ПОРТРЕТИ

• 
• Add new коментар

На 28 септември е роден и един от най-великите филмови актьори в историята, който за съжаление не е сред нас вече 13 години. Ако беше жив, Марчело Мастрояни щеше да навърши точно 85. Роден е във Фонтана Лири (обл. Фразиноне), недалече от Неапол, в семейство на дърводелец. Завършва техническо училище, след което работи като чертожник и строител. По време на войната постъпва в Римския университет във факултета по строителство. Сериозното му увлечение по театъра го отвежда най напред в трупата на университетския театрален център, а впоследствие и в тази на режисьора Лукино Висконти.
Първата му поява на екрана е във филма „Марионетката” (1939), но в истински киноактьор се превръща в края на 40-те години, когато започва да се снима по-често в най-различни филми под режисурата на значителни режисьори като Лучано Емер (Париж винаги е Париж, 1950), Момичетата от площад Испания, 1952); Марио Моничели (Кучешки живот, 1950); Марио Камерини (Неделен герой,1952) и др. В тези години неговите персонажи са най-често скромни и честни младежи – селяни, работници, таксиметрови шофьори - идеални партньори за обикновени момичета от народа. Но след средата на 50-те години на миналия век в маниера на неговата игра се засилват ироничните нотки (Двуженец, 1955; Лекар и знахар, 1957 и др.).

В „Бели нощи” (1957, реж. Лукино Висконти), в партньорство с Жан Маре и Мария Шел, Мастрояни за пръв път създава изтънчен романтичен образ, който изобщо не прилича на предишните му простовати герои.

Периодът на творческия разцвет и световна известност започва от 1959-та година, когато Федерико Фелини го взима за главната роля в своята легендарния „Сладък живот” (La dolce vita, 1960). Именно в образа на журналиста Марчело Рубини от този филм се появяват за пръв път характерните за по-късния Мастрояни черти на „антигероя” на италианското и европейското авторско кино на 60-те години, който е умен и циничен хедонист, обаятелен и равнодушен Казанова. Много скоро галерията от образи на психологически изтънчени и вътрешно противоречиви интелектуалци ще бъде попълнена с превъзходни роли във филми като „Нощта” (La notte, 1960, реж. М. Антониони) и особено в шедьовъра на Фелини „81/2 (1963).

Кадър от филма "Осем и половина" на Ф. Фелини

Междувременно Марчело жъне огромен успех и с участието си във фарсово-ексцентрични комедии – „Развод по-италиански” (1961), Вчера, днес, утре” (1963), Брак по италиански (1964), Казанова-70" (1964).

Върхът в еволюцията на неговия екранен антигерой е достигнат с превъплъщението му в образа на Мерсьо от „Чужденецът” (Lo straniero, 1967), екранизация по романа на Албер Камю, осъществена от Лукино Висконти.

Началото на 70-те години е ознаменувано с разцвет на италианското ”политическо кино”, но Мастрояни предпочита да се снима в преливащите от черен хумор и сарказъм кинопритчи на Марко Ферери (L"uomo dai cinque palloni – 1970; La cagna – 1972; Голямото плюскане - 1973); Не докосвайте бялата жена – 1974; Сбогом, самецо -1978). Във филма на братя Тавиани „Алонзанфан” (Allonsanfan, 1974) за пръв път се превъплъщава в образа на антигерой от времето на френската ревюлюция - революционер-предател, а в „Един особен ден” (реж. Еторе Скола, 1977) разкрива драмата на социалния аутсайдер по времето на Мусолини. Пак във филм на Скола (Сплендор, 1988), който е най-страстното обяснение в любов към киното, което съм виждал на екрана, пресъздава един от най-светлите си образи. Неговият герой е управител на киносалон, страстен киноман, който е принуден заради намалената посещаемост на филмите да се раздели с любимата професия, припомняйки си с носталгия славните времена, когато хората са изпълвали киносалона му, за да гледат истинско кино.
За разлика от много други италиански звезди и партньори на Мастрояни (преди всичко София Лорен), 80-те години също му носят немалко творчески успехи. Във филмите на Фелини (Градът на жените – 1980; Джинджър и Фред – 1985; Интервю - 1987), както и в „Новия свят” на Еторе Скола Мастрояни виртуозно прокарва темата на уморен от живота ценител на земните наслади. Сходна на тази линия е и ролята му във филма на Никита Михалков „Очи чорние” (1986), която му носи награда от кинофестивала в Кан.

През 90-те години Марчело Мастрояни преминава към изпълнението на характерни роли на възрастни герои, като особено сполучливи са превъплъщенията му във „Всичко е наред” (Stanno tutti bene, 1990) на Дж. Торнаторе, „Плахата стъпка на щъркела”, 1991) на Тео Ангелопулос, „Прет-а-порте” (1994) на Робърт Олтман.
Мастрояни е номиниран три пъти за „Оскар” за изпълнението на главни роли във филмите „Развод по италиански” (1961), «Един особен ден» (1977) и «Очи чорние» (1987).

Марчело и Катрин Деньов по времето на бурната им връзка

Женил се е само веднъж - за италианската актриса Флора Карабела, от която има една дъщеря - Барбара. Но последните 20 години от живота си прекарва с французойката А. М. Тато. Наричан е „латинският любовник”, заради многобройните му любовни афери. Имал е продължителни връзки с актрисите Фей Данауей, Урсула Андрес и Катрин Деньов, от която има дъщеря Киара, която днес е също известна киноактриса. Дори през 1996 г. баща и дъщеря се появяват заедно на екрана във филма „Три живота и една смърт (Trois vies et une senle mort) на режисьора Раул Руис.
Марчело Мастрояни почина в Париж на 19 декември 1996г.