Днес навършва 72 години МАРТИН СКОРСЕЗЕ – ренесансовият гений на съвременното кино! Казвам това без всякакво преувеличение, защото едва ли има друг съвременен кинематографист с такава впечатляваща обща култура, с толкова задълбочени познания върху историята на киното (не само на американското), а и на музиката, чието документално творчество заслужава не по-малко признание. Разбира се, той ще остане в историята на киното най-вече със своите шедьоври в игралното кино – на първо място с „ШОФЬОР НА ТАКСИ“ и „РАЗЯРЕНИЯТ БИК“, но може би и с „ДОБРИ МОМЧЕТА“ също.
Но аз си мисля, че редом до тях би трябвало да класираме и неговото епохално документално изследване, посветено на американските филми, които са повлияли най-силно върху собственото му разбиране за мястото и ролята на киното в съвременния свят. Имам предвид 225-минутния му тв-филм „ПЪТЕШЕСТВИЕ С МАРТИН СКОРСЕЗЕ ПРЕЗ АМЕРИКАНСКОТО КИНО” (A Personal Journey with Martin Scorsese trough the American Movies, 1995), който не може да претендира за обективност, защото по собственото му признание разкрива личните му пристрастия на внимателен ученик и възторжен негов поклонник. Но пък това е филм, който може да служи за образец за това как трябва да се правят образователни филми за киното.
Този изключителен документален филм е за мен една от най-искрените изповеди в любов към седмото изкуство, който съм виждал някога на екрана. Неговият финал ми направи особено силно впечатление. Припомняйки си въздействието, което му оказала автобиографичната творба на Елия Казан „Америка, Америка”, Скорсезе изразява удивлението си от пътя, който е трябвало да измине този знаменит грък от затънтената Анадола до Холивуд, където снима своите шедьоври. Може би защото на самия него също му се е наложило да извърви нелек път, докато стане това, което е – само че не от Анадола - а от своя италиански квартал в Ню Йорк, който в много отношения изглеждал като държава в държавата по времето на неговото детство. И той искрено се учудва, че е успял все пак да направи това невъобразимо пътешествие. Като млад първоначално възнамерявал да стане свещеник. Но бързо осъзнава, че истинското му призвание е киното. И открива, че освен различия, между църквата и киносалоните, в които прекарал безброй часове от живота си, има много общи неща.
„Аз смятам, - споделя Скорсезе, - че и във филмите има духовност, макар че тази духовност не може да замени вярата. „Но аз се уверих – казва той, - че не са никак малко филмите, заснети през годините, които докосват духовната струна на човека. Това са „Нетърпимост” на Грифит, „Гроздовете на гнева” на Джон Форд, „Шемет” на Хичкок, „2001: Космическа одисея” на Кубрик и още много други. Тези филми удовлетворяват по някакъв начин нашата обща духовна потребност от причастност към общочовешката памет.”
Филмите на Скорсезе имат щастлива съдба у нас – особено след падането на комунизма. Повечето от тях са показвани в киномрежата и навярно не са малко онези от вас, които са ги гледали. Но допускам, че не всички познавате неговия „ЗЛОКОБЕН ОСТРОВ“ (Shutter Island, 2010). Затова ми се иска да ви предложа една моя рецензия за този филм, който, според мен, е незаслужено подценен.
.png)
Мартин Скорсезе ще режисира пилотния епизод от телевизионен сериал, базиран на "Злокобен остров" (Shutter Island), предаде сайтът NME.com. Все още няма информация кога ще започнат снимките, тъй като Скорсезе в момента работи по историческата драма "Silence" с участието на Андрю Гарфилд и Лиъм Нийсън.
ДЕСЕТТЕ НАЙ-ДОБРИ ФИЛМА НА МАРТИН СКОРСЕЗЕ
.png)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
