Програмата на 25-ата Киномания вече е преполовена, но тепърва предстои главното събитие - прожекцията на "Меланхолия" - новият филм на Ларс фон Триер.
След като разбуни духовете в Кан с “Антихрист” през 2010г., датският режисьор привидно сваля гарда с апокалиптично – поетичния „Меланхолия”. Разбира се, липсата на скандален филм не предполага от само себе си и липса на скандал. Както знаем, Триер отново стана център на вниманието и на последния кинофестивал в Кан с изказванията си по повод нацизма. Макар и лично да бе обявен за персона нон грата, филмът му все пак остана в конкурса и бе достоен конкурент на спечелилия „Златна палма“ филм на Терънс Малик „Дървото на живота”.
В „Меланхолия” Ларс фон Триер за пореден път демонстрира умението си да разкрива убедително интересни женски персонажи и да режисира превъзходно някои от най-добрите съвременни актриси. Жустин (Кирстен Дънст) и Клер (Шарлот Гейнсбург) са две сестри, които търсят своето място под последните лъчи на слънцето в няколкото оставащи дни до края на света. Ако перифразираме казаното от Едгар Морен за „Престъпление и наказание”, че това е един лош криминален роман, защото от самото начало знаем кой е убиецът, то и „Меланхолия” е един „лош“ катастрофичен филм, тъй като в самото начало е показана развръзката, при която земята се сблъсква фатално с огромната планета Меланхолия. Впрочем, за Триер бъдещето на света, никога не е изглеждало розово. Още в първия си пълнометражен филм „Елемент на престъплението”, той представя живота на Стария континент като прогнила анти-утопия, в която царят безпорядък и смърт, а Африка като пустиня, засипвана от пясъчни бури. А в трилогията си, посветена на САЩ ( „Догвил”, „Мандерлей” и още незавършеният „Вашингтон”), представя Америка като сцена за налагането на зловеща и насилствена демокрация. Наказанията над континентите изглеждат като библейски и сякаш тези места са осъдени да платят като Содом и Гомор за прегрешенията си – Европа за престъпленията (във всичките му първи филми по някакъв начин се намеква за изконната вина на европейците и тяхната цивилизация), Америка за лицемерната демокрация, Африка Бог знае за какво. Целият пейзаж на света, създаден в гореизброените филми, прилича на злокобна картина от миналото (или пък от бъдещето), където всичко е на път да се разпадне и самоунищожи. Бягайки от мрачната реалност на географията, Триер извежда персонажите си от света и ги изоставя в място, подобно на никъде. Планинската хижа, в която Мъжът и Жената от филма „Антихрист”, се опитват да се скрият от меланхолията, е вътре в самите тях – в гората на разстроената женска психика. Това място се оказва и най-кошмарното. С „Антихрист” Триер подписва смъртната присъда на човека и в частност на неговото най-лошо проявление – жената, а с „Меланхолия” привежда в изпълнение тази жестока присъда.
Събирателният образ на жената в „Антихрист” се разделя на двете си проявления – жената-майка и жената-вещица. И двете заслужават да умрат – едната, заради това, което е дръзнала да бъде, а другата - заради това, което не е посмяла да бъде. Алтерегото на персонажа на Шарлот Гейнсбург е персонифицирано в Кирстен Дънст. Мъжете (изоставеният и страхливият съпруг) са изтласкани на втори план. Светът на Триер винаги е бил от женски род. Меланхолията също, макар че „жените” на Триер нямат склонност към нея. Те са активни, силни, жестоки, искат да обърнат света по своя ред, но светът има други планове и те рано или късно трябва да се сблъскат с меланхолията. От мястото никъде, персонажите условно се озовават навсякъде. Целият свят е разрушен, или както е предсказала Жустин „Life is on Earth. And not for long”.
Тази година „Киномания” започна на една подходяща за Апокалипсис дата – 11.11.11. Премиерата на „Меланхолия” за България е на 18.11.11 в 11 часа вечерта в Дома на киното. Филмът си заслужава да бъде гледан на голям екран, заради невероятните фантастични (а не научно-фантастични) сцени на приближаващата планета Меланхолия. Но също и за да видите превъзходните превъплъщения на Шарлот Гинсбург, Кирстен Дънст, отличена със „Златна палма за най-добра актриса на последния кинофестивал в Кан, и Кийфър Съдърланд. Изпусналите премиерата имат и втори шанс – прожекцията на 20.11 от 20 часа в Зала 1 на НДК.