Сред акцентите на провеждащия се в Русия V фестивал на авторското кино „Огледало“, е ретроспективата на 8 любими филма на Андрей Тарковски, които са допринесли за неговото формиране като режисьор. Според разказите на служители от държавния киноархив на Русия (Госфилмофонд), помогнали при съставянето на програмата, младият Тарковски посещавал редовно архива в началото на 60-те години на миналия век.
Владимир Дмитриев например си спомня, че след удостояването на „Иваново детство“ със „Златен лъв“ на Венецианския кинофестивал, Тарковски започнал съзнателно да се „съизмерва с класиците на световното кино“. Филмите на Драйер, Бресон, Виго, Куросава, Форд били сред най-предпочитаните от него. Любопитно е, че младият режисьор не проявявал никакъв интерес към съвременни, нашумели заглавия, копия на които все пак можело да се намерят във филмотечния киноархив.
Вместо тях, предпочитал да гледа многократно творби, някои от безсмъртните шедьоври на седмото изкуство. Ретроспективната програма от 8 любими филма на Тарковски, представена на фестивала в Иваново, предлага не само възможност да опознаем художествения вкус на гениалния режисьор, но и да запълним празнотите в собствената си кинокултура.
ЛЮБИМИТЕ ФИЛМИ НА АНДРЕЙ ТАРКОВСКИ
- „АТАЛАНТА“ (L'atalante) – реж. Жан Виго (Франция, 1934);
- „ЗЕМЯ“ (Земля) – реж. Александър Довженко (СССР, 1930);
- „МУШЕТ“ (Mouchette) – реж. Робер Бресон (Франция, 1967);
- "НАСАРИН" (Nazarín) – реж. Луис Бунюел (Мексико, 1959);
- „СЕДЕМТЕ САМУРАИ“ (Shichinin no samurai) – реж. Акира Куросава (Япония, 1954);
- „РАЗКАЗИ НА БЛЕДАТА ЛУНА СЛЕД ДЪЖД“ (Ugetsu monogatari) – реж. Кенджи Мидзогучи (Япония, 1953);
- „СТРАСТИТЕ НА ЖАНА Д’АРК“ (La passion de Jeanne d'Arc) – реж. Карл Теодор Драйер (Франция, 1928);
- „ТЮТЮНЕВИЯТ ПЪТ“ (Tobacco Road) – реж. Джон Форд (САЩ, 1941).
Малко по-различна е десятката на любимите филми на Андрей Тарковски, според известното руско списание „Искусство кино“:
ДЕСЕТТЕ ЛЮБИМИ ФИЛМА НА ТАРКОВСКИ
- „ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН СЕЛСКИ СВЕЩЕНИК“ (Journal d'un curé de campagne) – реж. Робер Бресон (Франция, 1951);
- „ЗИМНА СВЕТЛИНА“ (Nattvardsgästerna) – реж. Ингмар Бергман (Швеция, 1962);
- НАСАРИН (Nazarín) – реж. Луис Бунюел (Мексико, 1959);
- „ПОЛЯНАТА С ДИВИТЕ ЯГОДИ“ (Smultronstället) – реж. Ингмар Бергман (Швеция, 1957)
- „СВЕТЛИНИТЕ НА ГРАДА“ (City Lights) – реж. Чарли Чаплин (САЩ, 1931);
- „РАЗКАЗИ НА БЛЕДАТА ЛУНА СЛЕД ДЪЖД“ (Ugetsu monogatari) – реж. Кенджи Мидзогучи (Япония, 1953);
- „СЕДЕМТЕ САМУРАИ“ (Shichinin no samurai) – реж. Акира Куросава (Япония, 1954);
- „ПЕРСОНА“ (Persona) – реж. Ингмар Бергман (Швеция, 1966);
- „МУШЕТ“ (Mouchette) – реж. Робер Бресон (Франция, 1967);
- „ЖЕНАТА ОТ ПЯСЪЦИТЕ“ (Suna no onna) – реж. Хироши Тешигахара (Япония, 1964).
Източник: официалният сайт на V международен кинофестивал "Огледало"
„Тарковски е за мен велик режисьор - изобретател на нов език, отговарящ на природата на киното - който представя живота като отражение, като сън”.
(Ингмар Бергман)