучване“ (1979), „Разкрасяване на градската среда“ (1989), „Около паметника“ (1991), „България: база данни“ (2004).
Последният му филм „Срещи с Иречек“ (2009), сниман заедно с Асен Владимиров, е посветен на свързания с нашата следоосвобожденска история чех Константин Иречек, който става директор на Народната библиотека в София и по-късно - министър на просвещението на България. През 2009 година Юлий Стоянов получи наградата за цялостно творчество на Българската филмова академия.
Тъжно е, че в края и на тази година някак много набързо се увеличи списъкът на кинотворците, които ни напуснаха.
На 11 декември на 63-годишна възраст ни напусна големият актьор Велко Кънев, когото повечето българи ще запомнят с незабравимите му роли на екрана във филми, като „Време разделно“, „Да обичаш на инат”, „Мъжки времена“, „Хан Аспарух“, „Оркестър без име“ и др.
По случай шестдесетия си рожден ден прави моноспектакъла “Дванадесет разгневени монолога” с монолози от любимите си роли в театъра, а на следващата година играе в моноспектакъла по текстове на Жан - Пиер Допан “Даскал” под режисурата на Борислав Чакринов. Това е и последната роля на актьора.

На 31 юли почина на 88-годишна възраст Бинка Желязкова – една най-забележителните личности в българското кино, първата жена-режисьор, която въпреки че работи във време, в което бе трудно да не правиш компромиси, остави филми, които са пример на нравствена чистота и гражданска доблест. Четири от общо 7-те й игрални творби са спрени от комунистическата цензура и виждат бял свят години след създаването си. Само 13 години след 9 септември1944 г. в „Животът си тече тихо...“ тя поставя въпроса за морала на някогашните младежи - идеалисти, превърнали се в ламтящи за власт бюрократи.
Сред по-известните й филми са „А бяхме млади“ (1961), „Привързаният балон“ (1967), „Последната дума“ (1974), „Басейнът“ (1977), „Голямото нощно къпане“.

На 31 май си отиде едва на 55 години Ивайло Кузов - един от най-талантливите и скромни оператори в българското кино. Миналата година той бе удостоен удостоен с наградата на Националната филмовата академия за операторската си работа в документалното кино за филма „For sale“ (сценарист и режисьор Юлия Кънчева).

ПРЕЗ 2011-та СЕ ПРОСТИХМЕ С НЕ МАЛКО
ЗНАЧИМИ ФИГУРИ НА СВЕТОВНОТО КИНО

На 10 септември почина на 88-годишна възраст Клиф Робъртсън (Cliff Robertson), един от най-прочутите холивудски актьори, носител на „Оскар“ за превъзходната си роля във филма „Чарли“ (1968) на режисьора Ралф Нелсън. Ролята, с която може би са го запомнили по-младите български зрители, е тази на чичо Бен от „Спайдърмен“ (2002).

Но той е участвал и в много знаменити филми, като „Трите дни на кондора“ (1975), „Звезда’80 (1983), „Мозъчна буря“ (1983) и др.

На 19 август си отиде на 70 години френско-чилийският кинорежисьор и документалист Раул Руис (Raoul Ruiz). Миналата година Руис, който бе сред най-редовните участници на фестивала в Кан, спечели престижната френска филмова награда „Луи Делюк“ за филма си „Лисабонски потайности“ (Mysteries of Lisbon), посветен на португалската аристокрация. Във филмите на Руис, който отдава си бе създал име на един от най-ярките представители на съвременного авторско кино, често участват актьори от първа величина, като Джон Малкович („Климт“) Катрин Деньов и Мишел Пиколи („Генеалогия на едно престъпление“), Марчело Мастрояни и Киара Мастрояни („Три живота и една смърт“), Джон Хърт („L'oeil qui ment“) и др. Сред най-амбициозните начинания на Руис е екранизацията му по творчеството на Марсел Пруст, озаглавена „Преоткритото време“ (Le Temps retrouvé, 1999).

На 23 юни се разделихме с Питър Фолк (Peter Falk) – прочутият изпълнител на ролята на лейтенант Коломбо от едноименния тв-сериал.
Най-добрите му превъплъщения за големия екран са във филмите на Джон Касавитис - основоположникът на американското независимо кино. Двамата стават близки приятели и Фолк дава най-доброто от себе си за ролите в неговите прочути филми „Съпрузи“ (1970) и „Жена под влияние“ (1974), в който създава запомнящия се образ на работник, който има проблеми с невротичната си съпруга (знаменитата актриса Джина Роуландс).

На 24 април почина ненавършила 67 години Мари-Франс Пизие (Marie-France Pisier) - една от най-известните френски киноактриси, която обаче не е много позната на нашата публика. Рано сутринта в неделя (25 април) нейното тяло е намерено в басейна на вилата й в Сен Сир сюр Мер, Южна Франция. Не е обявена причината за смъртта, но според първоначалната версия не става въпрос за насилствен начин.
Тя е участвала в близо 90 филма, изпълнявайки най-разнообразни роли както за авторското кино, така и за комерсиалното. Общо четири пъти се снима под режисурата на Андре Тешине, като на два пъти е отличена с награда „Сезар“ за най-добра актриса в поддържаща роля в неговите филми „Souvenirs d'en France“ (1976) и „Barocco“ (1977). На церемонията по връчване на наградите „Сезар“ (френският еквивалент на „Оскар“-ите) през 1976 г. получава престижната статуетка в категорията „най-добра поддържаща актриса“ освен за филма на Тешине, също и за ролята си в „Братовчед, братовчедка“ (Cousin cousine) на Жан-Шарл Такела.

На 9 април си отиде на 86-годишна възраст големият американски режисьор Сидни Лъмет (Sidney Lumet). Той беше един от водещите кинотворци през цялата втора половина на миналия век. Заснел е общо 54 филма, най-известните сред които са „12 разгневени мъже“ (1957), „Серпико“ (1973), „Кучешки следобед“ (1975), „Телевизионна мрежа“ (1976), „Присъдата“ (1982), за режисурата на които е номиниран за „Оскар“, но така и не получава престижното отличие.
Едва през 2005 г. му връчват почетен „Оскар“ за цялостен принос в киноизкуството.
Последният му филм „Игрите на дявола” (Before the Devil Knows You're Dead, 2007) респектира не само с актьорските изпълнения, сред които се откроява това на Филип Сеймур Хофман, но най-вече с режисьорската смелост на 83-годишния тогава Лъмет, разкриващ с огромна болка и гняв нравствената деградация на днешна Америка.

На 30 март почина Людмила Гурченко, навършила 75 години пет месеца по-рано. Освен с незабравимите си роли на екрана, тя е необикновено популярна в родината си и със своите превъзходни изпълнения на песенни шлагери, с многобройните си бракове и разводи, а също и с конфликта с единствената си дъщеря. Още в „Карнавална нощ” загатва за огромния диапазон на своя комедиен и певчески талант. Последвалите филми през 50-те и 60-те години я утвърждават като една от най-ярките звезди на тогавашното съветско кино. Това са незабравимите „Момичето с китарата”, „Роман и Франческа”, „Човекът от никъде”, „Укротители на велосипеди”. Гурченко обаче показва, че й прилягат не само роли в мелодрами, но и в драми, като „Балтийско небе” (1961) и даже пародии, като „Женитбата на Балзаминов” (1965).
В края на 70-те и началото на 80-те години талантът на Гурченко се изявява с пълна сила в чудесни и разнообразни роли от комедии и мюзикъли, като „Сламената шапка”, „Мама”, „Рецептата на нейната младост”, „Аплодисменти, аплодисменти” и др. Именно от този период са и най-добрите й филми, с които я помни и нашата публика: „Двадесет дни без война” (реж. Ал. Герман), „Сибириада” (реж. А. Кончаловски), „Пет вечери” (реж. Н. Михалков), „Любимата жена на механика Гаврилов” (реж. П. Тодоровски), „Полети насън и наяве” (реж. Р. Балаян), „Гара за двама” (реж. Ел. Рязанов), „Любов и гълъби” (реж. Вл. Меншов).

Със смъртта на Елизабет Тейлър бе затворена окончателно и страницата за златната ера на Холивуд. Актрисата олицетворяваше понятието звезда в продължение на половин век. Животът й е холивудска приказка, но и жестока мелодрама, а също трагикомедия и дори трилър.
Осем разрушени брака и незнаен брой опустошителни романи, в които жертвата не е само тя, но и мъже от всякакъв калибър: от легендарен милиардер (Хауърд Хюз) до собственик на верига хотели (Ник Хилтън), от сенатор (Джон Уорнър) до обикновен работник (Лари Фортенски), с когото се запознава в клиника за алкохолици.
„Не знам кой се страхува от Вирджиния Уулф, но със сигурност от мен вече се боят всички, — шегува се мрачно тя в тази връзка. Както е известно, за главната женска роля във филма на Майк Никълс „Кой се страхува от Вирджиния Уулф?” Елизабет Тейлър получава повторно „Оскар“. Няколко години по-рано й връчват първия - за филма „Батърфийлд 8”.

На 28 февруари на 79-годишна възраст си отиде от този свят голямата френска актриса Ани Жирардо (Annie Girardot), която страда дълго време от болестта на Алцхаймер. Сред многобройните роли, с които ще я запомним, се открояват тези във филми, показвани и по нашите екрани, като „Роко и неговите братя“, „Старата дева“, „Шокова терапия“, „Плесницата“, „Голямото задръстване“, „Д-р Франсоаз Гаян“, „Животът продължава“ (1981) и др.
Ани Жирардо е трикратна носителка на награда „Сезар“ (френският еквивалент на „Оскар“) за ролите си в „Доктор Франсоаз Гаян“ (1976), „Клетниците“ (1995) и „Пианистката“ (2001) на Михаел Ханеке.

На 28 февруари почина на 89 години и американската актриса Джейн Ръсел (Jane Russell), секс символ от златната ера на Холивуд, прочута със своя бюст. Милиардерът-ексцентрик Хауърд Хюз създава специално за нея безшевен повдигащ сутиен в режисирания от него филм „Извън закона“, в който тя дебютира на екрана.
През следващите години Джейн Ръсел опитвала да се освободи от имиджа си на сексбомба и искала да бъде призната за истинска талантлива актриса.
Снимала се с Боб Хоуп в „The Paleface“ (1948) и в „Son of Paleface“ (1952). Заедно с Мерилин Монро участвала през 1953 г. в „Джентълмените предпочитат блондинки“, а две години по-късно изпълнява главната роля в „Джентълмените се женят за брюнетки“. През 40-те и 50-те години партнира на звезди като Кларк Гейбъл, Франк Синатра, Робърт Мичъм, Граучо Маркс, Винсънт Прайс.

На 3 февруари си отиде от този свят едва на 58-годишна възраст актрисата Мария Шнайдер (Maria Schneider) - дъщеря на френския актьор Даниел Желен и на фотомодела от германски произход Мария Кристин Шнайдер.
Тя стана световно известна след своята роля във филма на Бернардо Бертолучи „Последно танго в Париж“ (1972), в който е партньорка на Марлон Брандо. Двамата играят двойка любовници, които се запознават случайно и не искат да знаят нищо един за друг, за да не обременяват с никакви ангажименти своята бурна сексуална връзка. Филмът навремето си спечелва скандална слава, заради изобилието от откровени еротични сцени, но днес е признат за класика на световното кино и за една от най-ярките творби на Бернардо Бертолучи. Друг знаменит филм в нейната кариера е „Професия - репортер“ (1975) на Микеланджело Антониони, в който пък е партньорка на Джак Никълсън.

На 30 януари на 77-годишна възраст почина от сърдечен пристъп Джон Бари (John Barry) - легендарен композитор, създател на музиката към 11 от филмите за Джеймс Бонд, сред които „Голдфингър“ и „От Русия с любов“.
Своите първи два „Оскар“-а в категориите „най-добра музика“ и „най-добра песен“ получава за филма — „Родена свободна“ (Born Free, 1967), а впоследствие печели още три пъти престижното отличие за: „Лъвът през зимата“ (The Lion in Winter, 1968), „Извън Африка“ (Оut of Africa, 1985) и „Танцуващият с вълци“ (Dances with Wolves, 1990).
Той е автор и на музиката за такива значими филми от историята на киното, като „Преследване“ (реж. Артър Пен, 1966), „Среднощен каубой“ (реж. Джон Шлезинджър, 1969), „Walkabout“ (реж. Никълъс Рьог, 1971), „Денят на скакалеца“ (реж. Джон Шлезинджър, 1975), „Телесна топлина“ (реж. Лорънс Каздан, 1981), „Хамет“ (реж. Вим Вендерс, 1982), „Франсис“ (реж. Греъм Клифорд, 1982), „Котън клуб“ (реж. Фр. Форд Копола, 1984), „Пеги Сю се омъжи“ (Фр. Форд Копола, 1986) и др.

На 15 януари се разделихме със Сюзан Йорк () - една от легендите на киното през 60-те и 70-те години, участвала във филми на знаменити режисьори, като Тони Ричардсън, Фред Цинеман, Сидни Полак, Робърт Олтман, Йежи Сколимовски и др. Най-известните й превъплъщения са във „Фройд“ (1962), „Том Джоунс“ (1963), „Човек на всички времена“ (1966), „Уморените коне ги убиват, нали?“ (1969 – номинация за „Оскар“), „Образи“ (1972) и „Викът“ (1978).

На 9 януари почина на 82 години в Лондон знаменитият английски кинорежисьор, продуцент и сценарист Питър Йейтс (Peter Yates). Той е създател на един от най-известните екшън-филми в историята на киното -„Булит“ (1968) с участието на Стив Маккуин. „Джон и Мери“ (1969) e психологическа драма с Дъстин Хофман и Миа Фароу в главните роли. Две години по-късно излиза приключенският военен филм „Войната на Мърфи“ с Питър О’Тул, разпространяван навремето и у нас.Номинациите си за „Оскар“ (за най-добър режисьор и най-добър продуцент) Питър Йейтс получава за спортната драма „Breaking Away“, смятана за един от най-добрите филми на спортна тематика в историята на киното. Филмът все пак печели „Оскар“, но само за най-добър оригинален сценарий.
Йейтс е номиниран повторно режисурата на „Гардеробиерът“ (The Dresser, 1983) с блестящите Албърт Фини и Том Кортни.

В самото начало (2 януари) на 2011 година си отиде Пийт Постълтуейт (Pete Postlethwaite) - едно от най-популярните имена в британското и световно кино. Той беше на 64 години. Най-известното му екранно превъплъщение, за което е номиниран и за „Оскар“ е ролята му в драмата „В името на огца“ (In the Name of the Father), създадена през 1993 година по истински случай от режисьора Джим Шеридан.
Пийт Постълтуейт има общо 95 роли в кариерата си. Той е високо ценен от Стивън Спилбърг, който го снима в „Амистад“ и „Джурасик Парк“.
За последно се появи на екрана в два от хитовете на 2010 година – „Генезис“ (Inception) на Кристофър Нолан и „Градът“ (The Town) на Бен Афлек.

Дълбок поклон пред светлата им памет!