
МАРСЕЛ ПРУСТ – НАЙ-НЕУЛОВИМИЯТ ПИСАТЕЛ ЗА КИНОТО
На 10 юли се навършиха 140 години от рождението на Марсел Пруст, останал завинаги в културната история на човечеството като автор на „По следите на изгубеното време“, представляващ цикъл от седем книги. Първата от тях е „По пътя към Суан“ или „Една любов на Суан”. Писателят я публикува за своя сметка през 1913 г., след като нито един издател не се осмелява да рискува с нейното издаване. Критиката почти не й обръща внимание . През 1919 г. излиза вторият том, за който отличават Пруст с награда Гонкур. Той обаче не успява да се порадва на славата, защото умира на 18 ноеври 1922 г. от пневмония. Следващите книги от цикъла са публикувани едва след неговата смърт.
Марсел Пруст е сред най-ярките представители на литературата, основана върху т.нар. „поток на съзнанието“. Той създава принципиално нова форма на романа, при който предмет на изображението не е действителността, а субективното й пречупване във възприятията на героя-повествовател, пресъздадени именно като „поток на съзнанието“, който е обусловен в голяма степен от подсъзнателни импулси. Повлиян от философията на Анри Бергсон, в романите си той често се фокусира върху проблемите за времето, за индивидуалното съзнание, за съня, за спомена, за междучовешките отношения.
Творчеството на Марсел Пруст оказва огромно влияние върху развитието на литературата през XX век. А също така и върху киното, опитващо се също да се научи да разказва по нетрадиционен начин - без сюжети, кулминации, неочаквани обрати и пр.
Седмото изкуство обаче се проваля в опитите си да улови „духа на Пруст“, екранизирайки неговите романи. Без съмнение, този писател винаги е бил и вероятно ще остане и занапред най-неуловимият за киното.
Досега са направени само 6 пълнометражни екранизации по Пруст. Първите две и последната са заснети за телевизията. Това са: един германски филм от 1955-а - „Madame Aurélie“ на режисьора Вилм тен Хааф (Wilm ten Haaf), както и два френски - „Les Intermittences du coeur“ (1981) с реж. Дик Сандърс и „À la recherche du temps perdu“ (2011) – реж. Нина Компанеец (Nina Companéez).
Най-известна засега е френско-германската екранизация „Една любов на Суан“ (Un amour de Swann (1984) на режисьора Фолкер Шльондорф и сценариста Жан-Клод Кариер, с участието на звезди като Джеръми Айрънс, Орнела Мути, Ален Делон, Фани Ардан и др.
Не по-малко амбициозен е и опитът на чилийския режисьор Раул Руис да екранизира Пруст през 1999 г. „Преоткритото време“ (Le Temps retrouvé) e скъпоструваща копродукция на Франция, Италия и Португалия, в която също е ангажирано цяло актьорско съзвездие - Катрин Деньов, Емануел Беар, Венсан Перес, Джон Малкович Паскал Грегъри, Мари-Франс Пизие, Киара Мастрояни и др. Филмът участва в основния конкурс на фестивала в Кан през 1999 г.
Година по-късно излиза един скромен френско-белгийски филм „Пленницата“ (La captive), който макар и по-малко известен от гореизброените две заглавия, успява да се доближи повече от тях до „духа на Пруст“. Режисьор е белгийката Шантал Акерман, прочута със своите морално разкрепостени, естетически радикални творби. Сред изпълнителите на главните роли в нейната екранизация се откроява французойката Силви Тестю, отличена със „Сезар“ през 2004 г. за филма „Изумление и трепет“ (Stupeur et tremblements) на режисьора Ален Корно.
Все пак, според моето лично мнение, най-добрата екранизация по Пруст е филмът на Раул Руис "Преоткритото време".