На днешна дата (10 април), но с разлика от три години, са родени две легендарни кинозвезди, които са се снимали с огромен успех в много международни продукции на различни езици. По-възрастният е шведският актьор Макс фон Cюдов, който се повява на белия свят през 1929г. Прочува се най-напред с изключителните си в някои от шедьоврите на своя велик сънародник Ингмар Бергман. Особено се откроява знаменитото му превъплъщение в Рицаря, който играе шах със Смъртта във филма "Седмия печат" (1956).
Впоследствие фон Сюдоф се снима с успех в много европейски и американски продукции и дори в средата на 70-те години гастролира на сцената на Бродуей. Неговият международен репертоар е необятен – участвал е в над 140 филма под режисурата на световни майстори на киното от различни националности, като Франческо Рози („Височайши трупове”,1976), Валерио Дзурлини („Татарската пустиня”, 1976), Бертран Таверние („Смърт на живо”, 1980), Андрей Кончаловски („Дует за солистка”, 1986), Вим Вендерс („До края на света”, 1991), Стивън Спилбърг („Специален доклад”, 2002) и др.
За ролята си във филма на датския режисьор Биле Аугуст „Пеле-завоевателят” (1987) е номиниран за „Оскар”. През същата година самият той дебютира като режисьор с „Катинка” (Ved vejen). Последният път, когато гледах на екрана Макс фон Сюдоф, бе в „Злокобен остров” на Мартин Скорсезе и в „Робин Худ” на Ридли Скот, в който изпълнявя една от централните роли.
А догодина ще го видим в „Extremely Loud and Incredibly Close” – новият филм на Стивън Долдри („Били Елиът”, „Часовете” и „Четецът”) в компанията на Том Ханкс, Сандра Бълок, Джон Гудман, Джеймс Гандолфини и др.
Също на 10 април, но с три години по-късно, е роден друг легендарен актьор, който подобно на Макс фон Сюдоф също се прославя с участията си в големи международни проекти. Неговото истинско име е Мишел Шалхуб, но целият свят го знае като Омар Шариф. Израства в Александрия (Египет) и независимо от ливанско-сирийските корени, неговите родители решават да му дадат католическо образование.
Завършва александрийския колеж „Виктория” и физико-математическия факултет на университета в Кайро. Пробва се в бизнеса, но съдбата му поднася неочакван подарък – шансът да попадне в света на киното. Още с първия си филм „Пламтящо слънце” (Siraa Fil-Wadi, 1953) печели не само признанието на египетските зрители, но и любовта на своята партньорка – звездата на египетското кино – Фатен Хамама (Хамамаин), за която се жени две години по-късно. И тъй като тя изповядвала исляма, на младия актьор се налага да си избере второ мюсюлманско име - Омар ал-Шариф. Именно под този артистичен псевдоним скоро се прочува по целия свят. След няколко хитови роли в египетски продукции участва в легендарния филм на Дейвид Лийн „Лорънс Арабски” (1962) редом с Питър О'Туул и е номиниран за „Оскар” за най-добро изпълнение на поддържаща роля. Три години по-късно Дейвид Лийн му поверява главната мъжка роля в знаменитата си екранизация по романа на Пастернак „Доктор Живаго" (1965). Тя му носи „Златен глобус” за най-добро изпълнение в драма и го превръща в звезда.
Впоследствие Омар Шариф участва в няколко скъпи холивудски продукции. Огромен успех има мюзикълът „Забавната лейди” (Funny Lady ,1975), в който партнира на Барбра Стрейзанд.
През следващите две десетилетия Омар Шариф се снима предимно в приключенски и исторически суперпродукции, като „Падането на Римската империя“, „Чингис хан“, „Майерлинг“, „Златото на Маккена“, „Бесове“ и др. (Вижте тук откъси от някои по-късни холивудски филми с негово участие) Сред късните му роли лично аз много харесвам тази във френския филм „Господин Ибрахим и цветята на корана” (Monsieur Ibrahim et les fleurs du Coran, 2003), за която е отличен със „Сезар” (френският еквивалент на „Оскар”).
По-миналата година излязоха още два филма с негово участие – египетско-италианският „Al Mosafer” и френско-белгийският „Забравих да ти кажа” (J'ai oublié de te dire).
Омар Шариф е известен не само като актьор, но и като един от най-успешните играчи и експерти по бридж. Автор е и на няколко книги за тайните на тази сложна игра.