Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

МАРИ-ФРАНС ПИЗИЕ


26.04.2011  Текст:  Kastel

звезди

   

Отиде си от този свят Мари-Франс Пизие - една от най-известните френски киноактриси, която обаче не е много позната на нашата публика. Рано сутринта в неделя (25 април) нейното тяло е намерено в басейна на вилата й в Сен Сир сюр Мер, Южна Франция. Не е обявена причината за смъртта, но според първоначалната версия не става въпрос за насилствен начин. (Повече вижте тук)
Мари-Франс Пизие (Marie-France Pisier), която на 10 май щеше да навърши 67 години, е участвала в близо 90 филма, изпълнявайки най-разнообразни роли както за авторското кино, така и за комерсиалното.
Кариерата й започва още през 1962 година, благодарение на Франсоа Трюфо, който след знаменития си филм „Четиристотинте удара“ търсел млада актриса, която да се превъплъти в образа на приятелката на неговия автобиографичен герой, Антоан Доанел (акт. Жан-Пиер Лео). На Трюфо му се искало да намери „идеалното момиче“ — обикновено, образовано, интелигентно, но не и от типа „Лолита“. Младият, но вече прочут кинематографист (в Кан печели награда за режисура с „Читиристотинте удара“) избира Мари-Франс, която според слуховете видял за пръв път на някаква снимка, изложена на витрината на фотоателие в Ница.
По този начин „идеалното момиче“ Мари-Франс дебютира в киното, участвайки в късометражката на Трюфо „Антоан и Колет“, която е една от петте новели, включени във филма му „Любовта на 20 години“ (1962). Продължава да пресъздава образа на Колет и в други филми на Трюфо „Откраднати целувки“ (1968) и „Любовта си отива“ (L'amour en fuite, 1979).
Става особено популярна през 70-те години, когато се снима във филми на най-добрите френски режисьори по онова време, като Жак Ривет, Луис Бунюел, Ален Роб-Грийе, Ив Боасе, Жак Деми, Анджей Жулавски, Андре Делво и др.
Сред най-значимите й роли са: Софи във филма на Жак Ривет „Céline et Julie vont en bateau - Phantom Ladies Over Paris " (1974); мадам Калмет във филма на Луис Бунюл „Призракът на свободата“ (1974), Регина във филма на Андре Тешине „Спомени за Франция“ (Souvenirs d'en France, 1975).
Мари-Франс Пизие се налага с ролите си на силни и горди жени, успяващи въпреки превратностите на съдбата да отстояват своите принципи. Такива са нейните героини: Карин във филма на Жан-Шарл Такела „Братовчед, братовчедка“ (1975); Нели във филма на Андре Тешине „Бароко“ (1976), Ноел Пейдж в екранизацията по романа на Сидни Шелдон "Другата страна на полунощ“ (1977), доктор Симпсън в „Горещо докосване“ (1981); Коко Шанел в биографичната драма за живота на прочутата дизайнерка „Chanel Solitaire“ (1982).
Общо четири пъти се снима под режисурата на Андре Тешине, като на два пъти е отличена с награда „Сезар“ за най-добра актриса в поддържаща роля в неговите филми „Souvenirs d'en France“ (1976) и „Barocco“ (1977). На церемонията по връчване на наградите „Сезар“ (френският еквивалент на „Оскар“-ите) през 1976 г. получава престижната статуетка в категорията „най-добра поддържаща актриса“ освен за филма на Тешине, също и за ролята си в „Братовчед, братовчедка“ (Cousin cousine) на Жан-Шарл Такела.
Мари-Франс Пизие се снима с успех и в немалко криминални и комедийни филми. Два пъти партнира на Жан-Пол Бельмондо - в „Тялото на моя враг“ (Le corps de mon ennemi, 1976) и „Асът на асовете“ (1982), който е разпространяван и в България. Актрисата е известна и със своята активна гражданска позиция. През май 1968 година като студентка в университета в Нантер, участва в събитията от „революционната пролет“ и дори за известно време е близка приятелка на лидера на студентските бунтове Даниел Кон-Бендит (днес съпредседател на Зелените в Европейския парламент), на когото дори помогнала да избяга в Германия, припомня в. "Паризиен".
Според режисьора Ив Боасе, Мари-Франс Пизие е била "една от най-образованите и интелигентни актриси във френското кино".
През последните години тя се снима в няколко известни френски сериала, както и в няколко игрални филма, които обаче нямат особен успех. Участва в написването на редица сценарии, пише автобиографични романи и дори се изявява като режисьор на два филма – „Балът на губернатора“ (Le bal du gouverneur, 1990) с Кристин-Скот Томас и „Като самолет“ (Comme un avion, 2002), в който изпълнява и една от главните роли.
И двата й режисьорски филма са екранизации на нейни автобиографични романи. В първия описва своя райски живот в Нова Каледония. Нейният баща Жорж Пизие е бил високопоставен чиновник от френската колониална администрация. По тази причина семейството й пътувало често и дори Мари-Франс е родена във Виетнам на 10 май 1944 г.
Вторият й автобиографичен роман „Като самолет“ е коренно различен от първия. Той е основан върху трагичната история на нейните родители, които се самоубиват. Най-напред си отива майка й, последвана три години по-късно и от нейния баща. Затова не е изключено и Мари-Франс Пизие да е избрала същия начин за разчистване на сметките си с живота.                                                                                              (По материали в Интернет)

 



Коментари (0)


     



 

Други



 

Подобни публикации