НОВИНИ

• 
• Add new коментар

На 20 юли се навършиха 43 години от първото кацане на човешки космически екипаж на Луната. А първата стъпка на лунната повърхност направи американецът Нийл Армстронг, който ще остане в историята със знаменателната си реплика „Една малка крачка за човека – един голям скок за човечеството“.

В тази връзка публикувам повторно своята миналогодишна публикация, посветена на това грандиозно събитие и на отдавнашната връзка на киното с "лунната тема".

                                                   ---------------------------------------------------------


Мечтата на хората да полетят към нашия спътник е много отдавнашна, но едва с откриването на киното тя започва да придобива видими очертания. Едва ли е случайно, че един от първите фантастични филми в историята е посветен именно на тази тема и е създаден още през 1902 г. Това е късометражният ням шедьовър на Жорж Мелиес „Пътешествие до Луната“, който очарова публиката с невиждано феерично зрелище, преливащо от революционни визуални ефекти.

Но ексцентричната идея за пътешествие до Луната чрез снаряд, изстрелян от гигантско оръдие е много скоро отхвърлена под напора на новите, далеч по-реалистични представи на основоположниците на космонавтиката. 

Второто десетилетие на ХХ век — е един от най-интересните периоди в нейното развитие. Тогава активно работят научни титани като Константин Циолковски, Робер Есно-Пелтри, Роберт Годард и Херман Оберт, който впоследствие участва заедно с Вернер фон Браун в разработката на ракетите Фау, а след войната има заслуга и за създаването на тежката тристепенна ракета Сатурн, благодарение на която стават възможни американските полети до Луната. 

Именно Оберт е научен консултант на филма „Жена на луната”, заснет през 1929-а от знаменития германски режисьор Фриц Ланг. Нещо повече – неговото участие в работата над филма му помага много в експериментите за създаване на истинска ракета с течно гориво.

Много сцени от творбата на Ланг продължават да впечатляват дори и днес.

Междувременно и в съветското кино настъпва период на по-тясно сътрудничество с учените-изследователи на космическото пространство. В началото на 30-те години Василий Журавльов успява да привлече за консултант за своя филм „Космически рейс” (1935) не някой друг, а самия основоположник на космонавтиката Константин Циолковски.

След Втората световна война в законодател на филмовата мода се превръща Холливуд. И именно с филм за Луната, излязъл през 1950 година, е поставено началото на „космическия бум“ в американското кино. „Направление – Луна“ на режисьора Ървинг Пичъл е заснет в документален маниер и разказва за това как група представители на военната промишленост без да се съобразяват с правителството, осъществяват полет до Луната с намерението да завюват приоритет в овладяването на космическото пространство. Сценарият е дело на знаменития американски фантаст Робърт Хайнлайн по мотиви от собсвения му роман „Ракетата Галилео”.

И отново за консултант е привлечен споменатият вече германски ракетен инженер Херман Оберт.

Вариант на космически филм-катастрофа предлага Робърт Олтман във филма си „Обратно броене“ (1968), който е интересен с това, че представя напълно реално осъществим проект на възможен полет до Луната чрез съществуващата по онова време космическа ракета „Джемини“. В тази си ранна творба режисьорът, който впоследствие ще се прочуе с разобличителните си филми за американската действителност, критикува НАСА, която излага на непозволен риск човешкия живот в желанието си да спечели космическата надпревара със Съветския Съюз.

През същата година Стенли Кубрик, създава фантастичния си шедьовър „2001: Космическа одисея“, в който има спиращи дъха кадри, представящи кацането на космически апарат на Луната. 

Но навярно малцина знаят, че знаменитият кинематографист е бил повлиян от техническите идеи, разработени преди него във филмите на съветския режисьор Павел Клушанцев ...

Този позабравен днес кинотворец успява да създаде истински шедьоври на научно-популярното кино и игралното кино. „Път към звездите“ (1957) например е посветен на бъдещата човешка експанзия в космоса, част от която е трябвало да стане именно опознаването на нашия естествен спътник.

А филмът „Луна“ (1967) разказва подробно за това загадъчно небесно тяло, разгръщайки внушителна панорама на неговото колонизиране от хората.

Чрез своите филми Клушанцев изпреварва с десетки години модното днес увлечение по „визуалните реконструкции“, по време на които авторитетни изказвания на различни учени се съпровождат от компютърни анимации, илюстриращи обсъжданите теми. И макар че Клушанцев не разполага с компютри, неговите филми още впечатляват със своята достоверност и далновидност.

Междувременно Холивуд изгубва интерес към заснемането на фантастични филми за Луната, след като на 20 юли 1969 г. американските астронавти Нийл Армстронг и Едуин Олдрин стават първите хора, стъпили на Луната. След тях още 10 американски астронавти повториха подвига им по време на 5 успешни лунни експедиции.

Нещата се променят с пришествието на „постмодернизма“, който слабо се интересува от понятия като достоверност и исторически контекст. За пример може да служи култовият филм „Амазонки на Луната“ (1987), заснет от няколко режисьори под ръководството на Джо Данте. Получила се е безкрайно забавна, а на места почти абсурдна комедия, в която се пародират старите научно-фантастични филми за космически полети. Противно на научната логика Луната е представена като гъсто населено място – при това със сексапилни амазонки за радост на смелите космонавти, които си избират своите спътници в живота.

Следващата стъпка е появата на псевдодокументалното кино. Това са фантастични по същността си филми, маскирани като документалистика, с които се поставя началото на нов киножанр, наречен мокументари.

За един от неговите основатели се счита австралийският режисьор Уилям Керъл, заснел през 2002 година 75-минутния филм „Тъмната страна на Луната” (Opération lune), който показва как видни американски политици и астронавти признават, че полетите на „Аполо“ до Луната били заснети в Холивуд от режисьора Стенли Кубрик. Нещо, което се потвърждава и от неговата съпруга.

Филмите „мокументари“ всъщност показват напълно или частично измислени неща, заснети така, че да изглеждат като документ. Тяхната поява е обусловлена от това, че самото понятие „документ“ в днешно време става все по-размито, а така наречената „документалност“ е просто естетическа система - набор от прийоми, притежаващи огромен потенциал за манипулация с обективната истина.

И макар че в края на „Тъмната страна на луната” да става ясно, че всичко е постановка, този филм прдизвиква огромен скандал, наливайки масло в огъня на старата дискусия относно пилотираните полети до Луната.

Впрочем няколко години по-рано нашумява не по-малко един друг филм, озаглавен „Кеприкорн 1”, разказващ за фалшифицирана експедиция до Марс, който провокира милиони зрители да се замислят – а не е ли възможно да сме били подведени по същия начин от НАСА и относно кацането на Луната? Много любопитен е филмът на Алексей Федорченко „Първи на Луната“ (2005), който чрез имитация на документални кадри се опитва да внуши, че Луната е посетена от хора още през 1938 година, при това от съветски космонавт.

Тази остроумна и дълбоко иронична творба също предизвиква много дискусии и крайно противеричиви обществени реакции. Космическите специалисти са обидени, а любителите на фантастиката изпадат във възторг. Сигурно не са били малко и лековерните зрители, които са допуснали, че е възможно действително да се е случило така, както е показано във филма. Показателно е също, че с този си филм Федорченко спечели много международни отличия, но не в качеството си на фантаст, а като кинодокументалист.

Впрочем неговият експеримент едва ли ще бъде последен. В дългата поредица от филми за Луната постоянно се нареждат нови заглавия, някои от които респектират със своето техническо и естетическо качество. Това важи в пълна степен за научнофантастичния трилър „Луна“ на режисьора и сценариста Дънкан Джоунс, чиято световна премиера бе на 17 юли 2009 г. Действието във филма му се развива в близкото бъдеще. Астронавтът Сам Бел, в изпълнението на Сам Рокуел живее в станция на Луната и очаква края на тригодишния си договор с компанията Lunar Industries. Работата му се състои в добив на Хелиум-3, основен ресурс на енергия за Земята. Филмът е увлекателно кинематографично изследване на непреодолимия проблем за изконната човешка носталгия  по родната планета... 
Класически кинотворби на научната фантастика, разглеждащи този проблем са „2001: Космическа одисея“ на Стенли Кубрик и „Соларис“ на Андрей Тарковски. Затова и филмът на Дънкан Джоунс, който е заснет в мрачен клаустрофобичен стил, изобилства с преки и косвени цитати от тях.