Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

МАРИЯ СТАТУЛОВА


23.10.2011  Текст:  Красимир Кастелов

Георги Дюлгеров

   

ОТ ПЪРВО ЛИЦЕ

Родената в Бургас Мария Статулова се завърна в любимия си град със моноспектакъла „Надежда Сляпата”, представян с успех от няколко години не само у нас, но и в много европейски градове. Вечерта на 17 октомври тя излезе отново на сцената на драматичен театър „Адриана Будевска”, където е играла за пръв път в ученически спектакъл по случай завършването на средното си образование. Тогава изпълнила на руски език (учила е в руска гимназия) ролята на Катерина от „Буря“ на Островски.
С повторната си поява на същата сцена сега, когато е вече прочута актриса, Мария Статулова затвори символично кръга на своя блестящ път в театралното и филмовото изкуство.
Дъщерята на известния бургаски художник Иван Статулов също носи в себе си волната бохемска душа и специфичното светоусещане, допринесло за превръщането на толкова много нейни съграждани в знакови фигури на артистичния живот на България.
След почти 35-годишно присъствие на сцената и екрана актрисата заявява, че още е влюбена в киното, но живее в театъра, където я намирам и аз за нашия кратък разговор в гримьорната на Сатиричния театър. Статулова се завърна отново там след няколко години в началото на това лято след няколко години в Народния театър „Ив. Вазов“.
Никога не съм се притеснявала да играя пред камера – споделя тя. - От малка обичам да ме снимат. Не от суета, не че искам да се правя пред някого, защото аз не обичам да се правя пред никого. Обичам да бъда естествена, по моя си начин. Всеки има свой начин на изява – било пред хора, било пред камера или пред фотоапарат. Но пред фотообектива не ми е много комфортно – може би защото трябва да бъда статична. Предпочитам да имам свободата да се движа, да се обърна с гръб, да погледна надолу или нагоре, да заплача или да се разсмея, тоест да бъда такава, каквато съм и в живота – естествена.

Страхотно обичам да играя на сцената. Още в гимназията имитирах учителите си, които бяха много интересни типажи. Навярно от баща си, който е известен художник, съм наследила артистичността си.
Но трябва да кажа, че е много особено усещането да си на сцената. Уж е като в живота, но е съвсем различно. Важното е да изчистиш съзнанието си от всичко друго, за да може да се вживееш в образа, който пресъздаваш. Когато съм напълно наясно с типа човек, който трябва да изиграя, се чувствам прекрасно – просто летя по сцената. И тогава играта е за мен истинско удоволствие.
Но и тези неща се учат и навярно за това имат заслуга най-вече професор Боян Дановски, а също Богдан Сърчаджиев и Георги Попов – вечна им памет и на тримата. От тях съм научила много неща, но най-важното е чувството за мярка и никога да не си виря носа. Не мога да понасям лекотата, с която днес се злоупотребява с думата звезда. Няма да забравя Стефка Съботинова, която казваше: „Какви звезди бе, мойто момиче, звездите са само на небето“.
Съвсем млада се снимах в „Авантаж“ – един любимите ми български филми, който впрочем е най-високо оцененият в чужбина. Бях поразена от неговия режисьор Георги Дюлгеров (също родом от Бургас!), чието внимание и грижа ми помогнаха да дам най-доброто от себе си.

За съвместната си работа с Руси Чанев, Григор Вачков, Велко Кънев, Петър Слабаков, Георги Черкелов и Стефан Данаилов актрисата си спомня като за истинска школа по кавалерство, човешко достойнство и партньорство. „Винаги съм знаела, че мога да разчитам на тези мъже“ – казва тя.
Питам я дали би се съгласила с Шарлот Рамплинг, според която възрастта обогатява актрисата.
Да, но само умната актриса може без драми и дори с усмивка да премине към категорията на възрастните актриси, а не да се опитва да се противопоставя на естествения ход на нещата, което е толкова смешно. В „Благородния испанец“ под режисурата на Велко Кънев показвам своето отношение точно към такъв тип жени, полагащи карикатурни усилия да прикрият своите години. Умните актриси умеят да покажат красотата и мъдростта на всяка възраст. Моите големи учителки в това отношение са Невена Коканова и Стоянка Мутафова – истински жени, които никога не правеха драма от остаряването си, носейки възрастта си с достолепие.“
Мария Статулова е от актрисите, влагащи огромна душевна енергия в това, което правят и затова не може да си представи, че е възможно да изиграеш по три представления едно след друго. „Нищо не минава през сърцата им, през ума им, през лицата им“, казва тя за подобни „артисти“.
А какво мисли за забранените теми в театъра и киното? Останаха ли още табута?
Днес всичко е като сергия, на която всичко е на показ. Аз лично се отвращавам от голотията, когато е самоцелно използвана, за да се привлече вниманието на публиката.
Едно време удоволствието на много от нас, които се занимавахме с театър и кино, беше по-много хитър, едва ли не клоунски начин да съумееш да кажеш между редовете всичко – независимо от забраните. Но Петър Слабаков, който беше уникален революционер, според мен, по време на едно представление на сцената на Сатирата просто спря, прочете някакво протестно писмо, след което продължи да играе сякаш нищо не се е случило.

Какво мисли за отклика? Нуждае ли се от оценката на компетентни хора?
Тя е жизнено важна за хората с нашата професия. Изчезването на професионалната критика за филми и театрални спектакли от медиите е нещо, което пречи на работата ни, защото оставаме с усещането, че тя не интересува истински никого“ – отговаря Статулова.
Времето напредва и почти не остава време да поговорим за любовта и смъртта. Но предавам дословно, онова, което успях да запиша:
Темата за любовта е вечна. Раждаме децата си с любов, даваме им любов, учим ги да обичат. Това е изключително важно, за да могат после и те да запазят обичта си към живота. Защото най-страшното е да се свикне с нейното отсъствие.
Що се отнася до смъртта, според мен, ние не знаем как да мислим и да говорим за нея. Не сме научени. Мисля си, че ако повече вярвахме, че има нещо след нея и че носим отговорност не само пред живите, но и пред мъртвите, може би щяхме да живеем по-спокойно, а защо не и по-достойно...“

Източник: моята статия за Мария Статулова във в. "ТВ Сага" от 20.10.2011



Коментари (1)


     



 

Други



 

Подобни публикации