Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

МАГЬОСНИКЪТ КРИСТОФЪР НОЛАН


30.07.2016  Текст:  Красимир Кастелов

портрет

   

Кристофър Нолан навършва днес 46 години. На тази, според мен все още млада възраст за един кинорежисьор, той вече е успял да се наложи не само като един от най-успешните създатели на блокбастъри (общите им приходи надхвърлят 4 милиарда щатски долара), но и да си спечели име на един от най-умните и смели експериментатори в съвременното кино. 
Не случайно са толкова много критиците, които го ценят както за филми като „Мементо“ (2000) и „Престиж“ (2006), така и за блокбастърите от трилогията му за Батман. Затова едва ли може да бъде оспорено твърдението, че Нолан е един от най-успешните съвременни кинорежисьори. Потвърждава го и рейтингът на филмите му в топ-250 на IMDB: „Черният рицар“ (2008) е на четвърто място с гласовете на повече от 1,4 млн. потребители на сайта, „Генезис“ (2010) е 14-и, а „Интерстелар“ (2014) - 29-ти.

В едно свое есе прочутият американски изследовател на киното Дейвид Бордуел пише, че филмите на Кристофър Нолан са възприемани твърде често абсолютно разнозначно от професионалната критика. Една част от нея ги определя като крайно повърхностни, обвинявайки ги в драматургична непохватност и дори в техническо неумение.
„Не познавам друг съвременен режисьор, - заявява Бордуел - чиито творби да са били подлагани на такъв жесток разгром, като този, устроен на Нолан от Джим Емерсън и А. Д. Джеймсън. Тези, които обикновено гледат през пръсти на монтажните грешки и тромавите сюжети на други филми, се взират подробно в тях, щом стане въпрос за Кристофър Нолан“ (вижте есето на английски тук и на руски тук).  
Бордуел не крие възхищението си от някои от филмите на Нолан и не престава да твърди, че британецът се е проявил като безспорен новатор в тях. Нещо повече – цялата му досегашна кариера, според Бордуел, подтиква към размисъл над ключови въпроси, свързани с творческата изобретателност в съвременното кино.

Кристофър Нолан е роден на 30 юли 1970 г. в Лондон в семейството на англичанин и американка. Баща му се занимавал с рекламен бизнес, а майка му била стюардеса. Кристофър, който живее като малък и в Англия, и в Америка, днес има двойно гражданство. Увлича се по киното едва 7-годишен, след като гледал „Междузвездни войни”. Но изненадващо решава да следва английска литература. Впрочем това не му попречва още като студент да снима първите си късометражни филми.

През 1997 година привлича вниманието на специалистите с триминутния „Doodlebug”. Преди да създаде своя първи „голям филм” основава продуцентската компания Syncopy Films, ръководството на която поема неговата съпруга Ема Томас.
 
Само година по-късно на международния кинофестивал в Торонто през септември е представен премиерно дебютният пълнометражен филм на Нолан, озаглавен „Преследване" (Following), който е заснет с нищожния бюджет от 6000 щатски долара.
В него той разказва в стилистиката на film noir от 50-те историята на млад писател, прекарващ дните си в преследване на хора по улиците. Докато не попада на опитен крадец, който го въвлича в неочаквана и опасна игра.
Филмът привлича вниманието не само на зрителите (показван е с успех не само по фестивали, но и в разпространителската мрежа на страни като Франция, Швеция, Италия, Холандия и дори Бразилия и Япония), но и на големите босове в киноиндустрията. И само след две години студията Newmarket Capital Group помага на Кристофър Нолан да реализира невероятно оригиналната си творба „Мементо” (Memento, 2000), в която действието върви буквално отзад напред. Героят е млад детектив (акт. Гай Пиърс), който се опитва да издири убиеца на жена си. Той обаче страда от рядка форма на амнезия, характеризираща се със загуба на краткосрочната памет. Независимо от експерименталния си характер, филмът има успех и днес се нарежда сред кинозаглавията с безспорен култов статут. Приходите от разпространението му са общо $39,7 млн., а разходите едва $9 млн.

През 2002 г. излиза „Опасно безсъние” (Insomnia) с Ал Пачино в главната роля. Според предварителните намерения на продуцентите, закупили сценария от Warner Bros., режисьор е трябвало да бъде създателят на „Мълчанието на агнетата” Джонатан Деми, но след успеха на "Мементо" решават да го поверяват на Нолан, отпускайки му немалък бюджет ($46 млн.). Самият Кристофър Нолан споделя, че е бил привлечен от възможността да разкаже историята от субективна гледна точка.

"В режисурата ме привлича възможността да разказвам на зрителите истории от гледната точка на самите персонажи. Интересно ми е да го направя така, че при това филмите да изглеждат напълно естествено." [1]

През 2005 г. вече самите Warner Bros. гласуват на Нолан дори още по-голямо доверие, възлагайки му да режисира първата част от новия франчайз за Батман.
И той се справя чудесно – „Батман в началото” (Batman Begins, 2005) не само възвръща двойно значителните си разходи ($150 млн.), но и прави впечатление на критиците с оригиналния си режисьорски почерк. 
След това продуцентите от Warner Bros. не се поколебават да му поверят режисурата и на продължението, озаглавено „Черният рицар” (The Dark Knight, 2008), което донася рекордни приходи от $1,01 млрд. Освен с брилянтната режисура на Нолан, то ще се запомни и с чудесното превъплъщение на Хийт Леджър в ролята на Джокера, починал едва 28-годишен само няколко месеца преди премиерата.
След грандиозния зрителски успех на този филм нямаше как Кристофър Нолан да не получи възможността да снима и следващата част от тази поредица за Батман, озаглавена "Черният рицар: Възраждане" (The Dark Knight Rises, 2012). Приходите от нейното разпространение, възлизащи на $ 1,08 млрд., са най-големите от всички досегашни блокбастъри на този режисьор. Полемичните си разсъждения, провокирани от нея, съм споделил в една публикация на "Другото кино", озаглавена "Черният рицар, Жокера и... залпът в Аврора".

Между трите си „батмански” филма Кристофър Нолан успява да осъществи още две много любопитни продукции. Едната е озаглавена „Престиж” (The Prestige, 2006) и в нея е ангажирано цяло актьорско съзвездие - Хю Джакмън, Крисчън Бейл, Майкъл Кейн, Дейвид Бауи, Скарлет Йохансон и др. Но по-интересното в нея е блестящата повествователната техника, демонстрирана за пореден път от режисьора. В есето си, посветено на Нолан, Дейвид Бордуел пише следното: „В "Престиж" има вече два протагониста, всеки със своя тайна, които последователно си присвояват ролята на разказвача, като и двамата са крайно субективни. По-голямата част от случващото се е базирана на записките със спомените на двамата фокусници, дадени чрез задкадров текст. При това единият от персонажите може да чете дневника на другия, в който се преразказва записаното от първия! И, разбира се, тези истории в историите са монтирани паралелно: рамковият сюжет на единия от героите е прекъсван от спомените на втория...”

Втората високобюджетна продукция, осъществена от Кристофър Нолан в периода между втория и третия Батман, е чудесният фантастичен екшън „Генезис” (Inception, 2010), с който големият майстор успява да разчупи каноните на жанра и да докаже, че и летните блокбастъри могат да бъдат добро кино. Някои обаче прибързаха да го обявят едва ли не за шедьовър, което бе малко пресилено, според мен. Други се задоволиха с прогнозата, че филмът ще бъде удостоен най-малко с два или три „Оскар”-а, което се сбъдна, но частично. Защото макар и да спечели 4 статуетки (за операторска работа, звук, визуални и звукови ефекти), все пак самият Кристофър Нолан така и не получи престижното отличие, независимо че напълно го заслужаваше, според мен, както за отличния сценарий, така и за перфектната режисура, чрез която е съумял да го пренесе на екрана. 

Дейвид Бордуел, който не крие възхищението си от филма, пише за него следното:
"В "Генезис" субективността приема форма на сън и паралелният монтаж разкрива няколко негови равнища. Принципът на разказ в разказа, приложен в "Престиж", тук е доведен до крайност: в общия сън от дългия кулминационен епизод е вмъкнат друг сън, в него - още един, и така нататък, всичко пет нива. Те са свързани посредством паралелен монтаж (при това Нолан мъдро се въздържа от прекалено честото напомняне за първото, най-външно равнище, благодарение на което завръщането в него предизвиква още по-силен ефект)."

Макар и не докрай, споделям възхищението на Бордуел от този филм, в което може да се уверите, ако прочетете рецензията ми за него в "Другото кино", озаглавена "Генезис" - новаторски като за блокбастър".

"Интерстелар" (Interstellar, 2014), подобно на повечето филми на Кристофър Нолан, предизвиква буря от противоречиви оценки. Това вероятно повлия в някаква степен и върху членовете на Американската киноакадемия, които го удостоиха само с един "Оскар" (за визуални ефекти) от общо 5 номинации. The Hollywood Reporter публикува какво мисли самият режисьор относно критиките по негов адрес, свързани с този филм: "Като режисьор знам, че няма значение колко добре изглеждат нещата, винаги ще има лоши отзиви, защото едни и същи неща, които някои хора харесват, други мразят. Не може нищо де се направи по въпроса. За мен е важно да правя това, в което вярвам."

Любопитно е, че е била много голяма вероятността Стивън Спилбърг да бъде режисьорът на "Интерстелар", защото именно легендарният създател на "Срещи отблизо с третия вид" и "Извънземното" се е ангажирал официално с проекта още през 2006 година и дори наема Джонатан Нолан (по-малкият брат на Кристофър) да напише сценария, но отлага впоследствие работата, заемайки се с други филми. През 2012-а, след окончателното му оттегляне, Джонатан Нолан предлага на продуцентите да поверят режисурата на брат му.

Каквото и да се говори за този филм, лично за мен той е сред най-доброто, което съм гледал в жанра научна фантастика. И не на последно място, защото неговите създатели са подходили напълно сериозно (и научно!) при разработването на неговия сюжет. Не случайно най-напред са показали филма на Стивън Хокинг, който го харесал много, – според споделеното от Нолан пред медиите.

"Що се отнася до науката в „Интерстелар“, - заявява Кристофър Нолан, - аз съм се доверил изцяло на нашия изпълнителен продуцент, теоретичния физик Кип Торн. Той е сред водещите световни учени и за него проектът беше една осъществена мечта, а именно – да участва в създанието на кинофилм, който се базира на конкретни научни данни, а не на фантазии. Ако щете вярвайте, но най-странните елементи в „Интерстелар“ се основават на най-новите открития във физиката. Позволихме си съвсем минимални отклонения от научните изисквания“.

Самият факт, че този филм успява да провокира интереса на сериозни учени в сферата на астрофизиката и по-специално в теорията на гравитацията, квантовата теория за измеренията и общата теория на относителността, говори красноречиво в негова полза. Повече за разгорялата се научна дискусия може да научите тук.

А на всички онези, които обвиняват Нолан в повърхностност и дори наивност при разработването на фантастичния сюжет на "Интерстелар", бих припомнил това, че известни американски учени се обявиха за включването на филма в учебните програми по физика на средните училища. Изследователите обясняват, че идеята им за този призив е продиктувана от това, че някои от най-новите хипотези за черните дупки са провокирани от визуалните ефекти в "Интерстелар". Те подчертават, че изобразяването на „червейните дупки“ в него е научно точно. „Физиката винаги е била много внимателно проверявана от експертите, за да е точна. Публикацията трябва да окуражи учителите да показват „Интерстелар“ в класовете си при преподаването на общата теория на относителността“, аргументира се теоретичният физик д-р Дейвид Джаксън в американското списание за физика „Класическа и квантова гравитация“. 

Режисьорът Кристофър Нолан споделя, че коментарите на д-р Джаксън са били много важни за него. „От самото начало всички вярвахме, че е време да вдъхновим едно друго поколение да погледне отвъд, да погледне отново към звездите. Надявахме се, че с поставянето на науката на екран и правейки я развлекателна за децата, можем да подтикнем астронавтите на утрешния ден – това беше крайната цел на проекта ни", уточнява той.

„Филми като „Интерстелар“, „Контакт“, „2001: Една одисея в космоса“ са вдъхновения за младите. Голям брой хора, на които съм преподавал като физик, са навлизали в тази материя именно заради заглавия като тези. Така че, ако искаш да направиш филм, който наистина привлича младежите към науката, той трябва да е научно обоснован и точен“,  
заявява професорът по теоретична физика Кип Торн, който е научният консултант на "Интерстелар"
.

Въпреки това, всяко споменаване на името на Кристофър Нолан продължава да разделя аудиторията на два лагера. В единия, опирайки се основно на трилогията за Батман, са се групирали многобройните поклонници на неговите блокбастъри. За тях Нолан е нещо като Месия, дошъл в Холивуд от мъгливия Албион, за да възроди старото кино, снимано на лента и спазващо санитарния минимум за специалните ефекти. В другия са се настанили немалкото му противници, които са готови във всеки момент да го замерят с гнили домати за най-малките сюжетни несъответствия. Те са си внушили, че Нолан не е нищо повече от шарлатанин или в най-добрия случай добър занаятчия, умеещ както никой друг да продава посредствеността си зад маската на гениалност.

Но каквито и да са съществуващите предубеждения спрямо личността и филмите на този кинематографист, не може да се отрече, че всеки негов проект предизвиква силен резонанс. И неслучайно всички тръпнат в очакване с какво ще ги изненада след внушителния "Интерстелар". Едва ли някой можеше да предположи, че Нолан ще насочи вниманието си към куклената анимация. Но първото нещо, което засне след "Интерстелар", бе късометражният документален филм "Quay" (2015), посветен на двама безспорни корифеи в тази област - братята-близнаци Стивън и Тимъти Куей (Stephen Quay, Timothy Quay). Тяхната кариера започва още през 70-те години на миналия век, когато основно се занимават с късометражно кино, поради което са почти неизвестни за широката филмова аудитория. Но през 1986 година се прочуват, благодарение на късометражния си филм "Улица на крокодили" (Street of Crocodiles), представен в основната конкурсна програма на фестивала в Кан и спечелил няколко награди от други престижни международни фестивали. Навярно интересът на Кристофър Нолан към тяхното творчество е провокиран от собственото му възхищени към този филм и въобще към образците на класическото, но слабо познато на широката аудитория, киноизкуство.

Навярно не са малко онези, които в момента стискат палци, за да може Кристофър Нолан да завърши успешно своя пореден блокбастър, озаглавен "Дюнкерк", чиято премиера е насрочена за следващото лято.
Според предварителната информация, това ще бъде военна драма, посветена на т.нар. операция „Динамо”, целяща да бъдат евакуирани по море многобройни английски, френски и белгийски части, блокирани от германците в района на Дюнкерк след битката за града през 1940 година по време на Втората световна война. Тази спасителна операция е изисквала от съюзниците максимална съсредоточеност и военно умение, разбира се. Задачата им се усложнявала много от това, че врагът обстрелвал непрекъснато позициите на отбраняващите се, които били подлагани и систематични яростни бомбардировки от въздуха. По тази причина британското командване прогнозирало, че биха могли да евакуироват около 45 хиляди души, но колкото и да е невероятно - в крайна сметка успяват да се измъкнат от обкръжението 338 хиляди войници.

Главните роли в този си филм Нолан е поверил на актуални звезди, като Марк Райлънс, спечелил "Оскар" за ролята си в "Моста на шпионите" на Стивън Спилбърг, а също и Том Харди, Килиън Мърфи, Кенет Брана и др. Но се е доверил и на по-неизвестни все още актьори като 22-годишния Хари Стайлс, който ще има ключова роля във филма.

А ето какво споделя Марк Райлънс за Кристофър Нолан пред сп. "Empire":
"Крис е един от най-значимите и интересни режисьори. Всеки велик кинематографист в един момент от живота си решава да заснеме филм за войната. Крис толкова упорито работи върху сценария, че, според мен, може да очакваме, че ще му се удаде да направи много мощен и същевременно прост филм за историята на това необиновено спасение. Мисля си, че ще се получи превъзходна творба. Докато гледате повечето военни драми ви се налага да се съсредоточите и едва ли не да гадаете кой от героите ще умре и кой ще остане жив. В "Дюнкерк" няма да има такова нещо. Бум! И ще бъдете потопени в центъра на събитията".

Впрочем, едва ли някой очаква да види стандартен филм за войната, след като на режисьорския стол е самият Нолан. Освен това, лично аз съм уверен, че той е силно амбициран да премери силите си в този жанр със Спилбърг и по-специално с неговия военен шедьовър "Спасяването на редник Райън". 

Как ли ще се развие занапред като режисьор Кристофър Нолан? Дали ще оправдае огромните надежди, които му се възлагат от милионите почитатели или подобно на много други отишли в Холивуд гении ще се полакоми за големите печалби и ще започне да прави карикатури на собствените си успешни филми. Както се казва – ще поживеем и ще видим…
______________
Бележки:
1. John Pavlus. Sleepless in Alaska. American Cinematographer 83, 5 (May 2002), 34-45.



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


    

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание